Австрия: със секс, лъжи и видео не се прави революция

Година и половина след като пое управлението на Австрия, канцлерът Себастиан Курц бе свален от власт с вот на недоверие. Австрия обаче нямаше нужда от тази драма, смята Норберт Мапес-Нидек.

Австрия нямаше нужда от тази драма. Така или иначе вече беше ясно, че през септември в страната ще има предсрочни избори. Гласуването за ЕП в неделя само затвърди усещането, че политическият проект на младия австрийски канцлер продължава да е популярен сред избирателите, а и засега няма алтернатива. Нищо не подсказва, че успешният вот на недоверие, гласуван в понеделник, ще доведе до сериозно разместване на политическите пластове и до появата на ново мнозинство.

Както социалдемократите, така и изхвърлената от правителството Австрийска партия на свободата дни наред се бореха със самите себе си. Те се питаха дали все още могат да гласуват доверие на този канцлер.

Социалдемократите бяха възмутени от това, че Себастиан Курц искаше да се възползва от предимството, което му дава заеманият от него пост, за триумфално преизбиране през септември. Партията на свободата пък така и не разбра огромното възмущение, което предизвика скандалното видео от Ибиса, уличило формацията и фракционния ѝ шеф в сделки с власт и желание за контрол върху медиите. Те и техните избиратели вероятно са си мислели, че това е част от политиката. Те бяха убедени, че е подло и коварно канцлерът да ги наказва за нещо, което, според тях, всички вършат.

Курц - хладнокръвният канцлер

По време на дебата за вота на недоверие Себастиан Курц изглеждаше като восъчна фигура. С премерения си тон и своите отлични маниери, 32-годишният канцлер редовно довежда до ярост своите политически противници. Културата на компромиса, всъщност едно австрийско качество, му е изцяло чужда. С добре подбрана лексика Курц обявява решенията, взети в неговата властова централа. Дори и това не го накара да се притесни особено - че след изхвърлянето на коалиционния партньор от управлението той ще има проблеми с парламентарното мнозинство. Публиката обаче го харесва и обича тъкмо заради това.

Вероятно за Курц е без значение защо неговите опоненти са решили да постъпят така. Ако беше останал на власт, той можеше да препише изборната си победа през септември именно на своята величествена неуязвимост. Сега, след като бе свален пък, победата му ще бъде приписана на образа му на мъченик.

Опозиционните партии, които сега му отказаха доверие, политически нямат нищо общо. Социалдемократите обаче се впуснаха в политически игрички. Особено усърдно за свалянето на канцлера агитираха онези в партията, които искат съюз с Австрийската партия на свободата. Самият зам.-председател на социалдемократите Ханс Петер Доскоцил управлява в своята провинция заедно с националпопулистите. Срещу свалянето на Курц се обявиха по-скоро онези в партията, които искаха да покажат ясно отношение срещу дясното, като все още неопитната лидерка на Социалдемократическата партия Памела Ренди-Вагнер. Тя обаче няма особени изгледи да просперира. За разлика от германските партии, тези в Австрия изобщо не са подредени в оста ляво-дясно, а по-скоро образуват нещо като трилъчева звезда, подобна на тази в емблемата на Мерцедес, и са равно отдалечени една от друга.

Политически игрички имаше и в Партията на свободата. Освободеният от поста вътрешен министър Херберт Кикл и водещият кандидат за евроизборите Харалд Вилимски така или иначе винаги са били против коалиция с дясноконсервативната Австрийска народна партия на Курц. Те вярват, че един ден партията им ще спечели парламентарните избори и ще излъчи федералния канцлер. С право хардлайнерите обаче се опасяват, че няма да успеят, ако останат младши коалиционен партньор. Други, като Норберт Хофер, който e номиниран за поста на компрометирания партиен лидер Хайнц-Кристиан Щрахе, биха пробвали отново да се коалират с партията на Себастиан Курц след изборите през септември. Втори кабинет в такъв състав е възможен, канцлерът не изключва тази възможност. След победата на евроизборите, вътрешнопартийните критики, на които Курц се наслуша през последните месеци заради десния му курс, сега трябва да заглъхнат.

Надали ще настъпи промяна

Посоката на Себастиан Курц е ясна: той е против чужденците, против Брюксел, против ново разпределение на парите в социалния сектор. А политическите му противници са единодушни само в едно: че той неоснователно се радва на такава висока популярност сред избирателите. Малко вероятно е аферата Ибиса да отклони Австрия от десния завой в политиката. Защото, както се видя и сега във Виена, със секс, лъжи и видео не се прави политическа революция.