Томислав Дончев да каже коя леля му шепне в ухото

Вицепремиерът Томислав Дончев все повече започва да прилича на Цветан Цветанов. И това не предвещава нищо добро. Нито за него, нито за Борисов, нито за кабинета.

Също като Цветанов, който си беше присвоил правото да говори като от последна инстанция, Дончев вече си позволява с тон, нетърпящ възражение, да раздава правосъдиие от тв екрана.

Днес това го видяхме с изумление от уж умния, интелигентния интелектуалец в кабинета Дончев. Чак не е за вярване.

Ролята обаче май му хареса.

Изправи се Дончев на брифинг в Министерски съвет по повод паниката в Сливен и Ямбол, при която родители опразниха три училища от страх, че ще им бъдат отнети децата, и директно посочи виновника: „Служител от пресцентъра на Министерството на отбраната е сред хората, разпространявали фалшиви новини как ще бъдат отнемани деца от родителите им”.

Преди да влезе в ролята на публичен обвинител Дончев ни осветли, че е говорил с „колегата Каракачанов”, който от своя страна „обеща да провери и да вземе мерки”.

От това изречение става ясно, че преди Каракачанов да е направил проверката и да е взел мерки, Дончев вече ни е съобщил виновника.

Каракачанов прави проверка – вика посочения „виновник” Александър Урумов. Който пък преди това бил посочен като такъв в пост във Фейсбук на една дама, свързана с организацията „Правосъдие за всеки“. Тя написала нещо от от рода на: „Ето го, вижте го Урумов, разследвайте го, може би той е човекът, който прави това...”

От това следва изводът - Томислав Дончев набеждава държавен служител в извършване на изключително сериозно престъпление, само защото прочел нещо си във Фейсбук. Създаването на масова психоза, каквато бе изтеглянето на 500 деца от училище, може да се определи като вид тероризъм.

Дончев не е глупав да не съзнава какво прави.

Тогава защо го прави?

И тук отговорите са прости, но те никак не говорят добре за него.

Открай време се знае, че вицепремиерът Томислав Дончев е свързан с т.нар. протестърска мрежа, със соросоидите, с „Отворено общество”, чиито идеи изповядва и организацията „Правосъдие за всеки“.

На другия полюс е Александър Урумов – върл противник на соросоидите, отявлен критик на всякакви джендър идеологии, писател и драматург, председател на фондация "Българска организация на родителите и децата", която поведе битката срещу Истанбулската конвенция.

И тук ще разкрия нещо, което не е известно на широката публика – Александър Урумов беше ПЪРВИЯТ човек в България, който вникна в дълбочина в скрития замисъл на Истанбулската конвенция (ИК), разкри това пред своя пряк ръководител – министъра на отбраната Красимир Каракачанов и едва тогава започна разяснителната кампания в страната, която показа какво се крие зад благородния замисъл на т.н. Конвенция срещу домашното насилие.

Ако Урумов не беше прочел както трябва между редовете на ИК, ако не беше вдигнал вой до Бога каква опасност всъщност прозира зад текстовете ѝ, тази Конвеция щеше да мине без никакъв проблем на онова заседание на МС в първите дни на 2018 година - както я бяха подготвили вицепремиерът Екатерина Захариева, министърът на правосъдието Цецка Цачева и началникът на кабинета на премиера Румяна Бъчварова. Ако си спомняте, Цачева дори рапортува пред Брюксел, че ИК ще бъде приета до края на февруари 2018, преди още да беше разгледана в парламента.

Александър Урумов се превърна във флагман на битката срещу Истанбулската конвенция. Пламенен публицист, той написа огромен брой статии, в които разкри замисъла на този документ, който соросоидните кръгове в ЕС и в САЩ и сега продължават да настояват да го приемем. Консерваторът Урумов е въздействащ защитник на християнството, на семейните ценности, на децата, отглеждани в семейната среда. Той е пламенен оратор, когато трябва да обоснове защо е античовешка тезата за третия пол, защо джендър-идеологията е против нормалността и т.н.

