Умчовците с проскубани баданарки

Наскоро групичка академици и член - кореспонденти на БАН се подмаза публично на номинирания за главен прокурор Иван Гешев. Когато си единствен кандидат за даден пост, не ти е нужна чужда помощ, особено на дядковци, за да седнеш на въжделеното кресло... Всъщност, едва ли бъдещият баш обвинител се впечатлява от стенанията и ахканията по неговата особа, които от месеци имитират различни професионални сдружения. И не за обръгналите му на ласкателства уши е предназначена тази звукова атака, по-скоро тя е намек за президента - при такава обществена подкрепа да не се излъже и да наложи вето върху избора.

В последните десетилетия за БАН не забравяме благодарение на протестите за заплати. А какво в действителност вършат титулованите хора в красивата сграда до Народното събрание – аллах керим! Сегиз - тогиз ги наричат интелектуалци, ала за съжаление подобно обръщение към някои от тях е само от благовъзпитаност, защото лавровите венци под седалищата на нявгашните мастодонти на научната мисъл, са увяхнали. И вместо да разкажат за последните успехи на своите катедри и лаборатории, умчовците с цялото си достолепие се изправят срещу «малките, но шумни, групи граждани», които плебейски настървено «извършват покушение срещу българската национална идентичност и тровят обществения морал...», сиреч – не са доволни от кандидатурата за главен прокурор. Нататък гореспоменатото открито писмо продължава в същия прочувствен и трогателен дух.

Възрастните хора трябва да се уважават, ала не им подобава на тия охранени от държавата симпатяги да размахват проскубани баданарки и да корят изтормозения народ! Дори скуката да е нетърпима, не е нужно да се навират в политиката – там се ритат атове и току виж са получили къч в сурата. Естествено, право на съществуване има и хипотезата, че в едва кретащата Академия е изобретена машина на времето и с нея обсъжданите субекти поне ментално са се върнали в годините на своята младост, когато публичното заклеймяване, било то на врагове, или на родители, е давало добър тласък в кариерата... Но подобно предположение подлежи на доказване. Всъщност, нима ние сме се придвижили толкова напред, че сега да се налага да използваме специално оборудване за пътуване в миналото? Много ли са се променили обществените порядки за изтеклото време?

По социалистическо всички занимаващи се с култура бяха обгрижвани от държавата – без проблем организираха изложби и концерти, публикуваха творенията си, получаваха добри пари, апартаменти и вили. За привилегированото положение на борците на културния фронт се отбелязва в донесенията на ЦРУ още от началото на петдесетте години. На голямо внимание се радваше техническата интелигенция. И юристите живееха нелошо - пишеха закони и ги прилагаха с чиста съвест, защото вярваха в правилността на строя, който градяха и защитаваха.

След преврата на Десети старото законодателство беше обявено за репресивно и престъпно, но никой съдия, прокурор или адвокат не понесе отговорност за това, че служейки на тоталитарната власт, е унищожавал човешки съдби. Напротив, същите хора се заеха с изграждането на правото на демократичното време. Бившите политикономисти пък либерализираха държавното стопанство. И понеже не умееха нищо, а се страхуваха да не ги забравят при преразпределянето на благините, културтрегерите и номенклатурчиците от научните институти се разхленчиха. С почуда и горест узнахме, че преди те живеели в мизерия, а творческият им порив бил потискан (но никой от ревливите хрантутници не се отказа от даровете на социалистическата власт, която те се сетиха да ненавиждат пост фактум). Така по-отраканите от тях измолиха да станат посланици и министри, други отвориха издателства. Всички получиха свобода на самоизява. И започна ерата на чалгата.

Преди тридесет години един партиен клан смени друг в управлението, но действащите лица се запазиха, само се поомесиха с реститутките и с новите бандюги. По тази причина на господа другарчетата висококултурни и многоучени не им отива да обвиняват когото и да е за сегашното положение, защото именно те погубиха държавата и националната идентичност. Ние все още живеем в тяхното време.