Димитрин Вичев за ФАКТИ: Единен Европейски съюз е смърт за руската политика

Успешни или неуспешни са 15-те години членство на България в НАТО? Какви са нагласите на българските граждани към членството на България в НАТО и Европейския съюз? Защо Българската армия все още не е превъоръжена и интегрирана към модерните оръжия на своите съюзници? И кои са най-актуалните и най-големите опасности пред демократичния свят? За всичко това от ФАКТИ разговаряхме със съпредседателя на Атлантическия съвет на България г-н Димитрин Вичев.

- Господин Вичев, каква е основната мисия на Атлантическия съвет на България, бихте ли ни разказали повече за организацията, която съпредседателствате?

- Атлантическият съвет на България възникна като идея през 2016 година, защото не е тайна за никого, че след 2014 година, след анексията на Крим от Русия, след започването на война в Донбас, хибридната война, която Руската федерация открито поведе срещу Европа, Европейския съюз и НАТО, засегна пряко и нашата страна България. За тези 30 години след 1989 година, най-значимите събития, които са най-важни за България, за подобряване на живота, за подобряване на сигурността на страната ни, това са двете събития - приемането на страната ни в Европейския съюз и преди това приемането ни в НАТО. За да се случи това нещо, доста хора и организации помогнаха, то възникна първо като мечта, а после по това работиха много хора, включително парламенти, депутати и министри от всякакви политически партии. Kaто че ли всичко изглеждаше безпроблемно, като че ли всичко изглеждаше, че ние трябва да работим по-усърдно, да изпълняваме нашите ангажименти, но някъде през 2016 година започна да се усеща, че България не е достатъчно достоен, достатъчно стабилен, достатъчно сигурен член на НАТО и на Европейския съюз. Поради тази причина възникна необходимостта да се създаде една организация, която да обединява хора с различни политически възгледи, но всички обединени в едно. Да съхраним, да запазим онова, което е завоювано, това е първото. И второ да надградим, така да работим, че да може нашите съюзници в НАТО и Европейския съюз да усещат в България един достоен, предвидим партньор и съюзник, защото ние не сме партньори, ние сме съюзници. Мисията на Атлантическия съвет на България е да съхрани мястото на България в НАТО и Европейския съюз, да задълбочи интеграцията ни и България да става все по-сигурен и все по-достоен член на тези две организации. След като се избистри тази концепция, няколко човека в продължение на няколко месеца подготвяхме този проект, който трябва да се отбележи, е проект от долу нагоре. Той не е по инициатива, нито на политическа формация, нито на определени личности, нито на определени бизнес кръгове, нито на външна инициатива, разбирайте на външни организации, фондации или пък държави, проектът е чисто български.

- По какъв начин се борите за отстояването на идеите и целите на Атлантическия съвет?

