Голямата лъжа за Брекзит

Борис Джонсън прави всичко възможно, за да прокара "твърд" Брекзит. И сипе лъжа след лъжа. Неговите противници обаче му нанесоха първото голямо поражение. Коментар на Барбара Везел.

Сблъсъкът в Лондон този вторник (03.09.) бе ожесточен. Борис Джонсън бе принуден да преглътне няколко лъжици от същото лекарство, което доскоро сам наливаше на Тереза Мей. Наложи му се да спори и с противници от собствената му партия, които се аргументираха далеч по-спокойно и по-интелигентно от него. Пролича си повече от ясно, че неговата устатост и повърхностен чар издишат, когато стане дума за истински политически спор. Маската от лицето на Борис Джонсън започва да се свлича. А неговите противници му нанесоха първо голямо поражение, подготвяйки почвата за закон, който да осуети евентуален "твърд" Брекзит.

След това го сполетя и символичната загуба на парламентарното му мнозинство от само един глас. Още докато Джонсън произнасяше своята реч, дългогодишният депутат на торите Филип Лий мълчаливо стана от мястото си и се премести до либералите на скамейката на опозицията. Едва ли има по-ясен начин да покажеш на собствения си партиен и правителствен лидер колко много го презираш!

А писмената декларация на депутата, с която той се сбогува с партията си, беше повече от красноречива. В нея се говори за лъжи, за изнудване и пълна безотговорност. Посочва се, че със своята агресивна стратегия за Брекзит правителството на Джонсън подкопава демокрацията и единството на Великобритания. Лий просто предприе това, с което Джонсън заплашваше всички потенциални бунтари и сам реши да обърне гръб на партията си.

Този негов ход по символичен начин демонстрира колко несигурна е основата, върху която се крепи правителството на Джонсън. От няколко дни насам вече се вижда, че сред консерваторите има близо 20 разколници. Те не са съгласни с курса на правителството, което с всичка сила насочва Великобритания към т.нар. "твърд" Брекзит, излизане от ЕС без сделка, само и само да задоволи идеологическия нагон на дясното крило сред торите и да прекъсне всички връзки на Великобритания с ЕС.

Голямата измама

Триковете и преиначаването на правилата винаги са били част от репертоара на политиците. Но това не бива да засяга фундамента на демокрацията. Борис Джонсън обаче преследва съвсем друга цел - той е системен "разрушител", който спада към групата на "новите безотговорни" политици. Без значение дали в Уелс ще се закрият последните работни места в стоманодобивната индустрия, или британското автомобилостроене ще удари дъното заради Брекзита - на Джонсън всичко това му е напълно безразлично. Защото той си представя Великобритания такава, каквато я искат и хазартните финансови играчи: малко намеса на държавата, малко данъци и регулации, за да се превърне Великобритания в някакъв вид пиратска държава, която не се подчинява на никакви международни обвързаности и съюзи.

В името на тази цел Борис Джонсън не спира да мами своите съграждани и парламента. Той твърди например, че шансовете да се сключи споразумение с ЕС са се подобрили. От Брюксел обаче се чува, че в действителност абсолютно нищо не е било сериозно обсъждано. Джонсън разправя, че имал нови предложения относно проблема с ирландската граница. От Дъблин обаче подозират, че британският премиер има намерение да отмени част от задълженията на Великобритания по т.нар. Белфастко споразумение, сключено между нея и Република Ирландия през 1998 година. Джонсън твърди също така, че ЕС щял да отстъпи, само ако бъде сериозно заплашен с "твърд Брекзит". Това е пълна глупост, защото ЕС вече така и така очаква да се стигне именно до този вариант и няма да направи отстъпките, за които Джонсън настоява.

С други дума: цялата му стратегия за преговори с ЕС не е нищо друго освен куха конструкция от лъжи. Информации от средите на правителството го потвърждават. Британците имат премиер, който иска да ги измами по най-важния политически въпрос за последните десетилетия и който изпраща парламента в принудителен отпуск, за да сломи всяка евентуална съпротива. Депутатите обаче му нанесоха първо политическо поражение и искат да осуетят по-нататъшните му своеволия. Дали това ще се окаже възможно - тепърва ще видим. Защото Джонсън междувременно се опитва да измисли нови трикове, с които да отложи и датата за Брекзита.

Предсрочни избори?

Явно сега ще се стигне до предсрочни парламентарни избори. А в предизборната борба Джонсън ще има възможност отново да демонстрира способността си да манипулира истината както си пожелае. Дали британците и този път ще повярват на неговите приказки - не се знае. Това навярно ще зависи и от поведението на опозицията. От това как ще се организира и дали ще съумее с умни ходове да свали от премиерския пост големия лъжец за Брекзита.