Новата битка за морския бряг

Когато през 1948 г. Георги Димитров се срещнал със своя чехословашки другар от Коминтерна Клемент Готвалд, едва ли си е мислел, че това ще сложи началото на една нова индустрия за България. Готвалд обяснил на българския ръководител, че държавата му има да изплаща репарации на Чехословакия съгласно Парижкия договор. Димитров обаче заявил, че страната е в изключително тежко финансово състояние и няма пари за репарации, но Готвалд му отвърнал, че за сметка на това България има море, на което чехословашкият пролетариат може да почива, защото, ако замине за тогава югославското адриатическо море, може и да не се върне.

Така е взето решението за строежа на първите четири хотела на туристическия комплекс "Дружба", а варненци дълго време ги наричат чешките хотели, защото първите туристи са били именно чехите. Така точно преди 70 години започва застрояването на българското Черноморие. Следват строителството на Златни пясъци, а в наричана от местните малка несебърска пустиня - изграждането на Слънчев бряг. До 1989 г. в курорта има 27 000 легла. След приватизацията на хотелите и реституцията на терени в средата и края на 90-те години Слънчев бряг се разрасна, а днес в него почиват едновременно над 500 000 туристи.

Истинският бум на строителството се случи през първите 10 години на XXI век. На практика по българското Черноморие има два конгломерата - Варна и Бургас. На север от Варна до Албена и Каварна е една непрекъсната бетонна стена. На юг от Свети влас до Крайморие и от Черноморец до Царево - също. По средата малкото останали диви плажове са около Кара дере и Иракли, които заедно с Корал бяха обявени за екоплажове, но репортажи от седмицата разказват, че на север от Бяла също започва "култивиране" на брега.

Слънчев бряг и Златни пясъци се превърнаха в курортни джунгли, известни с евтините нощувки и алкохол. Свети влас от малко рибарско селце сега вече се катери по подножието на Стара планина. Между Несебър, Равда, Ахелой, Поморие и Сарафово няма незастроени хотели, а от морето брегът изглежда като огромен град. На юг от Бургас между Черноморец и Каваците и от Приморско до Царево макар и не толкова на гъсто и на високо - също.

На практика от дългото 354 км българско Черноморие незастроени остават около 60 - 70 км. Бумът на пазара на недвижими имоти от последните години върна инвеститорския интерес и сега битката е за тях - на юг от Царево до устието на река Резово и на север от Калиакра до нос Картал на границата с Румъния.

Причините тези километри брегова ивица още да не са застроени не е липсата на интерес, а заради защитените територии - парк "Странджа" и 8 защитени зони около Шабла. Сега се правят опити тези пречки да отпаднат. От една страна, кметовете се опитват да защитят интересите на местните хора, които все още не са си продали земите, а така ще им вдигнат цената, защото "идват избори" и "няма софиянци да решават вместо нас". От друга, те искат да развият общините си и да задоволят желанието на инвеститорите, които вече са комасирали парцели. И няма никакво значение дали кметовете са от БСП, ГЕРБ или друга политическа партия, защото те са "местните".

Миналата седмица стана ясно, че се подготвя нов общ устройствен план на община Царево и той е пореден опит да се застрои първата линия пред морето, която влиза в парк "Странджа". От едната страна са интересите на тези, които смятат, че точно заради парка районът е все още автентичен и привлича туристи, които обичат природата. От другата са хората от района, които искат той да се развива, така че хората там да имат повече възможности за печалба.

На север също има движение. В началото на годината кметът на Каварна Нина Ставрева поиска да бъде изваден от резерват "Калиакра" плажът Болата, подозренията са, че отново става въпрос за строителство. Вероятността северното море да не се промени толкова много е по-голяма заради краткия туристически сезон, по-студеното време, слабата рубла и липсата на инфраструктура.

Сегашните опити на общините да извадят части от крайбрежието от защитените територии са само началото на битката за първата линия. Тези идеи вече срещат съпротива и ако напреднат, вероятно ще доведат до протести. Дали обаче ще се случи поредната вълна на застрояване зависи не само от това противопоставяне. Засиленият интерес сега е предизвикан основно от възхода в пазара на недвижими имоти. Ако той скоро се охлади, въпросът ще се реши от само себе си. Ако обаче ръстът продължи, балансът между инвеститорските интереси и тези на хората, които не искат повече бетон, ще трябва да се търси от местните и централните власти. Тогава прогнозата ще бъде за бурно море - новата битка за морския бряг ще бъде шумна и дълга.

Източник: "Капитал"