Спорът за името: как Атина и Скопие застанаха на страната на истината

Дълго време гръцките националисти отклоняваха вниманието от истинските корени на спора за името на Македония. Двама смели политици обаче сложиха точка на този селективен прочит на историята.

Само до преди година изобщо не изглеждаше, че премиерът на Гърция Алексис Ципрас ще успее да овладее един най-старите конфликти в Югоизточна Европа - този за името на Македония, която вече се казва Република Северна Македония. Спорът се води отдавна, но ескалира след 1991 година, когато най-южната провинция на разпадаща се Югославия обявява своята независимост.

Конфликтът назрява още по време на гражданската война в Гърция от 1944 до 1949 година. Тогава в северните части на Гърция все още живеят много славянски македонци - или славофонски гърци, в зависимост от гледната точка. Повечето от тях са се сражавали на страната на гръцките комунисти. В началото те са подкрепяни с оръжие и муниции от Съветския съюз и Югославия, а по-късно само от Белград. Подобно на България, още от Балканските войни от 1912/13 г. Сърбия иска да контролира най-южната част на историческия регион Македония с неговия административен център Солун. В пакта с Хитлерова Германия от 1941 г., непросъществувал дълго, белградският генералитет дори получава писмена гаранция за това, че след войната Югославия ще получи Солун и пристанището му.

Двойно поражение за гръцките славяномакедонци

Това не се случва, но по време на гражданската война в Гърция, с подкрепата на славянското население в северните части на страната, Югославия прави трети опит да вземе в свои ръце региона и неговото най-важно пристанище - под претекст, че ще освободи македонците от "гръцко иго".

В разгара на войната много от над 25-те хиляди бойци в редиците на комунистите са били гръцки граждани, чийто матерен език не е гръцки. Комунистите обаче губят войната, гръцките славянски македонци, сражаващи се под знамето на своя "Славянско-македонски народен освободителен фронт", претърпяват двойно поражение. В историографията на победителите думите "комунист" и "славянин" от този момент нататък стават синоними, а на гражданската война се гледа като на "славяно-комунистическа бандитска война" срещу Гърция.

На практика това работи прекрасно за помиряването на гръцкото общество - всички злини от последната война биват приписани на едно етническо и езиково малцинство. Десетки хиляди "славофони" напускат Гърция, останалите са подложени на тормоз и насилствено елинизирани посредством "мерки за изкореняване на двуезичието". За тази мрачна глава от историята Европа не знае почти нищо. В Гърция няма нито един паметник или паметна плоча, които да напомнят за несправедливостта, извършена след 1949 година срещу една част от гръцкото население.

Само че националистически настроени гръцки политици и до днес предпочитат да свързват спора за името с наследството на Александър Велики и охотно премълчават онова, което техните бащи и дядовци са сторили в Северна Гърция. Позовавайки се на античността, което от десетилетия е неизменен аргумент в спора за името, Атина отклонява вниманието от истинските корени на този спор в гръцката гражданска война. И дълго време това работеше.

Как извадиха конфликта от "историческия затвор"

Сегашният гръцки премиер Алексис Ципрас и бившият външен министър на страната Никос Коцияс имаха куража прагматично да отхвърлят този селективен прочит на историята. Те се изправиха срещу мощната армия от националистически настроени политици, висшисти, журналисти, духовници и други противници, "зазидали" Гърция в едно историческо минало, от което няма излизане. Подкрепян от Ципрас, Коцияс следваше мотото, че "историята е училище, а не затвор", и предложи балансиран план за решение, който носеше и някои рискове. Но той проработи, тъй като - в лицето на македонския премиер Зоран Заев и неговия външен министър Никола Димитров - Атина намери конструктивни партньори за това, двете страни да напуснат най-после този "исторически затвор".

Вероятно и занапред ще се говори понякога за спора за името, но оттук нататък дебатите ще се водят там, където им е мястото: в семинарите по история и на националистическите митинги. Вече няма цели народи да страдат от националистическите разправии на обсебени от миналото фанатици. Северна Македония скоро ще се присъедини към НАТО и ще върви по пътя на сближаване с ЕС, което не означава непременно пълноправно членство в общността.

Този пробив се дължи най-вече на Алексис Ципрас. Над две трети от гърците са против излизането от "зандана на миналото", но премиерът непоколебимо следваше най-важния си външнополитически план и успя да го наложи - въпреки съпротивата. На неговите предшественици тази смелост просто им липсваше.