Кичашки за ФАКТИ: ГЕРБ се отърси от „Апартаментгейт“, БСП сгреши

Концептуалната разлика между участник в политическите процеси и анализатор на същите е, че анализаторът е длъжен да опита да остави личните си пристрастия настрани и да погледне картината с обезстрастен поглед. Участниците в политическите процеси, от своя страна, следва плътно да преследват целите и разбиранията си, без значение дали те отговарят на обективната „голяма картина“.

Макар през годините да съм бил в различни качества, в следващите редове ще се опитам да не допусна грешката на мнозина други, които под формата на „безпристрастен“ анализ прокарват личностните си пристрастия и ще се опитам да погледна на предизборната кампания за Европейския парламент в социалната роля на анализатор. Нека не губим повече време и да видим как стоят водещите участници в надпреварата.

ГЕРБ се стабилизира в последните дни на кампанията. Активността на Бойко Борисов дава своите плодове. Ако скандалът с имотите на властта се беше разразил две седмици по-късно, ГЕРБ щяха да катастрофират на изборите. Но таймингът и желязната реакция на Борисов удържаха скандала. Лидерът на ГЕРБ се разправи с прегрешилите безапелационно и с лично ангажиране в кампанията накара структурите си да работят в унисон с него. Което е напълно естествено.

Ако някой се е заблуждавал в противното, сега вече и на най-аполитичните им стана ясно, че ГЕРБ това е Борисов и Борисов – това е ГЕРБ. В случая Борисов се хвърли на амбразурата и това, видимо по последните социологически проучвания, включително и това на Изследователски център „Спектър“ по поръчка на нашия Институт за модерна политика, тази негова реакция дава резултат.

Електоралната ерозия изглежда спряна и трендът сякаш се е обърнал. Все пак резултатът с БСП е твърде близък, за да се прогнозира със сигурност какъв ще е крайния резултат, но от социологическите данни до момента изглежда, че ГЕРБ ще финишира първа в неделя.

От своя страна БСП допусна една класическа грешка в тази кампания – капсулира се само до твърдото си ядро и се изолира от широките обществени настроения. Вярно, електоратът на БСП е нажежен до червено, но той чисто аритметически е недостатъчен за постигане на победа, ако не се привлекат широките центристки обществени кръгове.

Капсулирането и изолационизма са стари грешки в репертоара на „Позитано“ и те се възпроизведоха и на тези избори. Ръководството на столетницата подходи към евровота, както подходи и към последните парламентарни избори – с едно излишно самодоволство и чувство за самодостатъчност. Това доведе до затварянето на БСП само до своя традиционен ареал на влияние и създаване на пропаст между левицата и необвързаният партийно избирател, който е крайно необходим за всяка изборна победа. От една страна БСП успешно вдигна темата с корупционната развала на опонента, което е добър и полезен ход.

Същевременно обаче, ако една формация има претенцията за власт, каквато претенция е изписана по лицата на ръководството на БСП, ругаенето и критикуването на опонента не е достатъчно, за да се спечелят изборите. Трябва да се формулира национална кауза и да се даде експертен отговор на въпроса: „Ако свалим тези, вие с какво ще сте по-добри, какво по-хубаво ще направите за избирателите?“. Този въпрос кънти без отговор и е напълно възможно това да резонира в нов електорален провал.

Единственият от листата на БСП, които успява да формулира национална кауза и се опитва да изведе левицата на гърба си е Сергей Станишев. Неговият опит и рутина дават плътност на кампанията, но усилията му изглеждат тъжно самотни на фона на истеричните крясъци, идващи от колегите му в листата. Отново подчертавам, че тази грешка на БСП да се капсулира до зоната си на комфорт, все още не значи автоматично загуба на изборите. Стойностите между двете партии са твърде близки за категорични прогнози, но освен ако няма някакво сериозно невидимо раздвижване, знаците до момента не са обнадеждаващи за „Позитано“.

На тихия фронт на ДПС всичко е привидно спокойно. Посланието на Доган в началото на кампанията изпълни задачата си да подреди в единен строй партийните редици. Ако не се случат някакви сериозни подводни течения, ДПС ще стабилира и дори е възможно да разрасне присъствието си в европарламента. Допълнителен аргумент за това е крахът на отцепническата група около Местан, която окончателно е на бунището на политическата история.

В патриотично-националистическата ниша картината е доста пъстра. С най-сериозни шансове за доближаване и евентуално прескачане на бариерата в този спектър са „Патриоти за Валери Симеонов“ и ВМРО. Хората на Валери Симеонов заложиха на нетрадиционната за този политически сегмент прагматичност и умереност. Решиха да покажат неговите успехи в управлението, вместо да търсят провокация и скандал.

Това ги кара да изпъкнат на фона на традиционното патриотично скандалджийстване, на което бяхме свикнали в последните години. Скандалджийстване, което прочее изглежда е взето на въоръжение във ВМРО, които водят кампанията си в провокативен стил с типичния висок тон и градус на настроението. Дали това ще им донесе победа, или ще ги подхлъзне по пътя към Брюксел, предстои да разберем. Същевременно не бива да се отписват играчи като АТАКА и „Воля“, които макар под чертата за момента, все пак са доказали, че могат да предизвикват изненади.

От формациите, за които към момента прескачането на изборната бариера не е сигурно, отбелязване заслужава „Коалиция за България“. Обединението видимо се ревитализира и рестартира под ръководството на Румен Петков, който безспорно е една от водещите политически фигури в страната. „Коалиция за България“, дори и да не изпрати представител в Европарламента, изглежда, че ще се позиционира като незаобиколим фактор вляво. А това ще има огромно значение на ключовите местни избори през есента.

Общото впечатление от тази кампания е, че тя премина в условията на невиждана истерия, скандалджийство и шум, които са непривични за отдалечените от избирателя евроизбори. Въпросителните са много, категоричните отговори малко. Истината е, че почти всички водещи участници в изборите ще стоят на ръба на столовете си до самата изборна нощ, защото единственото сигурно за момента е, че няма почти нищо сигурно. Всички очакваме Негово величество Избирателят да произнесе присъдата си. А дали всички партийци ще я разберат и разчетат правилно – ще видим съвсем скоро.