Милиони в пликове от КТБ

"В България корупцията не се насажда от бизнеса. В България корупцията върви отгоре по вертикалата надолу" - това каза миналата седмица насред маратонско 4-часово видеоинтервю за иначе слабопопулярния YouTube канал "Най-добрите" банкерът Цветан Василев. Той беше попитан от зрител да назове имената на всички политици и длъжностни лица, на които е давал пари с точни суми, и очевидно бягаше от конкретика.

Нито съдържанието на този отговор, нито интонацията на Василев хвърлят съмнение, че е съществувала практика за раздаване на пари в пликове. По-късно в разговора той прехвърля топката към своя някогашен партньор Делян Пеевски, който му е разказвал и показвал цял списък, по който разнасял месечно суми не само за главния прокурор Сотир Цацаров (по 100 хил. евро), а "там са и цветлинйовчевци, и писанчевци, и сарафовци". Но както самият Василев признава, те няма да признаят, а той няма доказателства за това. Пред "Капитал" Василев обясни, че не е запознат с източниците на средствата "за прословутия му списък, с който ми се хвалеше, че държи цялата съдебна и полицейска система под контрол".

Същевременно, ако се вярва на свидетелствата по делото КТБ, аналогичната черна каса на Василев също е била доста мащабна и далеч не се е ограничавала с вече публично известни казуси като финансирането за Николай Бареков. От епизодичните спомени на някогашната дясна ръка на банкера Бисер Лазов и една от касиерките Юлия Илиева изскачат десетки лица и суми за милиони левове. Сред тях са имена на политици и на заемащи публични постове лица, а също и журналисти и консултанти.

Макар и разказани от едни и същи свидетели, прокуратурата явно кредитира показанията им различно. Повечето от споменатите получатели на суми са разпитвани или поне издирвани, част от тях отричат или пък дават обяснения какви договори са имали, но само няколко по-критични гласа се сдобиват с данъчни проверки и/или разследвания по неясно какъв критерий. Самият Цветан Василев пред "Капитал" също отрече средства на КТБ да са използвани за подобни операции.

"този (Мавродиев) взема пари, но не върши работа"

Едно от лицата, за които Лазов говори с повече детайли, е Стоян Мавродиев, който по това време е председател на Комисията за финансов надзор - институция, която надзирава КТБ и други финансови компании на Василев по няколко линии.

"Него съм го виждал и в КТБ на пл. "Гарибалди", и на бул. "Цар Борис" №159 на 12-ия етаж, където беше кабинетът на Цветан Василев, включително и в кабинета на Василев. При някои от тези срещи съм имал нареждания от Василев да му бъдат осигурени пари в брой в порядъка на 50 000 евро. Някои от тези суми съм ги давал на Василев, докато Мавродиев е бил в кабинета му. Има един или два пъти през 2014 г., когато съм носил поисканите от Василев пари в кабинета му в присъствието на Василев и Мавродиев, като оставях плика с парите на масата, покрай която бяха седнали двамата", спомня си пред разследващите някогашното доверено лице на банкера, на когото той ежедневно е давал разпореждания за управлението на мрежата от компании кредитополучатели. Лазов е и човекът изготвял ежедневна справка за активите и пасивите на цялата структура.

"В разговор Василев ми е споделял, че вече "този (Мавродиев) взема пари, но не върши работа". При въпроса ми към Василев предаваните на Мавродиев суми към какъв файл да се отнесат и ще имат ли някаква повтаряща периодичност Василев ми казва л, че ще ми дава инструкции за всяка сума поотделно, защото за някои от сумите фактическият краен получател не е Мавродиев. При някои от случаите Василев ми е споделял, че чрез Мавродиев сумите са за Лукарски. За последния имам спомен, че се даваха суми в размер на 50 000 евро. Лукарски съм го чувал, че е някакъв деец от СДС, а по думите на Василев сумите за Лукарски, предавани чрез Мавродиев, представляваха част от т.нар. по негови думи "партийни индулгенции", разказва още Лазов.

