Борисов ги смачка с 1 лев

Премиерът на България винаги е имал един голям талант и той се състои в това да извлече максимума, дори и от най-сложната ситуация. Колкото и осмиван да е през годините, той винаги напипваше ситуацията така, че да я обърне в своя полза. Това се случи и през последните няколко месеца. Политическата стратегия у нас има своите майстори, но един сякаш демонстрира невероятен усет в тази сфера.

Тази пролет беше една от най-разстърсващите за управлението на ГЕРБ. Започна със скандала „Апартаментгейт“ и продължи с новината за "добавките" към партийните субсидии. Много правителства щяха да паднат, а водещата политическа сила да загуби серия от избори след подобни събития. Премиерът Бойко Борисов обаче показва някакъв странен, може би първичен усет, относно това, как да извърта ситуацията в своя полза. Ясно е, че той успя да използва „Апартаментгейт“ като оправдание за кадровото пренареждане в партията си и изхвърлянето на фигури, които оспорваха едноличния му авторитет.

Въпросът със субсидиите обаче беше решен по един доста неочакван начин, който хвана всички неподготвени. От ГЕРБ просто обявиха, че ще гласуват одобреното на референдума предложение за намаляване на партийните субсидии до 1 лев на глас. Това си беше буквален шах с пешката за опозицията. Истината е, че това предложение беше направено преди години от „Шоуто на Слави“ и три години чакаше за политическото одобрение, след като народът твърдо каза своето "да" на референдум. Мнозина си мислеха, че управляващите се страхуват от това.

Ситуацията обаче се оказа доста по-различна. Оказа се, че Борисов предвидливо си пази това предложение като скрит коз в ръкава, който да извади в най-подходящия момент. Иситната е, че от това намаляване на субсидиите най-засегната остава най-голямата опозиционна партия в лицето на БСП. Реалността е такава, че ГЕРБ просто нямат нужда от държавни субсидии. За всички е ясно, че огромна част от получаваните през последните 10 години субсидии от партията се държат на влог.

През последните 10 години партията неизменно печелеше избори и трябва да се досетим, че получените от това пари са огромна сума. Ако част от нея просто стои в банка, за да се олихвява, ГЕРБ имат доста солиден резерв. Не случайно, след като стана ясна новината за надвзетите средства, партията първа върна надвзетата сума. Ставаше въпрос за 5.6 млн, които бяха извадени от ГЕРБ за няколко дни. В същото време от БСП леко шашнати разбраха, че трябва да върнат 4.6 млн. лева. От там признаха, че не разполагат с такива пари, защото всичко е отишло за партийни дейности.

От партията взеха и противоречивото решение да стартират партийна телевизия, за която отделиха сериозна сума. От "Позитано" заявиха, че ще върнат парите със следващата субсидия, но сега се оказва, че тя ще е доста ограничена. По този начин управляващите буквално спряха кранчето на опозицията. БСП не просто ще получава много по - ограничени средства. Те ще бъдат получавани в условията на дълг. Това значи, че партията може да бъде продължително притискана и държава в шах, заради невръщането на надвзетата сума.

В същото време е ясно, че в ГЕРБ отдавна се ползват от благоволението на различни търговски субекти. Едни от най-богатите хора в България са известни с близоста си до премиера. Така, че управляващата партия си е осигурила финансиране по различни канали. Да не говорим и за удобната медийна среда, която ѝ се осигурява по един или друг начин.

Сега се прокарва идеята за американския модел и партийно финансиране чрез корпоративно спонсорство. То естествено крие много рискове. В много от случаите подобно финансиране се прави с очакване за различни услуги в момента, в който дадена партия стигне до властта. Всичко това става с подкрепата на ДПС, които отдавна са си признали, че използват обръчи от фирми за финансирането на партията си. Оттам сключиха удобно споразумение с ГЕРБ, за да могат да формално да морализират тези свои действия.

