Как един пожарникар гаси пожар, запален в Катар

Как един управляващ пожарникар пали, а след това гаси пожар, предизвикан в Катар?

Отговорът на този въпрос получихме днес с обилната струя разгорещени обяснения, с която ни заля екипът за бързо регенериране на разкъсания правителствен имидж, изпратен да спасява положението в ранни зори в различни телевизии. Все е било чудо, но чак такова не е било: да видиш едновременно по всички основни телевизионни трибуни запушване на пробойната на правителствения кораб с телата на самоотвержения близък кръг министри от пожарната команда на България!

Десантът, който само показа отново как България се управлява чрез микрофона като с царски жезъл, беше наистина масиран. Едновременно, може да се каже един през друг, но и често един срещу аргументите на другия, включваше самия премиер ( в БНТ), заместника му Цветан Цветанов ( в Би Ти Ви), външния министър Николай Младенов ( в ТВ 7) и Мирослав Найденов ( пак в БиТиВи)- ако не съм изчерпателен, то е поради ограничените ми възможности, сам блогър толкова може.

По буквален начин на българска почва се потвърди афоризма за ситуацията в Русия, споделен миналата седмица в София пред малка аудитория от известния руски журналист от в. „Комерсант” Константин фон Егерт. Той се пошегува, че имало само две партии в неговата страна: на телевизията и на интернет.

Това , че и тук телевизионна партия е управляваща, а в интернет са натикани желаещите да си кажат свободно мнението, е самата истина и за България, но не е смешно. Като част от „Партията интернет” бързам да споделя защо.

Преди това обаче нека отбележа, че за първи път Борисов получи порция истинско журналистическо поведение. Това може да изглежда дребна подробност на фона на величавите кадрови кадрили в поверената му държава, но е толкова необичайно, че чак ми се иска да е симптоматично. Водещата Жени Марчева ( не й правя комплимент по симпатия- самата тя почти отказва да разговаря с моя милост откакто миналата година я ядосах с отказ да участвам в едно нейно предаване и от около година се превърнах отново в нежелан събеседник за сутрешния блок на БНТ), най-после показа, че някой има дързостта да се държи адекватно пред заучената агресия на човека, изградил цялата си кариера върху упоритостта да си говори онова, което си е намислил, взимайки страха на журналистите, превръщайки ги от водещи в събеседници по теми, които той си е избрал.

Да, сигурно е, че въпреки това Борисов не се отклони от своя сценарий- подхвърлянето на новината за АЕЦ „Белене” като едва ли не предрешен провал и искането му за референдум по темата не беше никаква импровизация. Но беше заставен поне да прояви дребнавата отмъстителност, натяквайки на водещата , че не се държи сервилно и по тази причина ще я накаже, като откажа да и каже онова, което загатва – например за оставката на заместник-директора на ДАНС Иван Драшков. Нямало да сподели повече, защото му загубила времето да му говори за друго, за което той не искал да говори.

Аз обаче питам друго. Спомняте ли си, че след скандала с полицаите в Перник около убийството на младата Мирослава, Борисов призова от телевизионния екран ( че как иначе!) дясната му ръка Цветанов да поиска оставките на виновните шефове от системата на МВР, а след като Цветанов практически отказа да му се подчини Борисов премълча? Сега пък се оказва, по думите на уволнения след скандала в Катар министър на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) Трайчо Трайков, че тъкмо Цветанов му му от арабската страна. Нещо повече, Трайков уточни пред журналисти днес, че Борисов не му е показал, че е свалил доверието си от него, обаче, както излиза, Цветанов бил инициаторът за напускането на министъра, пришито с бели конци към гафа в Катар.

Кой на кого е началник в тази държава?

Още по-интересна е хипотезата за Цветанов като водещ офицер в това съзаклятие, защото Борисов разви публичното си участие в него с ентусиазма на ритни топковец, пуснат да тича от рефера след засада в наказателното поле на противника. Оповестявайки в парламента кандидатурата на младия, едва 33 годишен досегашен заместник-министър на МИЕТ, поставен начело на овакантеното министерство Делян Добрев, Борисов продължи да се гаври с Трайков, акцентирайки върху „разкритието”, че го е видял да се пече на плажа в Катар, вместо да работи. „ И да се печеш по-малко”, подвикна махленски Борисов към младежа, когото поставя на върха на планината от проблеми в икономиката. Един от сайтовете, който е част от пропагандната машина на властта ( време е да спра да го назовавам, не ми плащат за реклама я!), също не пропусна да спази инструкцията и да увери читателите си, че тъкмо слънчевите бани на Трайков му изяли главата.

Човек трябва да е слънчасал съвсем обаче, за да не види, че зад всичко това прозира наближаващата развръзка по темата за голямото руско проникване на територията на ЕС, първо по рода си сред ядрената катастрофа на Чернобил, чрез проекта АЕЦ „Белене”.

Добър или лош, лобиращ всъщност за разрастване на АЕЦ „Козлодуй”, или не, Трайчо Трайков беше схващан в публичното пространство от три години насам като не особено ентусиазиран преговарящ с руснаците по тази тема. И колкото по-яростно отрича това Борисов, толкова по-здраво затяга около себе си примката на съмнението, че се дърпа с цел отвличане на вниманието от най-важния въпрос за България.

Храбро ли е това? За такъв смел резач на министерски глави би трябвало да не е проблем да каже истинското си мнение по толкова стратегическа тема, като АЕЦ „Белене”. Обаче не само отново се оплете в противоречия, обявявайки едновременно проектът за отписан, но не и преди да реши „окончателно” след доклад на външни консултанти, Борисов реши да се застрахова двойно като мине зад гърба на българския народ. Вместо да е водач, какъвто парадира да е в безопасни за него ситуации, поиска сега хората да решат какво да се прави с АЕЦ „Белене” и с проучването на въпроса, дали случайно ни се позволява да забогатеем от собствените ни природни богатства ( въпреки нежеланието на Кремъл) чрез евентуален добив на шистов газ. Щял до предложи на президента Плевнелиев да инициира референдум по тези въпроси.

Плевнелиев още не се е затичал да отговоря на този призив. И ако не го направи, значи е на прав път в процеса на разграничаване от своя бивш ментор, който обича да гаси пожари с помощта на запалителни телевизионни речи.

Иво Инджев

http://ivo.bg