Всичко е по-добро от Салвини

Италия има ново правителство - номер 66 от края на Втората световна война насам. То надали ще се задържи дълго. Но в момента важното е друго: че десният "полтъргайст" Салвини не е на власт, коментира Бернд Ригерт.

Италия има ново правителство - номер 66 от края на Втората световна война насам. Какво представлява то - надежда, риск, експеримент или нов шанс? Отговорът: от всичко по нещо.

В ЕС се пробужда плахата надежда, че с един разумен финансов министър в една нова коалиция, която е по-силно ориентирана към Европа, биха могли да се избегнат тежки сривове на бюджета и ново разрастване на планината от дългове на Италия.

Лидерът на "Северната Лига" Матео Салвини беше заговорил за някаква паралелна валута, чието въвеждане на практика би означавало излизането на страната от еврозоната. Но тези врели-некипели временно заглъхнаха. Пазарите реагираха на това положително, а Италия ще може да си поеме малко въздух.

Новото правителство обаче би могло да колабира твърде бързо - само след няколко месеца или най-късно след година. Опасността е голяма. Защото популисткото движение на гневните граждани "Пет звезди" и утвърдените социалдемократи са просто прекалено различни - както по стил, така и по разбирания.

Единственото, което ги обединява, е страхът от десния "полтъргайст" Салвини. Ако вместо нова коалиция имаше предсрочни парламентарни избори, Салвини навярно щеше триумфално да ги спечели и дори сам да стане премиер.

Рейтингът на Салвини - все така висок

Новото ляво правителство обаче трудно би могло да преобърне нагласите на италианците. Салвини е твърде популярен. Също и неговият твърд курс срещу миграцията, бежанците и "онези в Брюксел". Лидерът на Лигата, естествено, знае това и вече е превключил на предизборни обороти. Той с всички сили ще се опита да събори "коалицията на страха", съставена от популисти и социалдемократи, защото тя проваля личните му планове. А италианците, за съжаление, все още не са схванали, че едно дясноориентирано правителство, водено от Салвини, би представлявало още по-голям провал за тях.

Италианският политически експеримент има шанс да излезе успешен, само ако популистите и социалистите демонстрират реални резултати, вместо да изпадат в безкрайни разправии. Обещанията за социални благодеяния и инвестиции са щедри, но хазната е празна. Може да излезе, че, без да искат, оказват помощ на ловкия предизборен агитатор Салвини. Този риск е твърде голям.

Новото правителство обаче дава нов шанс на ЕС да се захване с решаването на трудните въпроси около бежанската и миграционната политика. Крайно време е да се намери някакъв механизъм за разпределяне на мигрантите. Тогава Италия ще може да открехне по-силно вратите към своите пристанища и да се откаже от инкриминирането на частните спасителни мисии в Средиземно море. Не се ли постигне успех по този въпрос, новото италианско правителство също ще бъде принудено да поеме по познатия вече твърд курс. Защото през последните две години нагласите на италианските избиратели бяха много силно повлияни от популистката истерия от ляво и дясно, която пропагандираше капсулирането на страната и "Италия преди всички".

Проблемите пред новото правителство

Новата коалиция едва ли ще има сила да подхване нужните реформи и да тласне икономиката на страната напред. Подобно на повечето предшестващи кабинети, и тя ще се опитва да лавира. Новият екип е изправен и пред вътрешни проблеми. Социалдемократите, които изживяха удивителен обрат през последните седмици, са силно изпокарани помежду си. Бившият партиен лидер и премиер Матео Ренци иска да се върне във властта. Временно той успя да се наложи над сегашния партиен лидер Никола Дзингарети, който смяташе да отхвърли експеримента за коалиция с "Пет звезди".

В средите на популистите също ври и кипи. Внезапният обрат, с който едно протестно движение се превърна в утвърден коалиционен партньор, си остава непонятен за мнозина разочаровани италианци.

С други думи: животът на новата коалиция в Рим ще бъде кратък. Напълно вероятно е през идната година да има предсрочни избори. Сегашното италианско правителство обаче едва ли ще е най-кратко управлявалото. Статистиката сочи, че един италиански кабинет се задържа на власт средно година и два месеца.