Чавес е искал да даде Венецуела на Куба?

Преди 20 години Уго Чавес обяви ерата на "социализма на 21 век" във Венецуела. Твърди се, че той е обмислял идеята да даде страната си на Куба. Днес Венецуела е затънала в дълбока криза, в която Куба играе важна роля.

"Нерушимата дружба" между Куба и Венецуела води началото си от ерата на Уго Чавес. Венецуелският президент беше пламенен поддръжник на кубинския революционен лидер Фидел Кастро. Преди точно 20 години Чавес обяви ерата на "социализма на 21-ия век" във Венецуела. Според венецуелския писател Алберто Барера Тиска, Чавес дори е обмислял идеята да даде Венецуела на Куба.

"Уго Чавес искаше да бъде герой, да се превърне в мит като Фидел. Той обаче не е подозирал, че ще умре млад и затова си е мечтаел да продължи делото на Фидел в Латинска Америка. Още в началото на своя президентски мандат Чавес установи близки отношения с Хавана, от които Куба извлече големи икономически ползи. Още по онова време имаше спекулации, че Куба иска да си присвои венецуелския петрол. Чавес даваше на кубинците все повече власт над неговата страна. Но причината за това не беше идеологическа", казва Алберто Барера Тиска, чийто роман "Последните дни на Команданте" е посветен на кубинско-венецуелските отношения.

Петрол за Куба. Лекари за Венецуела.

Чавес доставяше петрол на комунистическия карибски остров, а в замяна на това получаваше кубински лекари, които работеха из бедняшките венецуелски квартали. Да се учиш от Куба означаваше да се научиш да контролираш всичко и всички. След смъртта на Чавес и идването на Николас Мадуро на власт, сътрудничеството между органите за сигурност на двете държави се засили, казват запознати със ситуацията лица като генерал о.з. Кливер Алкала, който живее в изгнание в Колумбия.

"Има доказателства за това, че като младеж Мадуро е бил обучаван от кубинските тайни служби. Още от онова време са били създадени редица тесни контакти, а Мадуро редовно пътувал до Куба. Той е бил изцяло под кубинско влияние - включително и поради това, че неговите собствени тайни служби са съставени от кубински служители", твърди Кливер Алкала.

Около работата на тези тайни служби във Венецуела има какви ли не спекулации, също както и около влиянието на Куба над наследника на Чавес, който пое властта през 2013 година. Твърди се, че Николас Мадуро е бил предпочитаният от Хавана кандидат-президент заради това, че близостта му до Куба го прави лесно контролируем. В сравнение с Уго Чавес, Мадуро е слаба фигура, без харизматично излъчване. Провалът му като президент си пролича особено ярко по време на настоящата икономическа криза.

Кубински сценарий?

За да бетонира властта си над страната, Мадуро заложи на армията, тайните служби и на т.нар. кубински сценарий, по който функционира репресивният режим. Методите му са познати: ограничаване на свободната информация чрез блокада на интернет, както и създаването на въоръжени граждански отряди.

Някои дипломатически кръгове, опитващи се да помогнат за решаването на венецуелската криза, като Групата от Лима или контактната група от европейски и латиноамерикански държави, междувременно забелязаха важната роля на Куба и дори отправиха към нея молба за посредничество. Писателят Барера Тиска обаче е твърде раздвоен относно тази идея:

"Куба сама създава този проблем, а после се представя като част от неговото решение. Кубинците действат много ловко и водят изключително интелигентна дипломация. За Куба е от фундаментално значение да гарантира своите интереси в региона. Задачата на Куба се улеснява от това, че нейният отявлен противник - американският президент Доналд Тръмп - си е създал лоша слава на международната сцена. Затова Куба успешно използва своите козове, така че в крайна сметка да няма ограничения за петрола, който Хавана получава от Венецуела", казва Теска.

Сега американските санкции обаче забраняват експорта на венецуелски петрол. Настоящият момент е подходящ за нови преговори между Куба и Мадуро, защото позициите на венецуелската опозиция бяха отслабени след неуспешния бунт на нейния лидер Хуан Гуайдо, казва още Алберто Бареро Тиска, който твърди, че са отслабени и позициите на онези чужди страни като Германия, които признаха Гуайдо за временен държавен глава.