Мъчно ми е за Великобритания

Скоро Великобритания ще бъде може би просто един потънал в облаци остров. И толкова. А какъв магнит на респект и симпатии е било винаги кралството! Мъчно ми е за добрата стара Великобритания, пише А. Андреев в това есе.

Един потънал в облаци остров, който не се вижда откъм континента. И от който вече не се интересуваме. Това ще бъде Великобритания навярно още в края на тази година, когато излезе от ЕС.

Добрата стара Великобритания

А какъв магнит на внимание, симпатии, дори копнежи е било винаги Обединеното кралство! С великата си история, със забележителната си демократична традиция, с онзи ореол на джентълменство, с културата на твърдия и същевременно коректен диалог, с финия усет за двусмислеността на човешките отношения, с уникалния многопластов британски хумор… Списъкът може да продължи безкрайно. От Шекспир до Бийтълс - всички ние сме малко или повече рожби и на британската култура, и на британската демокрация. А езикът на тази страна неслучайно е един вид лингва франка за целия днешен глобален свят.

Като знам колко хиляди българи се изучиха в прочутите британски университети след 1989 година, колко други хиляди намериха на Острова добра работа и реализация, а и колко хиляди британци се заселиха в България: между хората възникна гъста мрежа от връзки, които ще започнат да вехнат. Да влезеш в Обединеното кралство навярно ще стане по-трудно, а да стигнеш дотам с влак, ферибот или самолет - по-скъпо.

Опасявам се дори, че част от хората там ще гледат европейците все по-накриво - както поради традиционния си изолационизъм и пропагандата на хора като Фараж и Джонсън, така и в резултат от нарастващото огорчение, че Брекзитът им е донесъл само несгоди. А моите британски приятели Л. и Л., които отдавна живеят в Испания и вече три години си скубят косите заради решението на сънародниците им да напуснат ЕС, сигурно ще си сменят паспортите. Както постъпват стотици хиляди британци в момента.

Сега обаче всичко това ще избледнее

Обединеното кралство вече столетия е неразделна част от Европа. Нещо повече - то винаги е било европейски лидер. Не само заради имперското минало или сегашните атомни бомби, а най-вече благодарение на гордия си дух и изконното свободолюбие. Милиони европейци винаги са гледали с уважение и респект към Албиона. Сега обаче всичко това лека-полека ще избледнее, когато островът вдигне котва от европейското пристанище и отплува през облаците към доброволно избраната си самоизолация. Ще ни останат само великолепните сериали на Би Би Си. И Висшата лига - за онези, които гледат футбол…