Кой иска да дръпне шалтера на властта в България

Коментар от Веселин Стойнев:

Управлението е изпразнено от политическо съдържание, извън еврозоната, поради което всеки се опитва да съкрати живота му. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде пръв заявка, като изтегли с половин година преразглеждането на срока на годност на кабинета - до решението за влизане в еврозоната, вместо до самото евентуално присъединяване към нея. Опозицията в различните ѝ части "се записа" за вот на недоверие. А председателката на парламента извърши глупост с разформироването на една парламентарна група, поставяйки се като мишена за последващо кадрово пребалансиране в управляващата коалиция. Изобщо, настана съревнование кой да дръпне шалтера на властта, като всички претенденти си дават сметка, че и театралниченето е начин на участие в политическата игра.

Героизиране на МЕЧ, отстрел на Киселова

Независимо дали ходът на Наталия Киселова с МЕЧ е плод на някакво лично отмъщение към Радостин Василев или резултат от оказан върху нея натиск, политическият резултат е минимум двупосочен. Първо, с това се героизира МЕЧ и се изостря конкуренцията в полето на популистко-русофилската част от опозицията, в която са още "Величие" и "Възраждане" - нека се самоизяждат за влияние електорално навътре, не навън. Затова макар популистките посестрими на МЕЧ да се обявяват срещу извършената спрямо нея несправедливост, "Възраждане" нервно излезе с гърди напред, за да покаже кой е най-голям и най-истински в този политически спектър и обяви, че ще иска вот на недоверие срещу правителството заради външната му, все още антируска, политика.

Второ, Киселова, която системно - и не без основание - е атакувана от цялата опозиция, е вече таргетирана за по-лесен отстрел, защото авторитетът ѝ е окончателно сринат и постът ѝ става лесна разменна монета във властовия баланс на коалицията 3+1+1. БСП по-лесно ще може да го загуби, МЕЧ може да получи "орден" с евентуалното отстраняване на доцентката, Пеевски-Борисов може да спечелят, ако го заеме Рая Назарян, а "домовата книга" за служебен премиер се оваканти с един оказвал се по-скоро ничий и затова не особено важен претендент.

Алтернативно мнозинство, по-разнолико и от управляващото

Вот на недоверие си "заплю" и половината от ПП-ДБ, в частта ПП - за след конвергентния доклад за еврозоната, ако дотогава не бъдат приети антикорупционните закони и решения, влезли като условия още по Плана за възстановяване и устойчивост. За да може да бъде внесен такъв вот обаче, в подписката за минимално необходимите 48 депутатски гласа трябва да се включи не само ДБ, но и ДПС-ДПС.

За събарянето на управлението пък няма да е достатъчна и цялата останала опозиция, а отделно стърчи проблемът как проевропейските формации се обединяват заедно с проруските "Възраждане", "Величие" и МЕЧ и дали това алтернативно мнозинство няма да е още по-нехомогенно от настоящото управляващо.

Пеевски поглъща бързо кадрови ястия

При цялото помпане на мускули Делян Пеевски завладява нови и нови кадрови рубежи. След опита за прокурорски взлом в Конституционния съд последваха бързо поглъщани ястия в многостепенно меню: член на Конституционния съд, председател на здравната каса, стопиран избор на нов председател на Българския олимпийски комитет, среднощна директива за уволнение на шефовете на тотото… Предстои председателският пост в Комисията за защита на конкуренцията, който отдавна е приготвен и ще бъде малко по-трудно преглътнат. А членовете на Висшия съдебен съвет, за които се иска квалифицирано мнозинство, могат да почакат още, защото и сегашният състав си е много вкусен, с прилежащите му изпълняващи функциите главен прокурор и председател на Върховния административен съд.

Колкото повече Пеевски демонстрира власт като реален участник в управлението, благодарение на когото бе гарантирано мнозинство за приемането на бюджета и чиито кадрови назначения са "първа писта", толкова повече Борисов преминава в глух коловоз. Той изглежда не може сам да дръпне шалтера на управлението, защото при евентуални нови избори отново ще е с Пеевски, след като досега не успя да се раздели с него, а срамът от този нежелан уж брак бързо отмина.

Когато Балканите се тресат, властовите зависимости у нас укрепват

Но е твърде възможно и целият влак на властта да си остане в глухия коловоз, защото няма кой друг да го подкара. А геополитическият хаос като основание за запазване на вътрешно-политическото статукво вече има съвсем непосредствени балкански измерения - със създаването на военни съюзи, в които от двете страни са членки на ЕС и НАТО, и с мащабните протести и политически турбуленции във всичките ни съседи. Така след еврозоната може да има още един стратегически репер, който отвън да задава вътрешно-политическо съдържание - на презареждане на властови зависимости и театрални опити за туширането им.