Шпионският скандал цели да гарантира избора на Гешев

Изборът на главен прокурор в България влезе в последния си, решителен етап. На 24 октомври 2019 година (само след около месец и половина!) ще се проведе окончателното гласуване във Висшия съдебен съвет (ВСС). Изборът, както добре знаем, вече е предрешен. Има един-единствен кандидат – кадърът на “Симеоновската школа” и действащ заместник главен прокурор – Иван Гешев. Всичко е подготвено за неговото избиране. Прокурорската колегия във ВСС излезе с единодушна и предрешена кандидатура. Само неговото име е в “бюлетината”. Мнозинството в пленума на ВСС е предизвестено. Ако няма драстични протести и всенародно неодобрение, Гешев ще бъде новият главен прокурор на Република България. За следващите 7 (седем) години и без никакъв изглед в прокуратурата да се случи така необходимата реформа… С този главен обвинител начело няма как да има независим орган, който да го контролира, няма как да се ликвидира единоначалието и бруталната йерархична и кариерна зависимост на повече от 2000 прокурори и следователи в страната. Те ще си останат “роби на Гешев” и няма да могат да изпълняват функциите си. Вместо това те ще трябва да се подчиняват на всичко, което “Главният” им нареди, без да могат и думичка да промълвят срещу неговите заповеди, предупреждават от "Терминал 3".

Цацаров е в режим на кризисни действия.

Действията на главния прокурор не закъсняха. Председателят на сдружение “Русофили” в България, Николай Малинов, бе обвинен в шпионаж, а руският гражданин, о.з. генерал Леонид Решетников, получава забрана да влиза в България. Самият Сотир Цацаров обяви това на пресконференция, която трябваше да даде повече информация за вчерашните разпити на представители на сдружение “Русофили”. Малинов бил задържан, а вече бил и обвиняем. Освободен е с парична гаранция от 50 000 лв. и със забрана да напуска страната (коя страна, за Бога, той всъщност е руски гражданин!). Според прокуратурата Малинов бил свързан с организации в Русия. Цацаров цитира две такива организации – “Двуглав орел” и РИСИ (Руски институт за стратегически изследвания, оглавяван доскоро от Решетников).

Всички тези действия на прокуратурата (всъщност на Цацаров) в този точно един момент са озадачаващи. Главният прокурор имаше прекалено много възможности да реагира на отравящото средата руско влияние в страната. Ето примери:

“Терминал 3” първи алармира за това, че о.з. генерал Леонид Решетников си избра президент в България. Това стана през 2016 година и никоя друга медия не писа за това допреди няколко дни. РИСИ на Решетников поръча изследвания у нас за нагласите на избирателите за президентските избори по-късно в същата годината. Поръча ги на т.нар. “Галъп Интернешенъл”. На социолога Живко Георгиев. Изследването на Георгиев е откроило профила на бъдещия успешен президент на Република България – да бъде безпартиен, неангажиран с политически партии, мъж (по възможност), бивш военен, да бъде издигнат от инициативен комитет, а не от партия или коалиция, да е сравнително познат в обществото и т.н. Изследването на т.нар. “Галъп Интернешенъл” показва, че възможен успешен канидат е именно Румен Радев.

Решетников обсъжда кандидатурата на Радев и с Корнелия Нинова, лидер на БСП. Не един път, а няколко. Лидерът на БСП открито призна за водени разговори с Решетников. В разговорите с нея не може да не е станало ясно това, че БСП ще подкрепи Радев и ще осигури личности за инициативния комитет на бившия главнокомандващ Военновъздушните сили в България. От “Терминал 3” питаме защо досега Корнелия Нинова не е подведена под отговорност за престъпление?
Радев се кандидатира и печели президентските избори в страната. Впоследствие дори сформира служебно правителство със служебен министър-председател Огнян Герджиков.

Радев назначава за свой началник на кабинета Иво Христов Петков, син на кадровия военен разузнавач от времето на “зрелия социализъм”, Христо Петков Христов. Началникът на президентския кабинет Иво Христов беше съосновател на лявата платформа “Солидарна България”, редактор в лявото списание за политически анализи „A-specto“, спонсорирано и подкрепяно от всички стари БСП-“бонзи” и бизнеси, свързани с Руската федерация. “Терминал 3” първи оповести факта, че Иво Христов дълго време не получаваше достъп до класифицирана информация.

Накрая достъпът бе даден (през май 2018 г.), защото в средите на президентството и БСП стана ясно, че началникът на кабинета вече преговаря за място в Европарламента в листата на “столетницата” и ще напусне администрацията на Радев. Той беше избран за такъв на 26 май 2019 г. През октомври 2017 г. (почти осем месеца преди Христов да получи достъп до класифицирана информация) Софийската градска прокуратура отказа да образува наказателно производство за допуснати нарушения на Закона за защита на класифицирана информация от началника на кабинета на президента Иво Христов. Според акта на прокуратурата нямало данни за извършено престъпление и недопускане на нарушения на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) и Правилника за прилагане на ЗЗКИ (ППЗЗКИ). Всъщност имаше не нарушения, а цели престъпления. При това документирани. “Терминал 3” поиска информация по Закона за достъп до обществена информация за това дали съгласно вътрешните разпоредби в президентската администрация началникът на кабинета трябва да бъде с допуск до класифицирана информация или не. От президентството отказаха да ни предоставят такава информация.

