Сирия: крушението на една мечта

Башар Асад с лекота разгроми цялата политическа опозиция в Сирия, ползвайки както военна сила, така и тактиката „разделяй и владей“. Липсата на интерес от чужбина допълнително му помогна да укрепи своя режим.

Надеждата, че Сирия ще се демократизира, умря след като правителството на Башар Асад разгроми с военни средства цялата опозиция в страната. Очакванията за нова политическа култура, които се пробудиха с революцията от март 2011 година, така и не се осъществиха.

Ислямоведът Даниел Герлах твърди, че това не е изненадващо. Според него, правителството в Дамаск винаги е преследвало една основна цел: да се предпази от възможни опити за преврат. "В продължение на десетилетия то не е правеше нищо друго, освен да се подготвя за потушаването на евентуален бунт, като за целта ползваше тайните служби и военните. Правителството се готвеше и политически, ползвайки тактиката: „разделяй и владей“. Етническите и религиозни различия сред населението бяха успешно използвани в името на тази цел.

Както президентът Хафез Асад, така и синът му Башар, умело се възползваха от факта, че Сирия е мултикултурна страна. Те последователно изправяха едни етнически групи срещу други, подклаждайки различни страхове. "Режимът успя да принуди населението на Сирия да се раздели на лагери, като неизменно се обявяваше за защитник и на едните, и на другите", обяснява Герлах.

Слаба демократична опозиция

Преди революцията от 2011 г. съществуваха два опозиционни лагера. От една страна това бяха ислямистки групировки, които обаче не бяха демократични, поради което критично настроените към режима сирийци не ги и следваха.

Освен това съществуваше и светска, предимно комунистически ориентирана опозиция. "Нейните представители имаха решителни политически убеждения. Тези хора обаче не крояха планове за насилствено сваляне на режима, нито пък бяха добре организирани", обяснява Герлах.

Абдулбасет Сиеда, бившият президент на опозиционния сирийски Национален съвет, разглежда ситуацията по подобен начин: "Режимът се държеше като банда разбойници, която налага своята власт единствено чрез насилие. Затова и не се появи истинска политическа опозиция, която да изрази и изпълни политическите желанията на населението“, казва той.

Липса на международна подкрепа

Всичко това се отрази и на въстанието, започнало през 2011 година. Абдулбасет Сиеда твърди, че опозицията не е имала ясна политическа програма, поради което и не е успяла да спечели достатъчно привърженици сред гражданите. Това облекчило битката на Асад срещу бунтовниците. "Опозицията не можа да убеди и да интегрира различните групи на алевитите, християните, кюрдите и друзите, а не получи и външна подкрепа“, казва Сиеда в интервю за ДВ. "В международен план нямаше почти никаква готовност да се окаже подкрепа на сирийската опозиция, за да се решат проблемите на страната", добавя той.

Джихадистките организации също изиграха своята роля в разединяването на бунтовниците. Много сирийци не искаха да се присъединят към тях. "По този начин се появиха големи блокове, между които демократичната опозиция беше смазана", казва ислямоведът Даниел Герлах.

Въпреки това, според Абдулбасет Сиеда, е съмнително дали режимът наистина може да запази изключителната си власт. В Сирия възникнаха различни международни сфери на влияние. В северозападната част на страната доминиращият фактор е Турция, в североизточната част - САЩ, на юг и около Дамаск - Русия и Иран. Това положение вероятно ще се запази. "Пътят към решението е дълъг и то няма как да се постигне с един замах“, казва Сиеда.