Танкистът Колобанов: Подвиг, който спаси Ленинград от германско нахлуване

Проста аритметика. Един съветски танк КВ-1 срещу 22 Pz.Kpfw.35(t) - 22: 0 в полза на КВ-1. Как стана това? Как се случи най-блестящият подвиг на съветските танкисти от Втората световна война?

Втората половина на август 1941 г. - нацистите приближават Ленинград. Въпреки яростната съпротива, Червената армия отстъпва. В Ленинград се извършва евакуация на оборудване от стратегическите предприятия, на национални ценности, а мирното население - всеки ден забавяне на противника да достигне на разстояние един изстрел с далекобойната артилерия „струва голямо количество злато“.

Бойната мисия на танкиста Зиновий Колобанов

В района на Красногвардейск (сега Гатчина) 3-та танкова рота на старши лейтенант Колобанов държи отбраната. Рано сутринта на 19 август от централата на дивизията пристига заповед - по всякакъв начин да се предотврати придвижването на нацистите към Красногвардейск по пътищата от селищата Луга, Волосово и Кингсеп.

Заповедта е ясна, но как да се изпълни?! Танкистът Колобанов има на разположение само 5 тежки танка КВ-1 - това е всичко, което остава от неговата рота след седмица бойни действия. Ако обаче някой с такива сили би могъл да изпълни тази заповед, то това е ветеранът от войната във Финландия. Битката с нацистите не е първата за него.

Напредвайки към района на Войсковици и оценявайки ситуацията, танкистите не се замислят, че ще извършат подвиг. Те решават да разпределят силите на ротата по следния начин:

• 2 екипажа са изпратени да блокират пътищата от Луга и Кингсеп (на всяка двойка танкове се пада и пехотен взвод);

• Самият Колобанов със своя екипаж и пехотен отряд се заема с отбраната в центъра.

Старши лейтенантът за своя танк избира позиция на малка височина на 300 метра от пътя, от двете страни на който има или стръмен ров, или блатиста местност. Това е много удобна позиция със сектор на прицелен огън около 1 километър от пътя. Остава само да се оборудва позицията малко и да се маскира - до зори на 20 август всичко е свършено. Остава да се чака появата на врага.

Около 12:00 часа конвой германци се появява на Лужкото шосе - екипажите на Евдокименко и Дегтяр откриват огън по него. Загубили 5 танка и 3 бронетранспортьора, германците се обръщат обратно. По пътя остават да се стелят димни колони от подпалената германска техника, труповете на хитлеристите, убити от огъня на танковите картечници. Германските танкове така и не се осмеляват отново да преминат този път.

Боят на КВ-1 с екипажа на лейтенант Колобанов

Към 13:00 часа разузнавателен самолет прелита над позицията на Колобанов. Явно разузнаването не намира пречки за напредване на танковата колона край този обект, защото около 14:00 ч.на пътя се появява първият немски танк - лек танк Pz.Kpfw.35 (t). След него, на около 40 метра втори, после трети...

Докато екипажът брои танковете в конвоя, Колобанов забелязва, че целият конвой се състои от Pz.Kpfw.35(t) - нито един среден или тежък танк. Това донякъде улеснява задачата - въоръжението на Pz.Kpfw.35 (t) не е особено опасно за бронята KV-1. Когато целият конвой, състоящ се от 22 вражески танка, попада в зоната на огъня, Колобанов започна да действа. Първите три изстрела са по трите машини начело на колоната, след това три изстрела по трите на опашката и КВ-1 започва методично да стреля по колоната.

Сред германците започва паника.

• някои се опитват да излязат от пътя в посока високия ров и се преобръщат;

• някои се опитват да слязат от пътя в другата посока и веднага засядат в блатото;

• Екипажите на някои танкове се опитват да избягат, оставяйки машините си, но са избити от картечен и пушечен огън от пехотата.

Но трябва да се признае, че не всички германци проявяват страх в тази критична ситуация - някои фашистки екипажи бързо се окопитват и започват да стрелят в отговор. Въпреки факта, че бронята на KV-1 е достатъчно устойчива пред снарядите от Pz.Kpfw.35 (t), когато най-малко десетина цеви удрят едновременно, това може да завърши плачевно. Колобанов трябва да даде заповед за изтегляне от позицията, още повече, че всички укрития са вече унищожени от вражески изстрели. Излизайки изпод обстрела на врага с маневра, КВ-1 продължава да бие по противника.

Боят приключва след половин час – цялата колона фашисти е унищожена, а на КВ-1 има 150 следи от попадения на вражески снаряди, но самият танк е в готовност да продължи боя. Бойната задача е изпълнена…

Награда за подвига

Няколко дни след тази битка „Червена звезда“ отпечатва бележка за подвига на танкистите и дори е подготвена идея за присвояване на членовете на екипажа на званието Герой на Съветския съюз. Но командирът на новосъздадения Ленинградски фронт генерал-лейтенант Попов не дава разрешение – със заповедта си той награждава:

• командира на оръдие Андрей Усов с Орден „Ленин“;

• командирът на танк Колобанов и старшия механик-водач Николай Никифоров с Ордени „Червено знаме“;

• Младши механик-водач Николай Родников и мерач-радиооператор Павел Киселков с Ордени „Червена звезда“...

Защо на танкистите не е връчено звание Герой?

Танкистите заслужават най-висши награди. Но те не получават златни звезди. Защото първоначално има причини, поради които в началото се страхуват да връчат званието Герой на командира на екипажа, а след това е невъзможно да се даде. През 1941 г. Колобанов не получава титлата, защото все още е свежо в паметта на командването и специалния отдел побратимяването му с финландците на 12 март 1940 г. - в деня на подписване на мирния договор между СССР и Финландия (инцидентът не води до наказание, но не е забравен).

А след войната не го дават, защото докато командва танков батальон на Групата на съветските сили в Германия, един от неговите подчинени бяга в зоната, контролирана от британците. Колобанов е заплашен от трибунал, но се разминава с преминаване на служба обратно в Съюза.

Послепис: Зиновий Григориевич Колобанов умира през август 1994 г. на 83-ата година от живота си.