- Ние нямаме много инструменти, за нас инструмент е словото. Ние не сме партия, а сме надпартийна организация, и не можем, и не се стремим към управлението на страната. Да, при нас има бивши министри, има много професори от академичните среди, уважавани общественици, които са успешни в своите професии, както и много млади хора, защото все пак е необходима приемственост между поколенията. Ние сме общност, която е организирана съобразно със законите, регистрирано юридическо лице с нестопанска цел, всичко ни е публично. Това ни дава възможност по-добре да организираме своята работа и всеки един от нас съобразно своята компетентност да бъде полезен за общите ни идеи и цели. Основната идея на Атлантическия съвет е да затвърдим мястото на България в НАТО и Европейския съюз като сигурен член. Да имаме последователна политика. За тази цел, това, което ние смятаме, че трябва да правим, е да обясняваме на нашите сънародници по-добре, какво е НАТО, какво Европейският съюз, тъй като ние сме организация, която работи в обществен интерес. Също и да подсказваме на институциите, какво трябва да се направи политически и държавнически, за да стане България по-сигурен, достоен и уважаван член НАТО и Европейския съюз. Тоест от една страна ние образоваме хората, а от друга даваме своите препоръки на правителството. Ние правим това не само идейно, но и разработваме наши продукти в областта на отбраната. Нашите експерти от програма ''Национална сигурност'' правят това. В програмата ни ''Национална и международна сигурност'' работят бивши министри и генерали от Българската армия, които са част от Атлантическия съвет. Имаме също и програма ''Гражданско общество и демокрация'', която е много важна, тъй като сред основните устои на НАТО и Европейския съюз са демократично гражданско общество и свободни медии. Третата ни програма е ''Енергийна сигурност и независимост'', която също е изключително важна. Известно е, че този, който владее енергетиката на една държава, той управлява политиката и икономиката ѝ. Друг аспект на нашата работа е взаимодействието с медиите, с които заедно се опитваме да се борим срещу хибридната дезинформационна война. Чрез лектории и конференции, които организираме, нашите специалисти и гости, които каним, се опитват да хвърлят светлина върху различни теми касаещи обществения интерес. Например повече от година говорим за незаконните паравоенни организации в България. Същите развяват руски знамена, обучават се военно. От самото си начало, а именно на 15.06.2017г. Видовден, тогава се учреди Атлантическият съвет на България, нашата организация публично декларира всичките си тревоги и позиции. Атлантическият съвет се стреми да формира доверие у хората към себе си и то на фона на всеобщото недоверие, което цари в българското общество. Все повече хора вярват в нас и се интересуват от нашите позиции. Самият факт, че на събития организирани от нас, посланиците на САЩ и Великобритания приемат участие с удоволствие и изказват свои позиции по наболели проблеми, това демонстрира, че нашата дейност се цени като почтена, доброволна, независима и надпартийна. Ние сме гласа на онази част от обществото, която желае България наистина да бъде достоен член на НАТО и Европейския съюз.

- Наскоро чествахме 15 години България в НАТО. Като по-скоро успешни или като по-скоро неуспешни могат да се характеризират тези 15 години като част от Алианса?

- Хубав въпрос. 15 години са много, 15 години са и малко. В определени области може да се приеме, че е успех. Например през тези 15 години реформата в Българската армия започна, извърши се голяма кадрова промяна в структурите на Българската армия. Започна голямо обучение, обновление на българските офицери по натовски стандарти, така че това са добри неща. Натрупа се много опит в комуникирането със структурите на съюзните държави в рамките на НАТО. Разбира се, най-големият проблем, който остава и става все по-значим е, че за тези 15 години България почти нищо не направи за превъоръжаване на своята армия. Изостанахме много в този аспект и това е една от причините да има отлив на млади хора, които биха искали да имат своята професионална кариера в Българската армия. Това е така, защото светът е иновативен, той се променя. Светът става силно информационен, виждаме какво става в сферата на технологиите. По същия начин те са и в армията и за да стане една професия привлекателна, хората, които работят в нея, трябва да работят с модерна техника. България изпусна своя златен шанс и точно това е въпросът. Защо? Защо толкова много правителства не направиха нищо, за да започне това превъоръжаване? Защо толкова много изостанахме? 15 години ние сме в НАТО, а продължаваме да бъдем със старите съветски танкове. Ето сега Гергьовден наближава, техника, хеликоптери, с изключение на едни Кугъри, които бяха закупени, но пък те не стават за никакви бойни мисии. Имаме старите самолети Миг и Су, които са оперативно несъвместими с нашите съюзници от НАТО. Тоест не можем едновременно да извършваме бойна операция. Становището на експертите, които са в Атлантическия съвет е, че това не е случайно. Това забавяне е планирано от хора, които са атлантици и натовци на думи, но всъщност биха искали колкото се може повече да забавят пълната и необратима интеграция на България в НАТО. Последно се видя най-много покрай драмата с избора на нов изтребител, многоцелеви за Българската армия и процедурата за F-16 още не е завършила. Има значителни гласове, които смятат, че тази сделка, ще се направи всичко възможно да не се случи, включително и с оставка на правителството.

- Вие казахте, че все още поддържаме стара съветска техника, според Вас защо? Защо и до ден днешен държавата ни продължава да налива и то сериозни пари в морално остарялата съветска техника?

