Трагедията на Арктика

Ледовете на Арктика: колкото повече се топят, толкова повече алчност пораждат. И докато Арктика загива, апетитите на Големите към нейните богатства неудържимо нарастват, коментира Йоахим Мюлер-Юнг във ФАЦ.

Лош театър. Как иначе да бъде наречено това, което в момента става в Арктика? Гренландия се превръща в световна политическа сцена, тъй като американският президент не може да удържи игровите си страсти и иска да купува острови както в "Монополи". Същевременно в Исландия "погребаха" символично първия ледник, станал жертва на измененията в климата. Федералната канцлерка Меркел изказа съболезнования на място и бе изцяло завладяна от красотата на природата. Така завършват трагедиите: с гибел на красотата. Арктика наистина не е далеч от гибелта - както в екологичен, така и в политически план.

Засега обаче театърът бодро продължава. След няколко седмици от Бремерхафен към Северния полюс по море ще тръгне най-голямата експедиция на всички времена. На борда на "Полярната звезда" ще има представители на 17 нации. Те ще се отправят към Сибир, откъдето със специален превоз корабът ще бъде транспортиран по леда до Северния полюс. Планираният престой там е една година, преди корабът отново да бъде спуснат след това в течаща вода - от другата страна, край Гренландия. Логистичните усилия са огромни, но такива са и надеждите, които се отправят към резултатите, които очаква да постигне обединеният международен екип.

Не за пръв път обаче ще се твърди, че става дума за научен експеримент, докато правителствата преследват всъщност свои геополитически цели и икономически интереси. В Арктика обаче преследването на националните интереси расте пропорционално на нарастващата концентрация на въглероден двуокис във въздуха, респективно на задълбочаващите се климатични промени. Дори може да се каже, колкото и цинично да звучи, че интересът към суровините, рибата, нефта и природния газ расте толкова повече, колкото повече стават щетите, нанасяни на полярната околна среда.

Глетчерният лед се топи невероятно бързо

Точно това се случва в момента с невиждана скорост. Никъде другаде по света затоплянето на Земята не е толкова радикално: Арктика се затопля два до три пъти по-бързо, отколкото зоните с по-умерен климат. Къде в такъв случай отива природната красота, щом заради жегите през юни тази година в Гренландия само за един ден се стопиха 11 милиарда тона глетчерен лед и наяве излезе сивкавият, мек и замърсен стар лед?

Ръководената от Германия експедиция, в която участват Русия, Канада, Съединените щати, Китай, Япония и европейските държави, вероятно е последната възможност да се постигне сближаване. Арктическата политика дълго време бе белязана от желанието за опазване на природата и поддържането на неутралитет, особено след създаването през 90-те години на Арктическия съвет, обединяващ осемте държави по бреговете на Северния ледовит океан. Това, което се случва днес обаче, може да бъде само част от лош театър - тъй като далечният север отдавна е арена на екологично мародерство.

Конкуриращи се териториални претенции

С всеки следващ разтопен квадратен километър лед националните и икономическите апетити стават все по-отчетливи. Наистина, политическият статут на Арктика и до днес не е изяснен. Конкуриращите се териториални претенции нарастват. Руското министерство на природните ресурси твърди, че в неговия континентален шелф има милиарди нефт и газ на стойност 30 трилиона долара, както и никел, кобалт, боксит, злато и диаманти. А дори и Китай, който няма нищо общо с бреговете на океана, необезпокоявано говори за новия полярен "Път на коприната", тъй като вследствие на затоплянето на климат дните без лед ще се увеличат, респективно североизточният и северозападният маршрути ще стават все по-привлекателни.

Суперсилите и икономическите гиганти очевидно се интересуват само от едно: кой ще дърпа конците в бъдеще? Когато преди 12 години Русия отправи претенции към по-голяма част от шелфа в Арктика и за нови райони съгласно Споразумението за морско право, забивайки руското знаме на морското дъно под Северния полюс, тогавашното датско правителство реагира по сходен начин както след офертата на Вашингтон за покупката на Гренландия: това е смешно. Всъщност обаче зад кулисите на назначената съгласно Споразумението комисия на ООН за ограничаване на шелфа от години се водят битки за нови територии.

Броят на претенциите за арктическите съкровища и за зоните, които могат да бъдат използвани за военни цели, расте, но само малка част от конфликтите намират решение. При това не бързо. Зад сцената на този театър може да се види целият трагизъм на превратностите в политическите интереси спрямо Арктика. У държави, които досега са си оставяли задни вратички в областа на климатичната политика, изведнъж се повява икономическа и стратегическа мисъл за бъдещето. Най-големите виновници за климатичните увреждания внезапно яхват вълната на борбата срещу тях. По-голям театър от това, здраве му кажи.