Ясно е, че за толкова години в управлението от ГЕРБ са успели да се подсигурят с доста стабилно спонсорство. Няма съмнение, че БСП също имат подобни стълбове. Когато си извън управлението обаче такива стълбове са доста по-малко и не с такова влияние. Да не говорим, че когато изпаднеш в състояние на дълг и в същото време се опитваш да водиш скъпи предизборни кампании, нещата изглеждат съвсем ограничени. Неслучайно и въпросът с разпределението на субсидиите срещна доста ограничен отзвук от опозицията От там просто се поприбраха, решавайки да не рискуват потенциалното си държавно финансиране. Накрая се оказа, че то съвсем ще им бъде отнето. Борисов се възползва от коз, който му беше подхвърлен лично от големия опозиционер Слави Трифонов. В никакъв случай не искам да кажа, че Трифонов е очаквал въпросът за субсидиите да бъде използван по такъв начин. С един ход обаче Борисов успя да ограничи финансите на опозицията, а в същото време да посее съмнението, че бунтуващият се телевизионен водещ в крайна сметка не му е таен съюзник.

Истината обаче е, че самата опозиция си е виновна за случилото се. Спомнете си, че когато се гласуваше на референдума, партиите буквално отказваха да организират публичен дебат по въпросите. Оттам използваха стратегията на незаинтересоваността. Тоест, ако те не говорят за референдума, в даден момент хората просто няма да го приемат за нещо реално. Няколко години политиците ликуваха от победата си над референдума. Те обаче не подозираха, че премиерът просто си го пази в ръкава, чакайки най-удобния момент да го извади.

Сега в БСП са поставени в неудобното положение, дори да не могат да се оплачат. Хората се радват, че са спрели парите на продажните политици и не искат да чуват друга теза. Истината обаче е, че държаваната субсидия от 1 лев беше крайно предложение. Знам, че тази теза не е популярна. Веднага ще кажа, че субсидията от 13 лева на глас си беше абсурдна и представляваше истински обир. Да не говорим колко партии се пускаха на избори, само за да се доберат до прага и да си гарантират постъпления. Истината обаче е, че с около 200 хил. лева субсидия трудно може да се гради предизборна кампания. Реално крайно намаляване на субсидиите можеше да се въведе, след като преди това се обсъди как да протече медийното отразяване на кампаниите. В момента то е до голяма степен платено и с ограничени средства реална предизборна кампания е трудно за реализиране.

Вероятно ако беше излязло най-обикновено решение, че оттук нататък медийното отразяване на кампанията ще е само чрез обществените медии, реалното влияние на субсидиите нямаше да е чак толкова важно. Колкото и да не ни се иска да го признаем, сега мощните бизнесмени ще станат водеща сила в политиката, защото те ще я финансират еднолично. Партиите, които идват на власт, пък ще се опитват да създават възможно най-силни връзки с бизнеса, за да могат да си гарантират постъпления. Нали се сещате какво значи това за малкия или прохождащия бизнес. Субсидиите трябваше да бъдат ограничени, но беше важно преди това да има реална дискусия за техния размер. Тя можеше да се проведе преди референдума, но опозиция и управляващи тогава решиха да хитруват и да заметат въпроса. Сега той беше използван. Премиерът го употреби като оръжие срещу опозицията, която е поставена в задънен път точно преди кампанията за предсрочни избори.

Въвежда се нови система за финансиране на партиите, към която реално от ГЕРБ отдавна са се ориентирали. Истината е, че Борисов се показа като политически играч, който, докато му се присмиват, гради ходовете си внимателно и успява да излезе победител. Сега Корнелия Нинова ще трябва да излиза от ситуацията и бързо да търси бизнес партньори. Премиерът получи този коз от шоумена, който уж му беше най-голям критик, но леко наивно реши да печели хората с популистки предложения. Онзи референдум беше много важен, но имаше въпроси като мажоритарния вот, които трябваше да се ползват с предимство при обществените обсъждания, вместо такива, които бяха използвани като козове от страна на управлението.