- Защото от една страна трябва да се поддържа някакъв минимален размер, ние трябва да имаме боеспособност на нашата армия. Трябва да се извършват тренировки, учения, но въпросът е, че няма график абсолютно приет. Например да се каже поддържаме минимално количество съветска техника до тази година, но в определен момент спираме. Важно е обаче да се дефинира какво значи минимално, не е необходимо да ремонтираш шестнадесет самолета Миг, можеш да ремонтираш шест, които да вършат тази работа. Има ред възможности, например можем да осъществяваме охрана на въздушното ни пространство заедно с наши съюзници. Няма никакъв проблем, това не са чужди самолети, а на нашите съюзници. Дали ще са италиански, полски, френски, немски, американски - няма значение. Най-вероятно според мен е, че има финансово-икономически интереси, които карат отговорните фактори да вземат решение да ремонтират ненужно количество стара съветска техника, за да се наливат пари в заводите на Руската федерация. Няма друго логично обяснение. Говори се, че Миг-29 трябва да се поддържа в летателна готовност до към 2029-2030 година и това е просто ужасно. По същия начин ние имаме автомобили 25-30 годишни, които да си ги ремонтираме и да си ги караме още 30 години, но никой не го прави това, защото е икономически абсолютно неефективно. Те са морални остарели и не отговарят на съвременните тенденции и изисквания, по същия начин е със самолетите. Няма никакво друго логично обяснение освен, че има заинтересовани кръгове в Русия и България, които да насочват тези финансови потоци към Русия и това най-вероятно се случва на най-високо държавно ниво.

- Какви са усещанията Ви за нагласите на българските граждани към НАТО след тези 15 години членство в организацията?

- Нагласите на българските граждани според социологическите проучвания, сочат, че привържениците на членството ни в Европейския съюз са повече от тези на това в НАТО. Някъде около две трети от българите поддържат членството ни в Европейския съюз, а към НАТО около половината от българските граждани. Обяснявам си тези данни с изключително агресивната пропагандна война, която води Русия срещу НАТО. Тя е на първо ниво чрез своите проксита и чрез своята пета колона в България. Петата колона на Русия в България говори и настройва хората срещу Америка, срещу нейната роля като основен фактор за НАТО и стабилността. НАТО без САЩ на практика не може да бъде онзи мощен страж на мира, който е в момента. Именно поради това цялата руска пропаганда е насочена срещу Америка и в част от българското население, чрез медии, особено в социалните мрежи, се създава силно негативно отношение към САЩ. В руските пропаганди НАТО се представя като агресивна организация, която ще нападне Русия, което от своя страна е абсолютно невярно. Това е най-големият отбранителен блок, създаден именно, защото Русия и комунизмът имат агресивна политика на изнасяне на революция навън. Интересът на Русия днес отново е империалистически, тя търси възможности да прокарва своята политика, енергийна и идеологическа, ортодоксална, Русия винаги смята, че е нещо по-различно от останалия свят. Във военните стратегии на нито една от страните членки на НАТО, никъде не е записано, че Русия е враг. Докато Русия в националната си стратегия записва, че нейният основен противник е НАТО, тоест респективно и България. И поради тази причина може да се каже, че е трудно да се пречупи общественото мнение, рязко и бързо, защото нямаме достатъчно информационни канали, по които можем да обясняваме тези неща.

- Като че ли обаче все още има едно усещане за ''те в НАТО'' и ''ние в България'' и по същия начин ''ние в България'' и ''те в Европейския съюз''?

