Себастиан Курц и трите маймунки

Канцлерът Курц следваше девиза на трите маймунки: Не чувам, не виждам, не говоря. Той позволи на крайно десните нечувани словесни изцепки и не осуети опитите им да си присвоят властта. За да остане самият той на власт.

Австрийският президент Александър Фон дер Белен се обърна към сънародниците си с един почти отчаян апел: „Моля Ви: не обръщайте с отвращение гръб на политиката!". Но храбрият демократ начело на австрийската република не може да заличи следите, оставени в обществото от правителствената коалиция между консерватори и десни популисти.

По време на краткото управление на злощастната коалиция във Виена канцлерът Себастиан Курц се придържаше към девиза на трите маймунки: Не чувам нищо, не виждам нищо, не казвам нищо. Той позволи на крайно десните нечувани словесни изцепки и не осуети опитите им да си присвоят властта. А вътрешният му министър Херберт Кикл, който отдавна трябваше да бъде изритан, влезе в ролята на бойното куче.

Министърът нареди да бъдат претърсени тъкмо онези звена на тайните служби, които отговарят за разкриването на престъпления, извършени от десни екстремисти. Съседните държави бяха шокирани и прекратиха сътрудничеството – доверието се беше изпарило. А Курц просто извърна глава. Кикл превърна центровете за подпомагане на бежанци в „центрове за репатриране" и дори заяви, че бежанците ще бъдат „концентрирани" там. Тази думичка от терминологията на националсоциалистите, както и редица други негови словесни гафове, изобщо не бяха плод на случайност - всичко това бе съвсем преднамерено. И Курц отново нищо не каза.

Заграбване на властта – като по учебник

Ултрадесният Кикл като по учебник заграби властта в полицията, в тайните служби и в армията. Дори в деня, когато си подаваше оставката, той с безпримерна наглост назначи един свой съпартиец за шеф на Службата за сигурност. Този негов удар беше предотвратен единствено поради ветото на президента. Канцлерът Курц обаче изобщо не се намеси. Той през цялото време упорито извръщаше поглед от правонарушенията на своите коалиционни партньори, просто защото смяташе, че залитането надясно е приемлива цена за оставането на власт.

Необходими бяха само 18 месеца, за да зазвучат отново онези думички, които в Австрия се смятаха за табу. Хора биваха сравнявани с плъхове, мюсюлманите попаднаха под всеобщо подозрение и станаха обект на унижения, а младежите от Партията на свободата безнаказано прерисуваха една карикатура от нацисткия пропаганден юмрук „Щюрмер". Националсоциалистически символи, речникът на Третия райх, ценностите и начинът на мислене на нацистите – всичко това се оказа ОК в тази Австрия на Себастиан Курц и неговите съучастници от Партията на свободата (АПС).

Курц не се намеси и тогава, когато крайно десните се опитваха да сплашат медиите и подеха истинска кампания срещу обществено-правната телевизия ОРФ. Ако някой още не е разбрал за какво става дума – нека да изгледа прословутото видео от Ибиса. Канцлерът стана съучастник и другар на крайно десните, които искаха да „орбанизират" Австрия по унгарски модел и в същото време да възродят фашизма.

За идеалите на тези хора

Русия е великият идеал на австрийските десни популисти – както и на редица техни европейски приятели. Външната министърка Карин Кнайсл оцеля при сегашния ремонт на кабинета навярно единствено поради това, че на сватбата си изтанцува един толкова красив валс с президента Путин. Австрийската партия на свободата вече от години е свързана с управляващата партия в Русия, а функционери на АПС все гледат да се хвърлят на врата на някой руски олигарх – и това лъсна във видеото от Ибиса.

Крайно десните се възхищават на Путин, защото искат да бъдат като него: да се отърсят от досадната демокрация, да вземат абсолютната власт, да се разпореждат с живота и смъртта, да бъдат и прокурори, и съдии. А най-вече – да имат много пари. Безкрайно много пари. Защото само властта вече не им стига, тя върви заедно с голямото крадене.

Себастиан Курц минаваше за голям талант, за изправящата звезда на австрийската политика. А сега се оказва просто един банален опортюнист и безгръбначна фигура. Независимо от това обаче той навярно все още има политическо бъдеще. Само дето лустрото му вече изчезна.

"Това не е Австрия"?

„Това не е Австрия", възкликна почти заклинателно президентът Фон дер Белен. Но Австрия Е това, допитванията преди скандала иначе нямаше да показват, че АПС събира цели 26% подкрепа. А и ние, останалите, също сме това: италианците допуснаха Салвини да ги прегази, във Франция Марин Льо Пен гледа с увереност в бъдещето, а в Германия избирателите на „Алтернатива за Германия” не се стряскат от нито един скандал.

Не само Австрия – много страни в Европа в момента сякаш са загърбили всякакъв разум и морал. И човек всъщност има пълното право да извърне глава с отвращение. Само дето всички ние носим на раменете си тази проклета отговорност и сме длъжни по никакъв начин да не допускаме нови явления като Курц.