Макар показанията да са дадени в средата на 2015 г. самият Мавродиев е разпитан чак през февруари 2017 г. Тогава той потвърждава, че е посещавал офисите на Василев нееднократно, но отрича да е получавал пари от него под каквато и да било форма. Твърди, че последно е виждал банкера в началото на 2014 г., но по изтеклите в медиите тетрадки на охраната на сградата (част от които са и приложени към материалите по делото) името му последно се вижда на 26 април. "Бисер Лазов съм го виждал един или два пъти в коридорите на банката (КТБ). Не мога да посоча кой ми го е представил. С него не cъм имал срещи и контакти. Единственото, което знаех за него, е, че е близък човек на Василев, без да мога да посоча на каква позиция е бил", казва още Мавродиев при разпита му. "Капитал" се опита да се свърже с него, но телефонът му беше изключен. При първоначалното излизане на части от показанията на Лазов в телевизия BiT самият Лукарски казва на водещия Сашо Диков: "Никакви такива пари не са стигали до мене, питай Мавродиев!"

А ако се съди по показанията, КФН далеч не е бил единственият купен регулатор. "Пари е получавал и Митко Димитров, член на ДКЕВР. Давала съм ги лично на него. Това продължаваше около 1-2 години. Започнахме от 10 000 лева и стигнахме до 15 000 лева на месец", разказва Илиева. Името на Димитров, който е в енергийния надзор от 2013 до 2015 г., се появява в публикувания от синдиците на КТБ списък с висши държавни служители с консултантски и други договори с банката, но със сумата 32 400 лв., взети през 2013 г.

"за партийни индулгенции"

На политическия фронт също рискът явно е бил диверсифициран, като са финансирани различни кампании. По твърденията на Лазов пари е получавал финансистът Бисер Манолов, който е бивш председател на Фонда за гарантиране на влоговете, а впоследствие член на борда му и е част от ръководството на Движение "България на гражданите". "Поводите, при които съм го виждал, са няколко: при един от тях, това беше в периода на месец октомври 2011 г., когато по нареждане на Василев осигурих 500 хиляди лева, които в разговор с него по повод коректното им отчитане и отнасяне по направление бяха за кампанията на Кунева за президентските избори. На същото лице в края на 2011 и 2012 г. осигурявах средства за някаква организация по бадминтон, с която той беше съпричастен. Сумите не бяха големи, в порядъка на 25 - 30 хиляди лева еднократно в края на годината. По повод на тези суми съм имал и комуникация по телефона с Манолов, като телефонният му номер ми беше даден от Василев."

В разпита на прокуратурата Манолов потвърждава, че е търсил финансиране за спортен клуп по бадминтон "Академик", който е имал договор за спонсорство с КТБ, но отрича да е получавал пари за кампанията на Меглена Кунева. Самата тя също отрече след предаването на BiT, в което Сашо Диков и Люба Кулезич изчетоха част от показанията и в ефир включваха споменатите от Лазов за коментар.

"Давала съм пари аз лично на Димитър Куцаров, който беше кандидат за президент с Камелия Тодорова. Според мен е взел около два милиона евро за предизборната си кампания. Така предполагам", обяснява и колежката на Лазов Илиева.

Очертаните от двамата свидетели на прокуратурата финансирани политически проекти обаче далеч не са изчерпателен списък. Естествено към тях може да се добавят и даваните в други показания свидетелства за финансирането на България без цензура и лично за Николай Бареков. В отделни свои изказвания Василев е намеквал за пари и за Волен Сидеров. А също така към уравнението могат да се добавят и парите за Делян Пеевски, които в документи, публикувани в рамките на проекта ktbfiles, са кръстени "за партийни нужди", както и други политически разходи.

"...с което се купуваше благосклонното и безкритично отношение"

До голяма степен надуването на КТБ беше възможно заради медийния комфорт, с който банката се ползваше. От една страна бяха медиите на Делян Пеевски, закупени с кредит от КТБ, а друга водещи всекидневници като "Труд" и "24 часа", за които щеше да стане ясно, че са получавали индиректно пари от КТБ. Когато през февруари 2014 г. "Протестна мрежа" подаде сигнал срещу Цветан Василев, Делян Пеевски, Ирена Кръстева и Николай Бареков, в "24 часа" излезе интервю с члена на борда на КТБ Любомир Денев, което впоследствие щеше да стане ясно, че е рекламно съдържание (без да бъде обявено като такова), публикувано по силата на договор между вестника и банката.

В материалите по делото КТБ има информация за журналисти и медии, за които се твърди, че са получавали пари от КТБ, но общото между всички тях е, че за разлика от останалите издания след фалита на банката не "обърнаха палачинката". Другото общо между тях е, че срещу част от тях има дела, разследвания и проверки - Огнян Стефанов от "Фрогнюз", Соня Колтуклиева и блогъра Мирослав Иванов. Всичките са редовен обект на атака от медиите на Пеевски.