- Това не е случайно, това не е случайно. Това е точно така. На България иска да се внушава, че ние сме периферия, ние сме в НАТО, ама не съвсем. Не се знае докога ще го има НАТО, то НАТО може да се разпадне и заради това нека да бъдем в много добри отношения с Русия, защото сега ако вземем американски самолети, те срещу кого ще се бият? Или пък за Европейския съюз. Ето сега наближават избори за Европейски парламент и ми е много интересно. Слушам кандидати за евродепутати и почти всички казват ''ние отиваме в Брюксел да защитаваме българските национални интереси''. Абе, чакайте, вие не отивате на война, това е нашата Европа, столицата на нашата Европа, на нашия Европейски съюз, е Брюксел. Вие отивате там да защитавате интересите на всички европейски граждани, за да живеем по-добре, за да бъде природата по-пазена, за да може да имаме и европейска отбрана, част от тази на НАТО. Вие не отивате да защитавате български национални интереси. Ами унгарците ще си защитават техните национални интереси, гърците техните, ние нашите и какво правим? Отиваме да водим национални войни? В този ред на мисли тезата ''Европа на нациите'' е пълно безумие. Да направим тогава и ''НАТО на нациите''? Къде е тук съюзът? Къде е ангажиментът ''Един за всички и всички за един''? В НАТО ние се чувстваме защитени от член 5, в който пише, че ако България или друга страна членка бъде нападната, то нейните съюзници ще ѝ се притекат на помощ. Преди това обаче има един член 3, в който се казва, че всяка страна трябва да развива отбранителните си способности така, че да може да се защити сама. Не може България да бъде консуматор на сигурност, да си стоим с таралясниците Миг и Су, ако пък стане нещо - елате ни помагайте. Не знам дали е известно, но ако възникне ситуация, в която България трябва да бъде отбранявана, нито един от българските изтребители няма да бъде в небето, когато дойдат нашите съюзници да ни помагат. Това е така, защото българските радари, българските самолети са несъвместими с тези на съюзниците ни в НАТО. Те не могат да се разпознават, свои ли са, чужди ли са. Представете си, че дойдат пет немски, френски, италиански, американски изтребители да помагат на България, всичките нашите Миг и Су самолети ще бъдат долу на земята, за да не ги разпознаят като вражески и да ги свалят те. Представете си, че се наложи на мисия да се отиде, ние не можем да изпратим хеликоптери, самолетна част, ние ще сме повече по поддръжка, охрана на бази и прочее. Всичко това също не е случайно. През последните 15 години може да се каже с голям доза увереност, че България е с единия крак в НАТО, формално е член на НАТО и Европейския съюз, но е повече консуматор на сигурност, а от Европейския съюз консумираме финансови средства. Готови сме да скочим срещу всичко, което Европа изисква от нас. Например върховенство на правото. Казваме: ''Не ни се месете''. Не искаме солидарност при един тежък проблем, какъвто е бежанската криза, никаква солидарност.

- ''Действаме на принципа ''Дайте ни пари, не искаме акъл''?

- Да. ''Искаме парите ви, не искаме акъл''. Сега как ще се отива в Европейския съюз? Аз виждам кандидати, които искат да го няма Европейския съюз, а те искат да стават евродепутати. Защо? За да го взривяват отвътре. Това са неща, които тревожат Атлантическия съвет.

- На няколко пъти споменахте Руската федерация. Защо според Вас тя продължава да не се концентрира върху своите вътрешни проблеми и беди, а продължава да се опитва да дестабилизира външния ѝ свят?

