10-те черти на премиера на България, но не сега?

Миналата седмица мой студент ми показа снимка на премиера по къси гащи, запотен, току-що ритал топка, с не съвсем естетичен за един лидер на изпълнителната власт вид и ме попита дали ми харесва снимката.
Това коментира в профила си във Фейсбук Николай Слатински.

Аз му отговорих, че пред аудиториите и в тях не ми се иска да обсъждам такива теми; може и това да правя, но на друго място и по друго време. Студентът кимна разбиращо, макар и с несъгласие и каза - а поне можете ли да изброите 10 черти на премиера, когото според Вашите представи трябва да има България? Предложих му все пак да говорим за това по-късно, след защитите на дипломните работи, когато няма да сме преподавател и студент, а двама души, които има какво да обсъждат за нещата от обществения живот и за подробностите от политическия пейзаж.

Но вече няколко дни си мисля - наистина, какви 10 черти на един български премиер бих систематизирал, така че този образ да отговаря максимално точно на моята представа за съвременен, компетентен, визионерски, стратегиращ, образован, демократичен и проевропейски премиер, който да е Лидерът на България в днешното сложно, хаотично, турбулентно и непредсказуемо време на глобализираното, постмодерното, мрежовото и рисковото общество?

Ето възможните мои отговори.
1. Това трябва да бъде млад човек - мъж или жена без значение, с година на раждане между 1975-1980 г. и да знае поне два чужди езика - знанието на чужди езици отваря прозорци към други култури, разширява хоризонта, спестява нелепите ситуации на позициониране като провинциалист или човек от периферията на процесите.
2. Той/тя трябва да бъде онлайн, да е на "ти" със съвременните информационни и комуникационни технологии, с интернет, с възможностите на интелигентните платформи, на изкуствения интелект, на постепенното навлизане на роботите (да ги нарека обобщено така) в редица дейности на човека и изместването на човека от тях във все повече сфери - информация, услуги, бит, управление, транспорт, медицина и др.

3. Той/тя трябва да започват деня си с 2 часа четене на книги - геополитика, управление, психология, социология, култура - не само, за да отваря и активира нови дялове от сивото си вещество, но и да повишава своята интелигентност, да е в час с тенденциите на мисълта в света, да има самочувствие на интелигентен човек, да се чувства поне отчасти равен с партньорите си с докторати в Харвард или Оксфорд.

4. Той/тя трябва да осъзнава, че лидерите на страната, политиците, държавниците, не бива да говорят на диалектен, хашлашки, недодялан, грубоват, леко арогантен и недостатъчно литературен език, защото така превръщат този език в норма, в рамка, в която обикновените хора осмислят и оценяват своите проблеми. Редовият човек може да използва такъв език - това зависи от културата, образованието, манталитета и възпитанието му, но лидерът не може да го използва, защото профанизира и чалгизира обществения дебат, принизява отношението на обществото към самото себе си, сваля летвата ниско и кара моралът да пада низко.

5. Той/тя трябва да изведе като стратегия (за реализация на младите хора в България), като приоритет на приоритетите коренната, радикалната промяна на отношението на държавата, властта, елита, водачите на нацията към младите хора. Днес отношението към тях е обидно, унизително, на тях постоянно им се дава да разберат, че те не са нужни на страната, че няма смисъл да притежават знания и умения, ценности и принципи, за да просперират тук или поне за да са полезни тук, а трябва да разчитат на партизанщина, шуробаджанащина, непотизъм, любовчийство, връзкарство, корупция, за да се вредят с някоя по-тлъстичка службица и по-апетитно местенце. Имаме златни млади хора, но България чрез политическата каста е обърната със задните си части към тях и те я напускат, търсят реализация и просто оценяване на достойнствата им извън родината си.

6. Той/тя трябва да постави като абсолютно неотложна задача за България това, което малко неточно (защото е непълно) се нарича електронно правителство - като отиде в Естония (в Е-стония!) и види какво правят там и така осъзнае, че България е нелепо, абсурдно, потресаващо изостанала в това отношение и българите губят огромно време, страшни нерви и колосални ресурси, страдайки от бумаги, тичания по институции, чакане за справки, вадене на документи и т.н.