За блогъра Мирослав Иванов свидетелства касиерката Юлия Илиева: "Няколко пъти съм давала пари на ръка на Лазов за лице на име Мирослав Иванов, за който също по-късно разбрах, че е журналист. Сумите бяха в порядъка около 10 - 15 хиляди лева."

Пред "Капитал" Мирослав Иванов коментира: "В последните четири години се убедих, че какво казвам аз за тези фантасмагории няма никакво значение. Защото това биха били просто едни (моите) думи. Важното, според мен поне, е какво казват институциите. По разпореждане на прокуратурата, която кредитира в пълна степен показанията на своите свидетели, НАП извърши над мен 5-годишна пълна данъчна проверка. Тя приключи безславно, без да бъде установен недеклариран доход. Предвид публично изразяваните ми позиции спрямо управлението на държавата и прокуратурата не вярвам, че дори да имаше минимален шанс за откриване на проблем в моите доходи той щеше лежерно да бъде пропуснат."

Любопитен момент е разказът на Лазов за в. "Банкеръ": "Една част от този начин на работа и модел за управление на банката беше и практиката да се "подхранват" съответните специализирани медии, вероятно с оглед на тяхно бъдещо предполагаемо поведение. В тази връзка на стр.150 от том 149 има фактура от дружеството "Банкер" ООД, издател на в. "Банкер" към дружеството "Афлик България" с основание - втора вноска по договор за реклама във вестника. Посочената фактура илюстрира практиката банката да осигурява пари на вестника освен с директни средства за реклама и посредством фирми, чрез които се осигуряваха допълнителни средства по друга линия, с което се купуваше благосклонното и безкритично отношение на вестника към делата на банката и свързаните с нея фирми."

"Капитал" потърси издателя на вестника Бистра Георгиева по мейл, но не успя да получи коментар.

За Огнян Стефанов Бисер Лазов казва пред разследващите: "Относно Огнян Стефанов от информацията, имам от Юлия разбирам, че са му давани пари и на ръка. Съответно суми в размер на 100 000 хиляди лева, получени на 06.08.201З г. и сума в размер на 150 000 хиляди лева - на 18.03.2014 г. Сумите са му предадени на касата, на бул. "Цар Борис" в касата на шестия етаж от Юлия Илиева."

Огнян Стефанов коментира, че по тези свидетелски показания има две обвинения: "Повече от две години съм подложен на данъчна проверка, и то въпреки факта, че законът изрично забранява да се използват показания на лица по друго дело. Това, което Бисер Лазов казва, не е вярно. Попитах прокурора защо той е разпитан, а мен не са ме викали да ме разпитат. Да разпитат и мен. С Бисер Лазов съм се виждал не повече от 3-4 пъти и в тези случаи той винаги е говорил какъв престъпник и мръсник е Делян Пеевски. Колко милиони е източил от банката и как Цветан Василев греши, като го допуска до себе си. В показанията си пред прокуратурата обаче изобщо не го споменава. Аз имам свидетели за това, но мен не ме разпитват."

Името на бившия издател на Дума Николай Малинов също се среща по делото. За него свидетелства касиерката Юлия Илиева: "Давала съм два-три пъти пари на Бисер Лазов, който ми казваше, че са за Николай Малинов. На по-късен етап разбрах, че е журналист от вестник "Дума". По мой спомен това беше 2013 г. и едната сума беше 150 000 лева.

Пред "Капитал" той отрече да е взимал пари. "Проблемът КТБ не ме засяга", каза той още.

Малко по-интересна е историята на групата от сайтове "3бей" , чийто собственик Николай Николов е посочен също като бенефициент на средствата от КТБ. През 2013 г. свързани с "3бей" фейсбук групи бяха използвани в генерирането на кух трафик към сайтове. Групата се свързва с организирането на тролове и коментари в полза Цветан Василев. "Също така съм давала регулярно пари (поне на тримесечие) на Никола Николов. Доколкото си спомням, беше представител на фирма "3 Бей" . Зная, че неговата фирма се занимаваше с информационни сайтове и се грижеше за имиджа на семейство Василеви", свидетелства Юлия Илиева. Николай Николов не отговори на поставените въпроси, които му изпратихме на посочения в търговския регистър личен имейл.

