Кой не иска реален пазар на горивата?

Протест, насрочен за 26 юни, ще покаже всъщност кое е лицето на сивия сектор в горивата. На тази дата собственици на малки бензиностанции се канят да излязат пред Народното събрание, защото не искат да има закон за търговията с горива.

Бензинджиите твърдят, че ще има фалит на близо 400 малки бензиностанции, които държат 15 на сто от пазара на горива в страната. И плашат, че ако законът бъде приет, горивата ще поскъпнат с 10%.

Как са направени тези изчисления, изобщо не е ясно,

защото търговците не посочват никаква обосновка за тях. Странен е и протестът им срещу изискванията за предоставяне на обезпечения. Че за отварянето на едно магазинче за продажба на алкохол и цигари, които са акцизни стоки като горивата, се изискват куп документи и лиценз от митниците. А в момента всеки може да отвори бензиностанция, дори фирма с капитал от 2 лева, а в същото време да върти бизнес за няколкостотин хиляди на година. А ако натрупа задължения към бюджета, да шитне фирмата на социално слаб или циганин и да не плати нито лев.

Нашите фирми купуват гориво с платен акциз и ДДС, твърдят въпросните търговци. На само за 4 дни проверки в малки бензиностанции се оказа, че агенцията по метрология е открила близо 13 000 литра горива с отклонения от изискванията. Ако те са купени от легални търговци и производители, как така тогава има отклонения в качеството им?

И вероятно по съвсем случайно съвпадение, докато текат заканите за протести на търговци на горива, се появи становище на финансовото министерство по предлагания закон. В него се казва, че

складодържателите и получателите на горива не трябва да имат задължение за внесен капитал в размер на 3 000 000 лв. при искане за лиценз.

Трябвало да отпаднат и изискванията за обезпечения, защото това щяло да натовари бизнеса. Посочва се още, че изискванията лицата, които търгуват на дребно, да имат дистанционна връзка с НАП, е аналогично с друг закон. Министърът предлага първо търговец да получи регистрация по закона за горивата и после да има дистанционна връзка с НАП, а не обратното.

На практика тези препоръки обезсмислят целия закон, тъй като ще отпаднат всички изисквания към търговци и производители.

В България има различни схеми за ощетяване на бюджета при горивата

- контрабанда, избягване на данъчно облагане и ДДС схеми, продажби на некачествено гориво с неясен произход и други. От Българската петролна и газова асоциация посочиха, че 54 танкера с горива, за които не са платени всичките дължими данъци, са внесени в България през 2016 г. Танкерите минали през митнически складове на пристанища, където няма изискване за контролни уреди и липсва постоянен митнически контрол. Сметките показват, че всеки втори литър гориво от внос е контрабанда.

Измами в България има още при вноса на горива,

като се започне с митническите складове и нелегални разтоварища в Русе и други по река Дунав, минавайки през ведомствените бензиностанции, където се продава горивото, както и през укриване на акциз и данъци. Нерегламентираният сив сектор на горивата е в размер на 1,6 млрд. лв.

Статистиката сочи, че през последните 3 години акцизът върху горива заема дял между 45-48% от общия събран акциз в бюджета на държавата.

За целта от Българската петролна и газова асоциация предложиха да се конфискуват автомобилите на шофьори, за които се докаже, че са заредили незаконно гориво. Асоциацията настоява и за строги санкции по примера на Полша, където данъчни измами с горива се наказвали с до 25 години затвор.

Освен това се иска да бъде създаден борд, който да наблюдава пазара на горива, за да се намали сивият сектор.

За целта са нужни две стъпки: реална борба с контрабандата на гориво и промяна в законодателството за акцизните складове.

Ясно е, че приемането на закона ще удари големи интереси и големи пари - годишно сивият сектор при горивата се оценява на поне 1 млрд. лв. И явно много хора не искат тези пари да бъдат изсветлени и да влязат в хазната.

Пари, с които може да се вдигнат пенсии, социални помощи или да се оправят пътищата.