- Покажете ми нещо руско у Вас? Телефон, дреха, очила, обувки, чорапи, нещо руско имате ли? Произведено в Санкт Петербург или където и да е в Русия? Нямате. Ако всеки един български гражданин се огледа около себе си, в своя дом или офис, най-много да намери някоя бутилка руска водка. Защо казвам това? Казвам това, защото Русия няма развити високи технологии в областта на производството, потреблението и услугите. Тоест Русия няма какво да даде на световния пазар, няма какво да даде на милиардите потребители по света, освен природни ресурси като нефт и природен газ, както и оръжия. Обаче с нефта и природния газ, тя не е сама. Има много страни, които произвеждат нефт и природен газ. За да може да поддържа стандарт за своето население, да може да дава пенсии, да може да захранва военната си индустрия, е необходимо Русия да продава колкото се може повече нефт и природен газ. За да може да го продава обаче, тя трябва да си осигури пазар, а това може да стане по два начина. Единият е чрез марионетни правителства в пазарите, които да купуват приоритетно петролни продукти от Русия и тя да ги държи в зависимост на 90, 95, може и 100%. Ето България е 100% зависима от руския газ. Над 90% от петролните продукти минават през ''Лукойл България''. Тоест в областта на тази част на енергетиката и плюс ''АЕЦ Козлодуй'', на който цялото гориво и всички ремонти идват от Русия, ето ви, че енергетиката, респективно икономиката, респективно, което и да е политическото ръководство, което е начело на България, то ще бъде зависимо от Русия. Освен това Русия за да ги продава тези ресурси - тя пречи. За да ги монополизира тези пазари, тя пречи на други да продават на този пазар. Поради тази причина Русия е изключително агресивна, тя иска да запази на всяка цена Европа и Европейския съюз като основен свой пазар. Русия търси възможности, прилага натиск, подпомага партии. Когато имаме Европейски съюз, който има обща европейска политика и тя като се приеме става задължителна за всички, това за руската политика е смърт. За нея това е смърт. Aко една обща европейска политика предприеме мерки срещу руския монопол, то Русия нищо не може да направи. Какъв е руският интерес? Руският интерес е Европейският съюз да го няма. Да има национални държави, да липсва единна политика. Русия идва и започва да се договаря с всеки един поотделно. Както се договаря биячът, мутрата с един възпитан човек. Или ми купуваш газта, или тебе те няма. Аз имам корабите, имам ракетите, ще дойдат тук зелените човечета, ще те свалиме и край. Слабите, по-малките държави, поради тази причина се обединяват икономически, а също и военно чрез НАТО. Русия като вижда, че не може да разбие нещо, много се надява, че ще има обща европейска отбрана, която е една нова концепция противопоставяща се на НАТО. Само че това е един много, много дълъг процес и историята ни е учила, че когато ние европейците се развиваме без САЩ, то ставаме много по-лесна мишена.

- След по-малко от месец предстоят избори за Европейски парламент, които вече споменахме. Руската федерация се опитва да влияе на изборния процес навсякъде, където има интереси и на този етап като че ли постига успех, защото в някои европейски държави като Австрия и Италия, се настаниха благоразположени към Кремъл правителства. Готова ли е и има ли воля България да се бори срещу дезинформационната хибридна война на Кремъл?

- Трябва да сложим и правителството на България в това число. Българското правителство не трябва да се изключва, защото тук член, коалиционно, е партия АТАКА. Партия, която е категорично проруска. АТАКА е част от българското правителство. Българското правителство няма никаква воля, нито план да провежда медийна политика насочена към париране на влиянието на руската хибридна пропагандна агресия. Някои страни, Финландия, която не е член на НАТО, член е на Европейския съюз, ами те към Министерството на отбраната имат структури, които се борят с руската хибридна война. Германия има част към армията, която се занимава с контрапропаганда, с идентифициране на отделните аспекти на тази хибридна война. Европа като цяло и НАТО като цяло нямат ясно изработена стратегия как да отговорят. Тази прословута мудност и бавно вземане на решения, играе изключително добре в полза на Русия. Никой не знае Кремъл какви пари отделя за тази хибридна война, защото тя не е само пропагандна. Тя не минава само през руските телевизии, тя не минава само чрез стотиците проруски сайтове. Руската хибридна война работи чрез финансиране, поддържане и иницииране на множество неправителствени организации, на политически проекти, поддържане на политици, на журналисти, на експерти, които да защитават позиции удобни за Кремъл. Не е казано винаги да повтарят едно към едно тезите на Кремъл, но да бъдат удобни. Или да се създаде вътрешен конфликт, или да се създава недоверие към НАТО и Европейския съюз, дали между две страни да има съперничество, да се събуждат националистически идеи. Кремъл според мен влага милиарди, а не милиони. Защото много по-малко е, много по-малко би струвало на Русия да спечели войната чрез разложение и отслабване на противника, отколкото с една гореща война. Това, в което сме в момента не е студена война, ние сме в хибридна война, в която за съжаление Русия води. Русия е проникнала дълбоко в много държави, в много структури, в правителства, в президентства, в медии, в телевизии, в партии, в политическия живот и е необходим много сериозен отпор. За съжаление в тази насока няма никаква подкрепа, никаква ясна идея, никакъв план, а има само намерения. Включително и в НАТО се говори вече за хибридната война, че трябва да ѝ се противодейства. Но как? По какъв начин? Как може да се използва гражданското общество? Ние от Атлантическия съвет абсолютно самостоятелно, доброволно и безвъзмездно, с наши средства и ресурси, се опитваме поне да информираме гражданите. Опитваме се да им покажем какви са проблемите, а също и да подскажем на властимащите какво трябва да правят.