Консултантите

Като едноличен рекордьор по усвоени суми извън тесния кръг (Пеевски, Бареков и т.н.) изпъква енергийният лобист Стефан Гамизов, който по показанията на трима свидетели вътрешно в групата е наричан Консултанта. За него Лазов разказва, че първоначално той лично му е осигурявал пари на ръка след указание от Василев, а след това през негова служителка - Ана Кехайова. "Въпросната сътрудничка идваше в касата, аз вече съм била инструктирана каква сума да сложа в плика и й предавах плика. Тя не е отваряла никога пред мен плика и не се е подписвала никъде какво взима", разказва една от Касиерките.

Ключовият свидетел на прокуратурата предоставя и ръчна резолюция на банкера да осигури на Консултанта 200 хил. евро. Юлия Илиева пък предава ръчно писани от нея работни записки, където според нея от 2010 до май 2014 г. на него са дадени сумарно 3.85 млн. евро.

В свидетелствата си Кехайова потвърждава, че е ходила често до офисите на Василев, но е носела документи. Гамизов също признава пред прокуратурата за чести срещи. "Поводът винаги беше, че ние двамата стояхме на две различни позиции в областта на енергетиката. По това време КТБ обслужваше всички дружества на енергетиката, дружествата си държаха парите там. КТБ обслужваше енергетиката, обслужваше енергийния сектор на България. В резултат на което при откриване на банкови гаранции, обслужване на задължения и други са възниквали проблеми, аз съм ходил да реша тези проблеми", казва той.

Освен това според консултанта двамата са преговаряли пет години сделка Василев да изкупи вземане от фирма на Гамизов към друга компания и причината за совалките на Кехайова била да разнася документи около тази цесия. "То беше (задължението) 4 милиона евро. Накрая се споразумяхме, подписахме договор за цесия, предадохме го на Василев и в интерес на истината при предаването на договора Василев настоя да не се вписва фирма. Каза, че ще прецени коя фирма ще купи това задължение. Нещата останаха така, ние останахме в едно неприятно положение, защото се случиха събитията в банката, за които всички знаем. На нас не ни беше върнато копие от договора. Не сме получавали никакви плащания от Василев по това задължение." Той обаче няма спомен служителката му да е получавала регулярно пари на ръка.

Ако може условно да се обособи група на експертите и консултантите, то свидетелите споменават поне няколко имена. Юлия Илиева се сеща за Росен Карадимов, който идвал всеки месец за 10 хил. евро на ръка. Някогашният съветник на премиера Сергей Станишев неколкократно е споменаван от Цветан Василев като архитект на цифровизацията на ефира, където КТБ имаше солиден интерес. Карадимов не беше открит за коментар.

Илиева си спомня, че при нея е идвал и бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, който беше арестуван в показна акция заедно с бившия военен министър Николай Цонев през 2011 г. "Давала съм пари два пъти срещу разходен ордер, защото мисля, че той имаше договор с дружеството ИПС, но не зная какъв е предметът на договора."

Списъкът на популярните лица може да се продължи и с обиколилия няколко десни формации Димитър Абаджиев, който след краха на КТБ разви дипломатическа кариера и беше генерален консул в Шанхай, а после посланик в Словения.. "Лице което е идвала регулярно, два пъти в месеца, е шофьорът на Димитър Абаджиев, чието име не зная даже. Това, което мога да кажа, е, че му давах по 9000 лева и 25 хиляди евро. Това ставаше два пъти в месеца."

Самият той признава, че познава Лазов от 2009 г., когато вече не е бил политик. "Предполагам, че има предвид период, когато като адвокат имах сключен договор с фирма, на която Лазов беше управител", казва Абаджиев пред BiT. Според него сумите са силно завишени и той признава само за 9000 лева на месец.

С известна условност тук могат да се вкарат и социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, за които някогашните служители на Василев твърдят, че на две дати през август - септември 2013 г. са предоставени по петстотин хиляди евро в брой. "Парите ги предавах в една от заседателните зали на 6-ия етаж в присъствието на Божидар Миладинов. Молбата им беше сумите да са в по-едри купюри и ако може, да им съдействам за откриване на банкова касета в КТБ. Аз съдействах и това може да го проверите", твърди Илиева.

