Най-големият страх на ГЕРБ

Властта и страхът се движат заедно, в стерео ефект, който трови сънищата на ГЕРБ. Тримата сменени министри са епидермална промяна, нещо за пред глутницата, обигран жест от типа "аз вземам глави, защото съм строг, но справедлив".

Това, което обаче остана почти незабелязано в последните дни е едно проучване, което беше маскирано масово в медиите през заглавието, че Борисов губи 6 % от рейтинга си.

Много по-интересно обаче е друго: 55 % от анкетираните избиратели са посочили, че биха гласували за партия на Румен Радев и партия на Слави Трифонов. Всъщност това е огромен процент.

При средно 20-30 %, между които летаргично се движат ГЕРБ и БСП в последните години, изглежда направо смущаващо. Най-лесният начин да разбереш от какво ги е страх ГЕРБ, е да следиш поведението на Цветанов, чийто умствен поток не винаги тече гладко, но пък партийно-животинските му инстинкти са крайно обострени.

В последните месеци вечният фронтмен на гербавата власт не изпуска момент, в който да каже нещо недомислено за президента. Човек обикновено се подлъгва да наблюдава с детски интерес нестройния и забавен поток на мисълта, който винаги удивлява със странните си криволичения и внезапни обрати, а всъщност трябва да долавяме най-вече глухото ръмжене и лаят на уплашено куче: в ГЕРБ просто страшно много ги е шубе от Радев. Толкова ги е шубе, че Борисов се изцепи, че навремето можел и да не разреши Радев да стане президент. Един вид можело да му сложат административна клопка и да не го освободят като главнокомандващ на ВСС, но видиш ли, излезли хора все пак, пуснали го.

Вероятно защото преди две години Борисов беше толкова откачил в самодържавието си, че наистина вярваше, че е възможно тоя народ да се побърка по Цецка Цачева и да си каже отдавна я чакахме тая жена за президент, благодарим ти Бойче, че ни даде майка-закрилница, ние нямаме търпение на Нова година в 12 часа да чуем какво ще ни каже госпожа Цачева и да вдигнем наздравица в нейна чест - мама.

Затова и сега се започва някакъв много странен политически разказ за Радев, воден от Шехерезадите в ГЕРБ - Борисов, Цветанов, Плевнелиев - че президентът бил попаднал в международна изолация, че бил "разединител" (разбирай, позволява си да критикува властта), че страхливо надничал из под полата на Корнелия Нинова и въобще страшно подмолно пречи на фееричните райски селения, осигурени от 10 годишния престой на партията в управлението.

Но дори и да решат този проблем, какво да правят с другите 55% евентуална подкрепа за Трифонов? Шоу, скечове, референдуми - как се излиза срещу тая работа...А дали пък няма да стане най-ужасяващото - евентуален съюз между Радев и Трифонов, тъй като на първият ще му се наложи да се еманципира от БСП, за да махне от гърба си тъмното ѝ наследство, а вторият ще трябва да се завърти около политическа фигура, тъй като не може да се управлява със Сиромахов за вицепремиер (макар че щом може със Симеонов, нищо не би могло да ни учуди.)

Идват тежки времена, политическа зима и едно обратно броене, което цъка в централите на ГЕРБ. Те знаят - не се ли справим с Радев и оня с голата глава, не ни чака нищо добро. С Корнелия ще се оправим, тя ще ни иска оставката, ние няма да я даваме и всичко ще е наред. Но ония двамата не са лесни, Цецоу, измисли нещо.

Коментарът на Райко Байчев е публикуван в Actualno.com.