- Как си обяснявате тази мудност на НАТО по този въпрос?

- Моето мнение е, че онова поколение, което живя в Студената война, в заплахата от първи ядрен удар, тогава, когато комунистическия режим провокираше войни и изнасяше революции по целия свят и беше основна заплаха за Запада и западния начин на живот, това поколение вече се оттегли. Дойде друго поколение, и в Америка, и в Западна Европа, което се радваше на плодовете на мира и заживя с убеждението, че Русия ''те са хубави хора'', политиката им е била сбъркана, но ето Горбачов и Елцин започнаха разведряване, Путин също е интересен човек и с него можем да се разберем. Това ги хвана абсолютно неподготвени, те още не могат да повярват, те не могат да повярват, че Русия води война срещу НАТО. Не гореща, а хибридна война. Те нямат ресурса и готовността да излязат и да кажат ''ние ще се противопоставим''. Ние живеем във война, да тя не е гореща, а хибридна. Тя никога не се обявява, а се води. Там всичко е разрешено. Купуване на политици, купуване на партии, както виждате и отравяния случаят ''Скрипал'', отричане на всичко, като целта е да се дестабилизира противникът и както се видя за Русия противниците сме ние.

- Не е ли опасно за демократичната общност в Европа, че проруските и евроскептични политически субекти набират все повече сила и придобиват все по-свободен достъп до институциите ѝ? Имат ли в Брюксел ясна представа за какво става дума?

- Мисля, че вече съзнават политиците от основните политически семейства. Европейската народна партия най-вече, включително и ПЕС, независимо, че там Станишев е лидер и неговата роля е много особена и двойнствена. Виждат заплахата, но отново нямат план как да ѝ противодействат. Индикации имаше отдавна, да разберат как се появиха тези националистически проекти в Европа. За Кремъл е без значение, дали ще бъде крайнолява, крайнодясна, консервативна, националистическа, сепаратистка, етническа - няма никакво значение. Русия е готова и подкрепя абсолютно всяка формация, която може да доведе до някакво разцепление, до вътрешна омраза на стария принцип ''разделяй и владей''. ''България над всичко'', ''Германия над всичко'', ''Унгария над всичко''. Как така над всичко? Като се формира новият Европейски парламент, как ще имаме обща европейска политика? Те не отговарят на този въпрос, но Русия е доволна. Няма консенсус в Европейския съюз и НАТО, а въпросите се решават с консенсус. Европейската солидарност, натовската солидарност девалвива и заминава. Пропагандата ще каже: ''ето, не се разбраха'' и веднага този, който е гласувал против, медиите ще го направят герой. Медии, които в България са в проруски ръце.

- Има ли основание НАТО да се притеснява за лоялността на Турция към организацията с оглед на близостта ѝ с Русия напоследък и доколко изборът на Зеленски за президент на Украйна преди броени дни, може да помогне или да попречи на страната по пътя ѝ към членство в НАТО и Европейския съюз?

