Демокрация, ама друг път

Ако някой е живял с илюзията, че в Турция има демокрация, вече спокойно може да се раздели с нея. Проведените кметски избори в многомилионния Истанбул и последвалото анулиране на резултатите показаха ясно, че няма разделение на властите, няма плурализъм, няма свобода. Всичко е концентрирано в ръцете на един човек – Реджеп Ердоган.

Има ирония и символика във факта, че именно кметските избори в Истанбул разрушиха мита за демокрацията в Турция. Настоящият султан (наричан формално президент) Реджеп Ердоган беше кмет на Истанбул, преди с политическия трамплин да окупира управлението на цялата държава. Ердоган знае по-добре от всеки колко е важен кметският пост в най-големия град и съответно какви биха били политическите щети, ако не управляваш икономическата столица на страната.

На изборите в края на март кандидатът на опозиционната Републиканска народна партия Екрем Имамоглу победи с малка разлика (от близо 14 000 гласа) Бинали Йълдъръм, издигнат от Партията на справедливостта и развитието на Ердоган. Освен Истанбул, управляващата партия загуби и столицата Анкара, както и Измир, макар той традиционно да е опозиционен. В национален мащаб управляващите победиха на местните избори, но загубата на големите градове бе тежък удар по непоклатимостта на властта. Така настъпи и денят, в който Висшата избирателна комисия взе решение да отмени резултатите и свика повторни избори след оспорването на Партията на справедливостта и развитието (заради нередности на изборите). Несъстоятелно и безпрецедентно решение, което накара мнозина да погледнат истината в очите - Ердоган е готов да минава през политически трупове, за да продължи да властва.

Самият президент заяви без грам ирония, че повторното гласуване в Истанбул всъщност е „важна стъпка в укрепването на демокрацията“. Демокрация, която е само на хартия. Ердоган вече показва признаци на уязвимост, властта не му е в кърпа вързана както преди няколко години, а освен това все повече млади и образовани турци виждат бързите темпове, с които сегашна Турция се отдалечава от републиката на Мустафа Кемал Ататюрк. Секуларизмът, заложен от бащата на модерна Турция, е бледа илюзия в този момент. Илюзиите за икономическа стабилност, прокламирани постоянно от управляващите, също започнаха да избледняват.

Опозицията вече се закани, че няма да се предаде и ще се бори за нова изборна победа. „Ще осигурим демокрация в тази страна“, обеща опозиционният лидер Кемал Кълъчдароглу. Масовите арести в Турция след опита за военен преврат през 2016 година, както и отмяната на резултатите от кметските избори в Истанбул през тази година, начертаха пътя на Турция далеч от Европа. За родения в Истанбул Ердоган обаче Европа няма значение. Той прекрасно осъзнава, че Европейският съюз няма да отвори вратите си за Турция и членството е мисия невъзможна. Важна е победата вкъщи. Ердоган обича да казва, че „който спечели Истанбул, печели Турция”. Битката за трона в Истанбул свали маските и показа две истини, които не са тайна за западните страни, но вече не са тайна и за турските граждани. Първата е, че Ердоган все повече се отдалечава от Запада. Втората е, че има демокрация, ама друг път.