Той е против и Стратегията за децата, която същите тези кръгове се опитаха да внедрят у нас и която беше отхърлена не без неговата помощ.

Всичко това му създаде врагове.

Лошото е, че сред тези врагове се оказва и Томислав Дончев.

Лошото е, че Дончев го набеди в грях, без да има доказателства за това.

И сега пред Дончев има два пътя – или да докаже, че Урумов е злосторникът, „който има съпричастност” към истерията, която граничи с държавен тероризъм, или да се оттегли, ако това не е вярно.

Или Урумов, или Дончев.

Изборът е един!

Ако Урумов остане на поста си в МО, тогава Дончев трябва да напусне вицепремиерското си кресло. И обратното.

Урумов декларира, че „предоставя всички свои комуникационни средства и канали от рода на социални мрежи, два профила във Фейсбук, WhatsApp и във Viber, телефонни разговори - всичко, което може да бъде проследено”. Готов е на пълна проверка и е „напълно спокоен”. Защото неговата позиция е, че „мястото на учениците е в училище”.

Още нещо – Александър Урумов е човек на честта, има изключително отговорно отношение към държава, нация, ред и законност.

Срещу това Томислав Дончев засега ни казва само: „Доколкото знам, това не е единственият служител на държавна служба, който има съпричастност, което е недопустимо”. Само че преди да каже тези думи, един вицепремиер трябва да стъпи върху проверката на ДАНС, МВР, МО.

Иначе излиза, че някаква леля му шепне в ухото, той ѝ вярва и публично сипе обвинения!

И сега се връщам на началото – в условията на ожесточена предизборна кампания един вицепремиер да създава интрига на друг вицепремиер под носа на премиера – говори твърде зле за този кабинет. Това вече не е отбор. Това прилича на глутница, където всеки може да захапе другия за врата, без да му мигне окото и без да държи сметка за последиците.

"Това е лична атака срещу мен и ВМРО заради позициите ни по Истанбулската конвенция и цели да се създаде интрига в управляващото мнозинство", заяви Каракачанов.

Обясненията „Дончев е подведен от тази дама, той се е объркал" звучат неадекватно, защото публиката вижда, че става въпрос за жестока вътрешна война в правителството. Война между защитниците на соросоидите и на консервативните християнски ценности.

Каракачанов допуска, че скандалът може да цели "да се създава и интрижка между партиите в управляващата коалиция", но тук изниква въпросът - кой създава тази интрижка и каква полза иска да извлече от нея.

Заради такова поведение на "интрижки" между управляващите в държавата вече започна да се води една подмолна война – Цветанов срещу Борисов и обратно. И нейните последици тепърва ще се виждат.

Сега пламва и друга – Дончев срещу Каракачанов.

Вероятно ще сме свидетели и на трета – Дончев срещу Борисов и обратно. Защото желанието на Дончев да стане новия Втори в държавата предвещава точно това.

Впрочем с какво точно се занимава вицепремиерът Дончев? Взеха му електронното правителство, защото не можа да го въведе, НАП го пробиха, Търговският регистър се срина, взеха му еврофондовете, защото се провалихме, големите инвестиции ни подминават. Написа някаква Нова икономическа политика, която също нейде потъна...

Вместо да му търси сметка за тези провали, премиерът демонстративно го облече в нова роля - на заместител...

Да си новият любимец на Борисов обаче е опасно.

Късно го разбират самозабравилите се...

Най-страшното обаче е задълбочаващият се социален разпад на обществото, който може буквално да ни унищожи. И властта, потънала в ежбите си и опитите за лично оцеляване, се оказа тотално неспособна да спре тези процеси на тотална деградация.

Това е нейният исторически провал, пред който всички други драми губят своя смисъл.

Коментарът на Валерия Велева е публикуван в "Епицентър"