Иран: един страшен парадокс

За действащото в Иран ислямско право изобщо не съществува деянието сексуално насилие. Нов законопроект цели да подобри защитата на децата, но влиятелните ислямски духовници бранят самоотвержено принципите на шериата.

Трудна работа се оказват в Иран законодателните промени, особено пък когато те са насочени към подобряването на защитата на децата и младите хора срещу сексуални посегателства. За такива случаи почти не се говори в Иран - страна, която още преди 25 години е подписала Конвенцията на ООН за правата на детето, но и до днес не е направила нищо, за да приведе в съзвучие с нея своето ислямско-консервативното законодателство.

Преди няколко седмици иранец сподели в Туитър личната си история - как преди 17 години, когато е бил ученик в 10-и клас, е станал жертва на сексуално насилие: "Беше учителят ми по физика. След един изпит той ме покани в своя дом..."

Така започва историята на анонимния потребител, който е решил да прекрати мълчанието си, след като прочел в интернет за подобен случай с деца от един малък град в Южен Иран - някакъв градинар правил шокиращи снимки на деца, с които се опитвал да изнудва родителите им. Междувременно извършителят, за когото властите твърдят, че бил с психически отклонения, е задържан.

Как престъпленията се потулват

По този повод иранският депутат Махмуд Садеги припомни за един подобен случай от 2015 с известен местен рецитатор на Корана, обвинен в сексуални посегателства над младежи: "Ако това разследване не беше прекратено по нареждане отгоре, тези изнасилвачи нямаше да смеят да се държат така", написа депутатът в Туитър.

По този скандален случай поне 16 младежи бяха готови да свидетелстват срещу извършителя, който обаче се оказа с дебели връзки, стигащи чак до върховния духовен водач аятолах Хаменей. Така разследването срещу него беше прекратено, а два месец по-късно един от зам.-министрите на правосъдието заяви следното: "Случаите на сексуални посегателства и насилието срещу деца не са разпространени в нашата страна. В сравнение със западния свят при нас тези посегателства са значително по-рядко явление, което се дължи на нашата култура и религия".

Именно действащата нормативна уредба е тази, която осигурява защита от съдебно преследване на извършителите на сексуални посегателства, и на която се дължи това, че много малко от тези престъпления изобщо биват разследвани. "Съгласно ислямския закон, младежите над 15 години вече не са деца, а възрастни. Момичетата в Иран носят наказателна отговорност след навършването на 9-годишна възраст, а момчетата - от 15-годишни", казва за ДВ политологът и експерт по ислямско право Мохамад Мохеби. "Шериатът е в основата на правораздаването, а сексуалното насилие над деца в него изобщо не е дефинирано. Затова ислямските духовници се противопоставят на проектозакона на парламента за защита на правата на децата в Иран", допълва той.

Нужни са законодателни промени

Действащата в страната правна уредба облагодетелства извършителя от южния ирански град. Неговите жертви трябва да докажат, че сексуалните посегателства са били извършени изключително против волята им, а не по взаимно съгласие. Жертвите дори могат да бъдат подведени под отговорност за "непристойно поведение" и да бъдат наказани с парични глоби или дори да влязат в затвора, а в същото време насилникът може да получи най-много една година затвор - по същото обвинение.

Новият проектозакон иска да промени това положение. Той дефинира различни категории на насилие срещу деца и сексуални посегателства над деца и младежи и предвижда наказания също и за търговия на деца с цел принудителна проституция и порнография. Предлага се тези престъпления, в зависимост от тежестта им, да бъдат санкционирани със затвор от 6 месеца до 25 години.

Вероятно обаче ще мине още доста време, преди законопроектът да се превърне в действащ закон - ако въобще се стигне дотам. Защото влиятелният Съвет на пазителите в Иран върна проектозакона като "несъвместим с исляма" и с препоръката той да бъде написан така, че да не противоречи на шериата. Иранските пазители искат да постигнат това, бащата да има последната дума, включително когато той насилва сексуално собственото си дете. Ако парламентът не се съгласи с исканите поправки, ще бъде свикан специален арбитражен съвет, което ще направи изхода от този спор много несигурен.