Триумф на сивотата

„Пудела на Берлин”. Така преди двайсетина години наричаха европейския комисар Гюнтер Ферхойген, отговарящ при Романо Проди за разширяването (1999-2004), а в Комисията Барозо I - за индустрията и предприемачеството (2004-2010). Прякорът тръгна от неговия колега Фриц Болкестейн, холандецът пейоративно описваше поведението на германския социалдемократ: послушание, раболепие към правителството на Федералната република, но и джафкане и вдигане на врява из коридорите в Брюксел. Когато се наложи - и когато същото Федерално правителство му заповяда. Това коментира във „Фейсбук“ Драгомир Иванов.

Ферхойген, който в младостта си е поработил малко и във вестници,

пък сетне е учил история, социология и политически науки в Кьолн и Бон, приемаше прозвището с чувство за хумор. Смееше се, когато му го припомняха. Дори един германски християндемократ веднъж пробва да го изкара от нерви, по време на изслушванията в Европейския парламент на кандидатите за Комисията Барозо I през есента на 2004 г. „Пуделите” - разтвори тогава широката си усмивка Ферхойген - „са особено интелигентни, особено възприемчиви, а някои казват даже особено красиви животни.”

Имаше самоирония човекът, че и стил. Малко от класата на старите германски либерали. Все пак им е бил генерален секретар, преди да пристане на “червените”, сиреч социалдемократите. Ханс-Дитрих Геншер го бил забелязал още като младок, в края на 60-те го взел за пиар във вътрешното министерство. Първият министерски пост на емблематичния либерал с жълтия пуловер.

Та, “пуделът на Берлин” чинно слушаше канцлера Шрьодер - и по негово указание излайваше или показваше зъби, когато германският интерес виждаше някаква заплаха в решенията,

които се вземат в „Берлемон”.
Че и той си имаше кусури, нямаше как да остане скрито. Силен по слабата част (или обратното). През октомври 2006 г. се поразшумя около едни папарашки снимки от плаж в Литва. Комисарят Ферхойген карал лятната ваканция със своята сътрудничка Петра Ерлер. Малка подробност: г-ца Ерлер станала шеф на кабинета на комисаря няколко месеца по-рано, през април. Аферата се точи цяла година и през 2007-а стана ясно, че жененият Ферхойген имал извънбрачна връзка с Ерлер още от 2005-а.
Недопустимо смесване на лично със служебно положение. И какво последва? Оставка ли? Никак даже. Барозо, началникът на провинилия се Ферхойген, просто отне част от ресорите му. Дотогова германският еврокомисар отговаряше и за намаляването на бюрокрацията. Дадоха темата на Едмунд Щойбер, бившия баварски премиер. При това със специално създаден пост в Брюксел – е, голямо намаляване на бюрокрацията, няма що.

Иронично или не, днес историята в значителна степен се повтаря.

Канцлерът Ангела Меркел успя да прокара сред лидерите на останалите 27 страни от ЕС своето протеже Урсула фон дер Лайен за следващ председател на Европейската комисия. Един от универсалните болтове, пасващ на всеки жлеб: Фон дер Лайен беше министър на семейната политика и младежта (2005-2009), министър на труда и социалното дело (2009-2013), министър на отбраната... Винаги плътно зад канцлера, редом с Анегрет Крамп-Каренбауер (новия лидер на Християндемократическия съюз) и Юлия Кльокнер (зам.-председател на ХДС и министър на прехраната и селското стопанство). Макар че, ако трябва да сме съвсем коректни, друга дама стои най-близо до Меркел и се ползва с почти безграничното ѝ доверие: слабо познатата Беате Бауман.

Шефка на бюрото на канцлера и най-близка помощничка.
Видите ли излъчването на Фон дер Лайен на публични изяви с Меркел, много неща ще прозрете за уж изненадващия изход от маратонските преговори за топ длъжностите в Брюксел в последните дни. Фон дер Лайен неизменно сияе. Особено красноречиви са кадрите от изборната вечер на 22 септември 2013 г. в централата на ХДС в Берлин. Обявяват първите данни, партията на Меркел получава 42%, бурна радост настъпва в залата. Фон дер Лайен прелива от възторг, ръкопляска ентусиазирано, готова е едва ли не да падне на колене пред Меркел.

След последните избори през 2017 г. и проточилите се преговори за коалиционно правителство някой пусна мухата из Берлин, че министърът на отбраната можело да стане канцлер. Фон дер Лайен решително парира злите езици и пред медиите повтаряше: „Моят канцлер се казва Ангела Меркел“.
Не са забравени и обвиненията в плагиатство от 2015 г., макар че официално бяха отхвърлени от Висшето училище по медицина в Хановер, където Фон дер Лайен е защитила докторска дисертация. В момента пък все още тече проверката на специалната анкетна комисия в Бундестага по повод злоупотребите при консултантските договори в отбранителното министерство, установени от Сметната палата. От миналата есен с аферата се занимава и прокуратурата в Берлин, на нейния прицел е самата Фон дер Лайен.

Ако тя действително оглави Европейската комисия, това ще е триумф на сивотата.

Жалък триумф.

На неин фон „пуделът“ Ферхойген изглежда като питбул. Досегашният председател Жан-Клод Юнкер отнесе доста критики, подиграваха му се заради ишиаса и излъчването, и в неговата мекушавост т. нар. евроскептици виждаха системния и – според тях вече фатален – порок на целия ЕС.
Настани ли се сега и домашният любимец на Меркел в „Берлемон“, злокобният хор на еврокритиците вече ще е неудържим. И впрочем, съвсем оправдан.