Какво се случва в турските затвори

Хиляди затворници в Турция излежават присъдите си в изолатора. Условията там са толкова непоносими, че някои посягат на живота си. Турските власти обаче мълчат по въпроса.

"От ден на ден условията се влошават и аз се чувствам все по-зле. А имам право на живот. Затова настоявам отново да бъда върнат в обща килия" - това е написал 58-годишният учител Музафер Йозченгиз, прекарал 14 месеца в изолатора. В писмото си до съдията той твърди, че е бил хвърлен в изолатора "без никакво основание", определя се като много болен човек, на когото не му остава нищо друг освен доброволно да избере смъртта.

На 27 април Йозченгиз издъхва. Само два дни след като е написал горните редове и след повече от две години, прекарани в затвора със строг режим в Чорум. Той е бил осъден на 12,5 години лишаване от свобода, защото членувал в забраненото в Турция Движение на Фетхуллах Гюлен. Предсмъртното му писмо беше изпратено на Дойче Веле от депутата от Демократичната партия на народите (HDP) и член на парламентарната Комисия за човешките права Йомер Фарук Гергерлиоглу.

Три хиляди затворници в изолатора

Няма официални данни за това колко затворници в Турция се намират в единични, изолирани килии, нито пък колко от тях са посегнали на живота си. Но според наблюдатели, броят им е около три хиляди. От пресслужбата на турското правосъдно министерство не отговориха на съответното запитване на Дойче Веле.

Лейла Уста Сахин, която е отговорничка за човешките права на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), също не пожела да отговори на нашето запитване. В турската преса обаче зачестяват информациите за случаи като този с учителя Йозченгиз.

На 19 април в затвора в град Силиври е починал пенсионираният генерал Заки Хасан, обвинен в шпионаж в полза на Обединените арабски емирства. Той също е посегнал на живота си в изолатора.

Според законите в Турция, излежаващият присъда може да бъде затворен в изолатор в следните три случая: ако е осъден ефективно на доживотен затвор, ако е ръководил терористична организация или като дисциплинарна мярка в затворите. Вероятно обаче в много турски затвори мярката се практикува безразборно.

Депутатът Йомер Гергерлиоглу от HDP, който в турския парламент се бори за подобряване на условията за затворниците, казва, че хората, затворени в изолаторите, са подложени на нечовешки условия. На тях им е забранено дори да се разхождат или да спортуват. Законът предвижда най-много 20 дни в изолатора като дисциплинарна мярка. "Но стотици затворници остават в изолатора много по-дълго, понякога и повече от две години. А това означава, че в турските затвори човешките права явно нямат никакво значение", казва той.

В Турция ще бъдат изградени 100 нови затвора

И социоложката Езги Юсуфоглу, която се занимава много активно с темата за доживотните присъди, потвърждава, че условията в турските затвори са изключително тежки. Тя посочва, че на държаните в изолатора им е строго забранено да контактуват с други затворници, а право на свиждания получават само най-близките им роднини - по права линия и от първа степен. От 2014 година насам Юсуфоглу също не е получавала данни от правосъдното министерство за броя на затворниците в изолатори. Преди 5 години те са били 1453.

По официална информация на министерството на правосъдието и според ръководството на самите затвори, през 2018 година в 385 турски затвора е имало общо 260 000 затворници. Капацитетът на тези затвори всъщност е общо 111 000 места, но той е бил увеличен. В килиите са били монтирани легла на два етажа, били са поставени и допълнителни матраци на пода. Според представители на правителството, в Турция ще бъдат изградени нови 100 затвора.