Каузата, с която Румен Радев се ангажира дори още преди да заеме официално позицията си на президент на Република България, бе свалянето на санкциите за Руската федерация от страна на ЕС и САЩ. “Терминал 3” редовно ви информаира за това. Тезите на Радев са добре документирани, включително и пред чуждестранни медии. Реакция от страна на българската прокуратура в нито един от тези случаи нямаше.

“Терминал 3” неведнъж е обръщал внимание на напълно противозаконното лобиране на президента за закупуване на изтребителите “Грипен”, което би обслужило най-добре руските геостратегически интереси в страната ни.

Горните случаи касаят само ангажирането на държавния глава, българския президент, с открита дейност в полза на чужда държава, както и решаващия принос на о.з. генерал Леонид Решетников, бившия резидент за България на съветската КГБ и доскорошния “отговорник” за страната ни в рамките на агресивната и деструктивна антибългарска политика на Путин, за избора на Радев за президент на републиката.

Ще дадем още няколко фрапиращи примера за пълно бездействие от страна на прокуратурата, когато българското правителство е допускало груба намеса във вътрешните ни работи от страна на Руската федерация:

След случая с отравянето на бившия военен разузнавач Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия с използването на бойно отровно вещество на територията на Великобритания повечето от страните в ЕС и НАТО експулсираха представители на руските служби за сигурност, използващи в тези страни дипломатическо прикритие. Една от малкото държави, които не направиха това, беше България. Прокуратурата тогава не разследва на какво се дължи бездействието на България и мотивирано ли е то от чужда държава.

По-късно британският разследващ сайт Bellingcat разобличи участието на руското военно разузнаване (ГРУ) в случая “Скрипал”. Оказа се, че високопоставен офицер от ГРУ, участвал в атентата във Великобритания, неколкократно е пребивавал в България – Денис Вячеславович Сергеев, представящ се под фалшивата самоличност на “Сергей Вячеславович Федотов”. Престоят му в България съвпада и с отравянето на българския оръжеен търговец, Емилиян Гебрев. Независима чуждестранна лаборатория потвърди, че при отравянето на Гебрев е използвано същото вещество, както в случая “Скрипал”. Дори това не беше достатъчно за сериозни действия от страна на прокуратурата. Лично главният прокурор Цацаров лансира тезата, че Гебрев бил жертва на “хранително отравяне” с неизмита салата.

Прокуратурата никога не разследва участието на множество български длъжностни лица в корупционния проект “АЕЦ Белене”, където потънаха милиарди. Някои от тези длъжностни лица открито подкрепяха руския държавен интерес.

Прокуратурата не разследва участието на български фирми и държавни мъже в лансирането на другия корупционен мегапроект – “Южен поток” – където реалните загуби на страната ни бяха в рамките на стотици милиони, въпреки че проектът се провали.

Ами участието на руска държавна банка в КТБ, където също бяха загробени милиарди държавни пари?

За съжаление, можем да продължим този списък безкрайно. Това са само най-фрапиращите примери. Във всеки от тези случаи прокуратурата бездействаше.

Защо сега изведнъж прокуратурата започна разследване за неща, които са се случили преди повече от 3 години и непосредствено касаят избора на действащия президент Радев?

Най-логичният възможен отговор е следният. Президентът Радев е единственото институционално препятствие, което стои между Иван Гешев и утвърждаването му като главен прокурор на страната ни. Кристално ясно е, че българското задкулисие вече е осигурило мнозинството в Пленума на ВСС, който ще заседава на 24 октомври 2019 г. Гешев ще бъде избран. Но какво следва оттук нататък?

Отговорът на този въпрос намираме в разпоредбата на чл. 129, алинея 2 от Конституцията, изменена вследствие на т.нар. “исторически компромис”:

“Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.”

Очевидно президентът разполага с правомощия да върне кандидатурата на Гешев на Пленума на ВСС, но ако тя бъде гласувана повторно, той няма право да откаже назначаването му.

В разпоредбата има една много важна празнота. Всички конституционалисти, с които “Терминал 3” се посъветва, бяха единодушни. В разпоредбата няма краен срок, в който президентът трябва да издаде указа за назначаването на Гешев, ако бъде сезиран повторно с акта избор на Гешев. Това значи, че Радев би могъл да забави безкрайно много указа за назначаването на Гешев и той няма да може да встъпи в длъжност. Ако го направи, Радев не нарушава конституцията.

Това всъщност е мястото, където Цацаров и стоящото зад него статукво го “стяга чепикът”. Не можем да си обясним по друг начин изведнъж връхлетялата прокуратурата “принципност”. На Радев предупредително се размахва пръст. Ако той не подпише или забави указа на Гешев, много скоро може да се окаже, че и той може да бъде въвлечен в дело за “държавна измяна”. Две са основанията за импийчмънт на президента (чл. 103, ал. 1 от Конституцията) – нарушение на Конституцията и държавна измяна.

Прокуратурата вече е играла тази игра. През 2013 година тя заплашваше единствения институционален противник на правителството на Орешарски – президента Росен Плевнелиев – именно с импийчмънт. Позволи си дори да наруши Конституцията, като образува наказателно дело срещу действащ президент. По-късно Цацаров дори се извини за това.

Колкото и да ни се ще, всъщност прокуратурата не желае искрено да разследва намесата на Русия във вътрешните работи на страната. Ако го искаше, щеше да намери многобройни по-сериозни поводи за това. Просто задкулисието си гарантира потвърждаване на избора на Гешев за главен прокурор.

Източник: "Терминал 3"