7. Той/тя трябва да създаде партийно и властово независим Съвет за стратегическо прогнозиране'2040 от талантливи и доказали се българи, формирали се като творци, учени, лекари, еколози, специалисти в модерните технологии и т.н. през годините на Прехода. Този Съвет се нуждае от свежата мисъл и таланта на XXI век, за да излезе, от една страна, от тежката и непродуктивна вече сянка на БАН (вгледана назад или в пъпа си), а от друга страна - да се надигне на пръсти и да погледне към, до и отвъд хоризонта, да се опита да очертае желаното състояние на България след 2 десетилетия и да обмисли и осмисли пътищата за постигането му. Крайно време е да се спре с порочната практика да се "грижат" за бъдещето на България хора, които или няма да живеят в него, или ще са немощни физически и интелектуално при него. За бъдещето на България трябва да мислят (и да мечтаят!) най-вече хора, които ще строят това бъдеще за себе си и за своите деца. Младото поколение не просто е по-младо от нас, то е различно от нас във всяко едно отношение - то е онлайн, то сърфира в информационното пространство, то знае езици, то е глобално, а не локално и клаустрофобично, то е мобилно, то е ... поколение на XXI век. А тези, преди тях и ние, които сме преди тези преди тях, сме закотвени в XX век или в първите години на XXI век, амортизирани, уморени, "мъдри", прагматични, страхливи, пресметливи, вкиснати и най-важното - неудачни, защото какви да сме други при това състояние на България, което е по наша вина и заради нашите слабости и комплекси.

8. Той/тя трябва да мисли за управлението по коренно различен начин - не като централизация и командване (командорене), а като децентрализация и координация, не чрез изграждане на постоянни йерархии и вертикално мислене (където този, който е по-високо е по-умен, по-силен, по-правоимащ, по-властен), а чрез изплитане на мрежи и хоризонтално мислене (където има партньорство, сътрудничество, обединяване на усилията и солидарност).

9. Той/тя трябва да знае мярата си в амбициите и да не превръща България в заложник на тези амбиции, а това означава да осъзнава, че докато България се мъчи да се събере, да се предпази от разпад, да оцелее и да излезе от дъното на всички европейски класации по негативни параметри, геополитическите залитания и пърпорения, стремежите за някаква особена роля на международната сцена не могат да са по-важни от грижата за здравето на България. И това е така, защото и във външната политика една държава трябва да се простира според чергата си. Не може децата ти да емигрират, родителите ти да тънат в мизерия, а ти да се правиш на един бял гълъб на мира. България ще играе по-значима роля не като се изхвърля с апетит за слава и нереалистична себе преценка на лидерите си, а като се съвземе, отлепи от дъното, тръгне лека-полека нагоре и започне да просперира. Просперитет в дома, авторитет в света! - това е за мен единственото национално отговорно мото на нашия лидер според моите представи.

10. Той/тя трябва да се проникне от мисълта, че няма успешна нация със слаба наука и даже без наука. Науката преди беше слънце, сега е зрънце - зрънцето на бъдещия ни успех. Качествената наука се базира на качествено висше образование. А качественото висше образование - на качествено средно образование. Науката и образованието, инвестициите в сивото вещество, в интелекта, в знанието - това е главният ресурс за оцеляване и просперитет на България. В моите представи премиерът трябва да е иновативен, креативен, мислещ, търсещ - как да се възроди нашата наука и да се даде не количествена, а качествена оценка на нивото на висшето ни образование, което сега се е превърнало или със страшна сила се превръща в печалбарство - на входа парите на студентите, на изхода дипломите, а вътре - черна кутия, не се знае дали изобщо се води учебен процес.

Идеи тук могат да се дадат множество, не е това целта на тези мои разсъждения, но може да се организират например национални конкурси с независими оценители за най-добрите дипломни работи и най-добрите докторски дисертации на млади учени за годината. Така ще се види кой университет наистина държи на качественото образование и качествената наука, а кой е превърнал дипломите и докторските титли в бизнес, в гешефтарство, в далавераджийство, в търговия за влияние и във валута за съблазняване на властимащи, срещу което те се отплащат щедро с политическа подкрепа и финансови инжекции.

Ето това са моите 10 черти на хипотетичния български премиер.
Съзнавам, че само си мечтая, че това е илюзия, фантасмагория, измама и лъжа... Защото аз съм в най-малкото възможно малцинство у нас - това, което се състои от един човек.
А премиерът се избира от мнозинството български граждани. И благодарение на това мнозинство имаме това, което имаме като премиер. И то си го обича, подкрепя, радва му се и си го преизбира. То е народът. А още по време на соца ни учеха, че народът никога не греши, защото е творец на историята.
Така че греша аз, макар да се смятам за личност. но какво тук значи някаква си личност... Нали така?
*Заглавието е на Факти.бг