- Ще Ви отговоря отзад напред. Дали ще бъде Зеленски или някой друг, това няма отношение към пътя на Украйна към НАТО и Европейския съюз. Това е така, защото беше променена Конституцията на Украйна и това мисля, че е единствената страна в Европа и света, която вкара в Конституцията си текст, че това е цел и задача на Украйна, а именно да стане член на НАТО и Европейския съюз. Тоест това е основен Закон, който не може да бъде променен от правителство или президент. Зеленски изненада самите украинци, изненада и аналитиците в света, защото е човек без никакъв политически опит. На практика той идва директно от шоубизнеса, от телевизията и това при всички случай ще направи така, че да не му бъде лесно. Не се знае кой ще бъде в неговия екип, сам човек не може да представлява такава огромна страна. Атлантическият съвет е много близък на украинската кауза и за нас е ясно, че Украйна на практика брани Европа, защото падне ли Украйна, това значи, че руските имперски амбиции ще се разпрострат много по на Запад. Именно поради това ние симпатизираме на украинския народ, който иска асоцииране, иска влизане в Европейския съюз и НАТО. Опитваме се да популяризираме тази кауза и идея. Мисля, че Зеленски ще бъде неприятна изненада за Путин, макар че руснаците в момента протриват ръце и се надяват, че ще може да прокарат по-лесно своята политика. На първо време, Украйна да се примири с анексията на Крим. Това няма как да стане, нито Европейският съюз, нито НАТО ще приеме това. Ако светът приеме анексията на Крим, това ще значи, че той променя своята визия, че единствено международното право може да решава такива въпроси и приема, че ''Правото на силния е силата на правото''. По въпроса за Турция, със съжаление може да се каже, че турската политика през последните години е олицетворение на афишираната в Европа национална и консервативна политика. Разликата е, че не е християнска, а ислямска. Турция върви по тънък лед, особено с решението си за закупуване на руските противоракетни системи C-400, за което все още няма сигнал, че Турция може да се откаже. Дори има индикации, че юли месец ще пристигнат първите. САЩ категорично заявиха, че най-модерните изтребители F-35 са абсолютно несъвместими с руските противоракетни системи C-400. Ако Турция не се откаже от тези руски противоракетни системи, то не само, че няма да получи модерните самолети F-35, но има вероятност да стартира нейното военно отделяне от НАТО. Да започне като мислене и възможности. Това не е становище на Атлантическия съвет, а е битуващо мнение сред интересуващите се от темата. От друга страна комбинацията, близостта между Русия и Турция в момента е в смъртоносно опасна заплаха за България, това е смъртоносно. България е най-застрашена, когато Русия и Турция са в съюз. Ако те направят такъв съюз обаче, аз смятам, че НАТО ще реагира много по-бързо. Преди 2 години ние излязохме с предложение, че трябва да се изградят натовски бази в България. Това значи да има много многонационални формирования в България и условията за това ги има. Например летище Безмер, там може да се направи много голяма военновъздушна база. Ако в България има подобна база, то това ще породи изключителен инвестиционен интерес към страната, което от своя страна ще доведе и до нарастване на брутния вътрешен продукт на държавата ни.

- Финално, г-н Вичев, кои са най-актуалните и сериозни предизвикателства пред целия демократичен свят?

- Това е много сериозен въпрос. Кратко и ясно е трудно да се даде отговор. Може би най-голямото предизвикателство е, че хората станахме твърде материални и по-малко духовни. Съвременният свят направи нещата дори прекалено лесни. Интернет промени света, направи го много малък. Социалните мрежи от една страна сближиха хората, но и ежедневно ерозират духовността в човека. Хората се отчуждават, стават по-изнервени и озлобени, лесно манипулируеми. Съвременният човек е много объркан човек. Голямата опасност е, че този глобален свят създаде много големи неравенства. Папа Франциск, който скоро ще дойде в България, обръща внимание на това, че трябва да се обръща повече внимание на духовното за сметка на свръхконсумацията, която виждаме днес. Демократичните хора по света, по принцип са хора, които обичат свободата и правата на човека, а те са правата да живееш сигурно и мирно. Да няма война, да си защитен, да имаш образование, да може гласът ти да се чува - това е демократичността.
Но има сили, които искат да поставят държавата над човека, а държавата има смисъл само тогава, когато хората си я организират, за да могат да подобряват живота си. Тоталитарните и авторитарните държави създават такава структура, с която да управляват хората в интерес на едно малцинство. Дали е комунистическо, дали е олигархично, дали е като в Китай, а ние много често пропускаме Китай, но това е една много голяма заплаха за света, за която отново твърде късно се усетиха и с налагане на мита и друг вид ограничения - няма да стане. Явно е, че в целият свят трябва да има някаква нова форма на консенсус. Ако не се намери такъв консенсус, то световен конфликт, дори такъв с военни действия, не би следвало да се изключва. И точно поради тази причина всеки българин, който счита себе си за демократ, трябва да търси националния интерес и да брани националния интерес на България през членството на България в НАТО и Европейския съюз. Това трябва да се пази на всяка цена и ще го пазим.