Ако Русия загуби Сърбия, губи и Балканите

Сърбия е сред малкото съюзници на Русия в Европа. Но какво ще стане, ако Вучич падне от власт? В Москва смятат, че протестите в Сърбия са направлявани от Запада – като подготовка за приемането на страната в НАТО.

Руснаците, които пътуват до Сърбия, просто преливат от възторг: „Сърбите ни харесват, нас, руснаците“, казват си те. И това въодушевление се отнася не просто до отношението към туристите, а и до политиката. Поне досега беше така. Сегашните протести срещу президента Александър Вучич обаче биха могли да променят този факт. Затова и Москва гледа с безпокойство към събитията в Белград.

Сръбският президент се смята за приятелски настроен към Русия, а неговата политика спрямо Кремъл – за напълно предвидима. Но колко ли дълго още ще се задържи на този пост? Неговата страна е сред малкото съюзници на Русия в Европа. Какво ще стане, ако Вучич падне от власт? Как ще повлияе това на добрите стари връзки между двете страни? И застрашено ли е руско-сръбското приятелство?

Освен политически, в случая на карта са заложени също и големи икономически интереси. Сърбия купува руски оръжия и руски суровини. Белград проявява интерес към руския проект за газопровод "Турски поток", който в момента се изгражда. Едно от отклоненията от основната тръба трябва да мине през Южна Сърбия, близо до Косово.

Натиск от страна на Запада?

Ако президентът Вучич падне от власт, всичко това ще бъде заложено на карта, казва Олег Бондаренко от руската "Фондация за прогресивна политика". В интервю за ДВ той казва, че се опасява за руските инвестиции в сръбската икономика, както и за стабилността на Косово: "Русия се нуждае от стабилна Сърбия и от сръбски президент, чиито действия са предвидими, като тези на Александър Вучич". Руският наблюдател допуска, че Западът се меси, упражнявайки натиск над президента, за да признае независимостта на Косово.

И други в Москва мислят така - виждат "дългата ръка на Запада". Още повече, че САЩ открито говорят за нуждата да се ограничи руското влияние над Балканите. В тази връзка московската радиостанция "Коммерсантъ FM" цитира политолога Александър Сафонов, който казва, че този натиск има за цел да привлече Сърбия към евроатлантическите структури. "Така се подготвя почвата за приемането на страната в НАТО. Сърбия печели от това, че не подкрепя санкциите срещу Русия, а сръбската опозиция - за разлика от президента Вучич – не би защитавала руските интереси на Балканите", добавя Сафонов.

Факт е, че Сърбия е единствената страна в Европа, която отхвърля международните санкции срещу Русия. Затова Белград е ключът на Москва към европейската политика, казва Олег Бондаренко. "Сегашните протести целят да отслабят сръбско-руските отношения", твърди политологът.

Проруската ориентация на Сърбия ще си остане

Несъгласие с тази позиция изразява московският публицист Иван Преображенский, според когото нищо съществено няма да се промени: "Москва никога не е смятала Вучич за истински проруски политик. Това обаче не попречи на президента Путин да изгради добри отношения със сръбското ръководство". Преображенский не вярва, че ще се стигне до смяна на властта в Белград. Но дори и да се стигне дотам, в бъдещата коалиция навярно също ще има достатъчно симпатизанти на Москва, добавя експертът. Подобно на Бондаренко, той също смята, че Сърбия играе ключова роля за руската политика в Европа. "Ако загуби Сърбия, за Русия това ще означава да загуби Балканите", добавя Преображенский – поради това, че сърбите са против международните санкции срещу Русия. Московският наблюдател обаче не вярва, че ако се смени управлението в Белград, това ще промени проруската ориентация на страната.