Двамата са надлежно разпитани от прокуратурата и отричат да са получавали подобни суми, макар да потвърждават, че имат касети, но ползвани за лични документи. Те развиват идентичен разказ как са търсили финансиране за проект за стволови клетки, който да се реализира чрез тяхното дружество "НТО Научно-технологично обслужване" и затова са се свързали с Василев. Той се е съгласил да го реализира, а те са му продали 67% от дружеството. Реално обаче между тях има и други допирни точки - през 2011 г. те продават участието си в пийпълметричното дружество "ТВ план" на конкурентната "ГАРБ аудиенс рисърч". Още през годините преди затварянето на КТБ тя се приемаше за близка до Василев и в бранша се считаше, че изкривява рейтинга на TV7 нагоре. А в материалите по делото има документи, показващи, че е била собственост на Василев. Имената на Райчев и Стойчев фигурират и в резолюция на Василев от последните месеци преди краха на КТБ, където той разпорежда на Лазов хотелското дружество "Сана спейс" да купи за 8 млн. евро от Красимир Гергов дела му в голф комплекса Black Sea Rama, където той е съдружник с двамата социолози. Като втора точка е записано: Промяна в устава на дружеството (съвместно с А. Райчев и К. Стойчев), а като трета - да се купят още 10% от тях.

"Капитал" не успя да се свърже с тях, за да получи коментар.

С глобален размах

Други споменати са Асен Митрев, който по свидетелствата на Лазов е "представен от Ц. Василев като негов близък и доверено лице за специални поръчения, чиято дейност в Европа основно беше свързана с Италия, а впоследствие и по някои екзотични дестинации като Камбоджа, Виетнам и други подобни". Името му се появява в доста кореспонденции около ръбската фабрика за стъкло, като по тази линия има регулярни плащания и към местен консултант - Нихат Кораджич. "За него Василев в разговори е споделял, че е бивш военен и с широки контакти по техните политически среди, като най-вече е подчертавал неговата близка връзка с Томислав Николич, впоследствие станал президент на Република Сърбия. По думите на Василев властите в Сърбия са му намекнали, за да очаква благословия за придобиване на банка, първоначално да инвестира в предприятие от материалното стопанство", разказва Лазов.

"Асен Митрев парадираше с близостта си с Цветан Василев, както и познанствата си с европейски политици. Споменавал е за някакъв италиански политик Джани Питела", спомня си още Лазов, като предоставя и кореспонденция на Василев за финансиране на форум, организиран на бившия лидер на парламентарната група на ПЕС в европарламента и банкови извлечения с плащане от една от офшорките.

Друг международен консултант е американският генерал от запаса Уесли Кларк, за когото от мейл кореспонденция се разбира, че е получавал по 15 хил. долара месечно от "Бромак". Той не отговори на пратеното от "Капитал" запитване за коментар по мейл.

Автоголът на обвинителите

Доказването на всички твърдения вероятно не е лесно само на база свидетелски показания и списъците с посетители на банкера, където много от изброените фигурират. Някои като редовни гости. Но с включването им в делото прокуратурата може да си направи и лоша услуга. Очевидната цел на показанията на Лазов и компания е да се обрисува Василев като банкер, който щедро с парите на депозантите в КТБ е подкупвал наред политици, регулатори, пазарувал си е медиен комфорт и си е осигурявал лобисти.

Самият той определи показанията като "услужливо изложени хвърчащи бележки на хора, зависими от Пеевски и прокуратурата". По отношение на изброените хора, които уж били "получавали" пари от банката – не бих могъл да коментирам извадени от контекста бележчици и тефтерчета, тъй като през тези 4 години излязоха наяве много и различни злоупотреби и самоинициативи на лицето Лазов, които естествено с лека ръка са ми прехвърлени. Категорично заявявам, че средства на КТБ не са използвани за каквито и да било подобни операции – най-малкото такива "наставления" не съм давал на Лазов. Отношенията с част от тези хора са били чисто бизнес, а по какъв повод и как са се озовали в тефтерите на "свидетелите" на Пеевски и прокуратурата – не знам", пише в отговорите на Василев, в които освен това той критикува "Капитал", че се занимава с темата вместо с реалната стойност на активите на банката към 20.06.2014 г., престъпната по своя характер атака на прокуратурата срещу КТБ, оркестрирана от "медиите" на Пеевски в "странен" синхрон с изданията на Вашия издател, доказаните кражби на активи от групата на Пеевски, Сталийски и Лазов и пр.

Това противоречие поставя прокуратурата в деликатна ситуация. От една страна, ако думите на Лазов са верни, то това е основание обвинителите сериозно да се поинтересуват за евентуална корупция на високо ниво - най-малкото по казусите, където са замесени лица, заемащи публични постове, и лидери на партии. Засега обаче няма данни за такива разследвания, а ако Мавродиев (както и другите отричащи) е прав и Лазов и Илиева са лъжесвидетелствали, то това би могло да постави под съмнения всичките им показания, на които сериозно се опира обвинението спрямо Василев и другите 17 лица по делото.