Защо стана така на евроизборите

България е в дъното на всички европейски класации, а недоверието в управляващите изключително високо. За резултатите на евроизборите има обяснения и нищо не е случайно, както и нищо не е такова, каквото е. Въпросът е, какво правим оттук нататък?

Това пита психологът Петър Иванов в края на своя пост в профила си във Фейсбук.

Ето целият му коментар:

При 85% обществено недоверие към Парламента, доминиран от ГЕРБ, и при 72% недоверие към правителството на ГЕРБ, при демографска катастрофа (България е с най-висока смъртност в света, с най-ниска раждаемост, с най-голяма емиграция, световен шампион сме по намаляване и изчезване на населението), при национална катастрофа - срината икономика, нацията е най-болната, най-бедната, най-неграмотната, най-покварената (Bloomberg), най-престъпната, най-корумпираната, най-нещастната и отчаяна нация в Европа и в света, след апартаментгейт и суджукгейт, след къщите за гости, терасите и магистралните кражби, след откраднатите милиарди от еврофондовете, след именията в Барселона и на Женевското езеро, след тризонетите на Шан-з-Елизе, Милиардите на Дънди Прешъс, след сараите с яхтено пристанище и т.н., да спечелиш избори, като получиш огромно предпочитание - това е абсурд, който изглежда напълно необясним.

Но все пак той има обяснения, всичко има обяснение. Ето тези обяснения:

1.) По мое мнение едно от тях са незаконните вотове - купени вотове, принудени корпоративни вотове, включително на гербаджийската държавна и местна администрация със семействата на чиновниците, и вотове на “мъртви души”.
Тези вотове са общо 37,2%, които се разпределят така:
- купени вотове (на циганите) - общо 9,5%;
- принудени корпоративни вотове - общо 17,4%;
- гласове на “мъртви души” - 10,3%.

Формирането, например, на последното число 10,3%, за другите не ми се обяснява, става така: Ако от броя на цялото българско население 7 000 000 извадим 1 240 000 (толкова са според НСИ непълнолетните български граждани) получаваме около 5 760 000 души над 18 години. От тях гладоподаватели са около 5 700 000; има невменяеми, под запрещение и др. Но според ЦИК гласоподавателите не са тези 5 700 000, а в списъците на ЦИК са включени 6 355 633 души. Разликата е 655 633. Следователно, “мъртвите диши”, които могат да “гласуват” за евродепутати, естествено, за гербаджийските кандидати и за хората на Доган и на агент Иван, са 655 633 на брой. “Мъртвите души” са 10,3% от всички гласоподаватели.

Ако имаме предвид, че на тези избори участват около 30% от избирателите, излиза че “мъртвите души” в списъците на гласувалите ще са около три пъти повече в относителен план - значи около 32,0%.

Тогава в общия обем на подадените гласове имаме 58,9% (9,5+17,4+32,0) нереални вота. Това са цели 60%!

Реалните гласове на неподкупени, незаставени, съществуващи живи избиратели са около 40% от представените на обществото резултати от евроизборите.

Тогава истинските резултати на сега управляващите три партии всъщност изглеждат така:
- ГЕРБ 13%
- ДПС 7%
- ВМРО 3%.

Другите проценти до обявените от ЦИК резултати фактически са откраднати от останалите партии, участващи в изборите - БСП, ДБ, Воля, Иванчева, Атака, Възраждане, КБ и др.

2.) Глухото, мрачно и безумно обществено отчаяние. Народът ни е загубил вярата в себе си, изпаднал е в безизходица, не вижда спасение. Мъчителният безкраен преход уби всяка надежда. Налице са социален деклинизъм (упадък) и социална анхедония (безразличие, апатия), които водят до примирение, леност, отказ от всякаква активност, униние, което си е, както знаем от Св. Библия, един от седемте смъртни гряха при нас, християните.

3.) Безмерната алчност на всички, докопали се до властта; алчността (щението) също е смъртен грях, втори поред тук. Кражбите и измамите подкопаха цялата обществена система у нас, което пряко се отразява на социалната активност на нацията, включително и в сферата на политиката (само 30% активност, най-ниска в цяла Европа).

4.) Липсата на справедливост, корупцията, наглостта, цинизма и гордостта (трети смъртен грях) на властващите.

5.) Масирана фалшификация на изборите чрез почти пълно игнориране резултатите от машинното гласуване.

6.) Крайно влошеното душевно (психично) здраве на народа, ставащ все по-прост, глупав и тъп. Виждаме още и твърде ясни отчайващи симптоми на шизофренизиране както на огромни частични пластове от населението, пребиваващи в паралелна реалност (“грандиозни успехи”, “видими резултати”, пристанища в Делиормана, “завод след завод”, хъбове, конектори и др.), така и на цялото общество.

7.) Намеса на външни чужди фактори и интереси от геополитически и конфесионален порядък и др.

Така че всичко си има обяснения, мили братя, нищо не е случайно, както и нищо не е такова, каквото е.
Въпросът е, какво правим оттук нататък?