Защо не успяхме да се справим с африканската чума?

Нихат Кабил, бивш министър на земеделието

Що е то Африканска чума по свинете и какво ще стане, ако пламне държавата ни, управляващите трябваше да обяснят на обществото още преди две години. Мащабно и последователно. Както постъпихме преди 13 години, когато всички държави около нас горяха. Пак от вирус – Н5N1. Вирусът на птичия грип, пренасян даже по-лесно. От мигриращите прелетни птици.

ПОМНИТЕ ЛИ?

Тогава нямаше човек в страната, който да няма достатъчните познания за това, какво трябва да направи, ако се натъкне на болна или умряла птица. Независимо каква. Цялата държавата: министерства, Национална ветеринарна служба, общини, кметове, ловно-рибарски дружества, НПО, екоорганизации и др. беше в очакване на лошото и в готовност за действие. Всички бяха наясно какво ще бъде предприето, ако се появи огнище на болестта:

- Че всички птици в санитарната зона ще бъдат умъртвени и стопанствата ще бъдат обезщетени. Веднага! Като в с. Слънчоглед, Джебелско. Без разлика дали са регистрирани като животновъден обект или не.
- Че трябва всички солидарно да направят така, че птицевъдството като отрасъл да бъде опазено.
- Че даже да бъдат умъртвени кокошките и гъските от селските курници, опазеният отрасъл ще даде разплодните животни за новия производствен цикъл...

Тогава като държава и общество успяхме. Околните страни понесоха тежки икономически щети.

ЗАЩО СЕГА НЕ УСПЯХМЕ?

Въпреки миналогодишния опит с друго трансгранично заболяване по странджанските села
- Защо допуснахме изключително опасният вирус на АЧС да навлезе в индустриалните комплекси в Североизточна България и се налага десетки хиляди животни да се умъртвят и загробят, защото друго решение няма?
- Защо допуснахме целият свиневъден отрасъл, „тежащ“ близо 2 млрд лв., да е пред рухване?
Кой е следващият?
В Северна или Южна България?
И докога ще е тази агония?
И кой-кого ще ликвидира, според зам.-министър Янко Иванов: ние чумата или чумата свиневъдството?

НЕ УСПЯХМЕ, ЗАЩОТО :

1. Държавата чрез съответните си органи подцени и неглижира проблема, а имаше почти две години време за подготовка от появата на първите огнища в Румъния.

2. Всички специалисти знаят, че резервоарът на болестта са дивите свине. Те разнасят вируса в много широк периметър, защото мигрират от държава в държава, от район в район и заразяват както здравите дотогава диви свине, така и околната среда. Оттам чрез ловци, гъбари, билкари, дървосекачи, фермери, туристи и т.н. вирусът достига в задните дворове или чрез фуража в големите свинекомплекси. Популацията не беше намалена.

Вместо да строи смешна оградка на добруджанската граница и да се снима там за пиар, Румен Порожанов като министър трябваше да удължи груповия лов на дива свиня до април, до пълното разлистване на горите. Сега ловците не искат да влизат в гората. Защо? Ами да не се изпотрепат в шумата, където сега няма ясна видимост. Пък и защо само ловците? Нямаме ли полиция, армия, жандармерия, специални части? С оръжия със заглушители? С термокамери за работа нощем? По примера на чехите.

3. Обществото не беше привлечено за партньор и подробно, даже натрапчиво информирано, а защо не – и обучено, и подготвено за опасността от това заболяване и наложителните мерки, които ще се вземат. А няма успех, ако стопаните не повярват и не партнират на компетентните органи в преодоляването на подобни епизоотични кризи. Тук не искам да влизам в темата за сринатото доверие към квази структурата БАБХ.

4. Управляващите настоятелно заявяваха, че ще бъдат обезщетени само и единствено стопаните на умървените регистрирани животни. А в задните дворове по селата всички са без ушни марки и регистрация. Това беше повод и причина за паническо продаване на вече заразени животни. Обърнете внимание – хората няма как да знаят това, докато животното не прояви симтомите на болестта. Така през няколко общини и области се разнасяха болни свине и това всъщност доведе до поява на огнищата първо в Тутраканско, после Никополско, после Бургаско, Търговищко, Плевенско, Русенско.... Хората също спомогнаха за разпространението.

5. Не бяха взети драконовски мерки по гранично-пропусквателните пунктове.

СЕГА ВЕЧЕ ГОРИМ!

В своеобразен свински Чернобил. Някои, като в комплекса в с. Козлодуйци, Добричко с управител д-р Румен Караманов, предварително запретнаха ръкави и платиха на хората сами да си заколят здравите свине от задния двор в три километровата санитарна зона. Да напълнят фризерите си. А за Коледа комплексът пак ще им осигури месо за празничната трапеза. Само и само свинекомплексът да се опази. 90 000 броя са животните там. А работещите – 150 души.

Умът ми не побира какво ще е, ако и там пламне!

Не бих искал да съм на мястото на министър Танева.
Макар и да съм преживял подобна криза на този пост през 2006-та година. Не в тези мащаби, разбира се, но със същото притеснение дали ще се справим. И на мен тогава опозицията ми искаше оставката. Смяташе, че мерките са недостатъчни.

Една опозиция, ако не иска оставки, каква опозиция е? Но друго си мисля като наблюдавам развоя на събитията, поредните пламнали огнища и мерките, които се вземат, колкото и драматични да са.
Добре, чумата ще вършее, ще отвършее и рано или късно ще отмине. Вярвам, че ще се преборим с нея. Каквито и да са щетите. Ако държавата има воля, ще се открият и виновните, допуснали свиневъдството ни да се изправи пред колапс и ако вината им се докаже – нека да си понесат отговорността пред закона и обществото. Но какво ще стане с отрасъла свиневъдство в следващия хоризонт от следчумни 5-10 години?

КАКВА Е ВИЗИЯТА НА ДЪРЖАВАТА ЗА ТОВА?

Каква ще е програмата и действията ѝ стъпка по стъпка? Заявени публично и прозрачно. В партньорство с браншовиците. Защото, когато залогът е трапезата на народа и съживяването на един традиционен и силен за икономиката ни отрасъл няма място за игри на дребно. И тук е на ход госпожа Танева с екипа си. Изправена е пред най-голямото управленско предизвикателство във втория си мандат като министър на земеделието.