Ще спре ли транзитът на руски газ през Украйна от 1 януари 2020 г.?

Коментар на Людмила Ксенз, strana.ua

Украинската преса продължава да осветлява важния за страната и за цяла Европа въпрос – удължаването на договора за транзит на газ. Украинското издание „Страна“ разкрива подробности за договореностите между Путин и Зеленски в Париж и анализира бъдещето на транзита и преките доставки на газ за Украйна.

Надеждите, че Зеленски ще се върне от Париж с нов договор за транзита на газ или поне с конкретни обещания за решаването на този въпрос, така и не се оправдаха.

Страните заявиха само, че „са се договорили да се договорят“. Впрочем, не е изключено да са спестили част от подробностите на публиката и в действителност преговорите да са били много по-резултатни, а Зеленски да не е разкрил всички карти, за да избегне обвиненията в „предателство“.

Според експертите, обаче, съдбата на транзита ще се решава не толкова на тристранните преговори Киев-Брюксел-Москва, колкото в Украйна и САЩ.

„От схемите за реверс на руски газ от Европа се заработват милиарди долари. И едва ли някой ще се откаже доброволно от тези пари“, твърди пред „Страна“ енергийният експерт и председател на Жилищния съюз Александър Скубченко.

Ръководителят на специални проекти в Научно-техническия център „Психея“ (издател на медии, специализирани в областта на нефтогазовата индустрия, бел.ред.) Генадий Рябцев смята, че до 1 януари транзитен договор може и да няма. Тогава и Украйна, и Европа ще изпитат всички прелести на „газовата блокада“ – от завъртането на крана до студените радиатори в някои райони. Което впрочем косвено потвърди и премиерът Алексей Гончарук, допускайки „газова война“ между Украйна и Русия.

„Страна“ разкрива някои подробности от преговорите за газа в Париж, позовавайки се на свои източници.

Какво договориха за газа в Париж и какво е бъдещето на транзита

Официалната информация, съобщена след на края на преговорите, е крайно оскъдна.

Президентът Володимир Зеленски заяви, че вижда перспектива за постигане на договорености по новия контракт за транзита. И че той може да бъде сключен за повече от една година. На брифинга в Париж, в отговор на въпроса дали договорът за транзита ще бъде продължен, Зеленски каза: „Уверен съм, че ние имаме много повече шансове да го подпишем при по-добри условия, отколкото нашите предшественици“.

И добави: „Засега няма да разкривам всички детайли, но действително вече не се говори за едногодишен договор. Около това се обединихме всички. Тоест – ще бъде за няколко години“. Президентът намекна, че не става дума и за десет години, както досега настояваше Украйна, а по-скоро нещо „по средата“.

Конкретните детайли щели да бъдат уточнени по-късно, на отделни преговори.

По-рано се обсъждаше вариант за тригодишен договор по схемата 50-40-30, тоест с постепенно снижаване на обемите на доставките. Това устройваше както Русия, на която ѝ трябва още половин година за довършване на обходните тръбопроводи, така и Европа, която търси да се застрахова за транзита.

Но експертите смятат, че на практика не всичко е било огласено.

„Напълно е възможно да не се разкриват всички детайли. Първо, защото Зеленски се страхува от обвинения в „предателство“. И второ, той разбира, че предстои борба вътре в Украйна, свързана с практическото прилагането на постигнатите договорености, и нищо не е сигурно. Ако всичко се афишира предварително, това крие риск от провал на целия план“, смята Скубченко.

Според източници на „Страна“ от енергийните среди, вероятно е договорен не тригодишен, а петгодишен контракт за пренос на 50-60 милиарда куб. м. на година, тоест няма да има ежегодно снижаване на обемите.

Цената за Украйна, както и досега, ще се определя по европейския хъб, но „с отстъпка“ от примерно 20-25%.

Трябва да отбележим, че въпросът за преките доставки на газ официално остана „зад кадър“, ако не броим шеговитото подмятане на Путин, че „газът в нашите домове ще бъде с 25% по-евтин за вас“.

Експертът Юрий Королчук обаче не изключва вероятността преките доставки също да са били предмет на по-подробно обсъждане.

По-рано министърът на енергетиката на Русия Александър Новак заяви, че Русия е готова да доставя в Украйна 15 млрд. Куб. м. годишно с 25% отстъпка. Украинският му колега Алексей Оржел пък спомена, че Украйна може да се съгласи да приеме присъдената ѝ от Стокхолмския арбитраж компенсация от 3 милиарда долара под формата на газ.

Изглежда, че има напредък и по въпроса за цената. Както „Страна“ вече писа, „Нафтогаз“ представи на „Газпром“ нов ценоразпис за преноса на газ, в който цената е обвързна с обема (между 2,56 и 3,21 долара за хиляда куб.м. на 100 километра). На „Газпром“ той може и да излезе „златен“, тъй като ще направи неконкурентен руския газ за Европа.

Но, по думите на Королчук, немската работна група вече е препоръчала на „Нафтогаз“ да закрепи транзитните такси на ниво от 2,5 долара за хиляда кубометра на 100 километра (по най-ниската тарифа).

Тоест, преносът на 1000 куб.м. газ ще струва на „Газпром“ средно 32-33 долара. Според някои източници Зеленски може да повлияе за оперативното решаване на този въпрос пред енергийния регулатор на страната – НКРЕ.

„Има принципно съгласие по договора за транзит на газ, но засега не знаем подробностите, като например кой ще осъществява преките доставки. Над тези въпроси предстои да работят преговарящите“, смята Королчук.

Сорос и един милиард долара на ден

Но и въпросът за транзита не може да се смята за решен.

Показателно е това, което написа във „Фейсбук“ украинският премиер Алексей Гончарук в деня след преговорите: в газовите преговори ние постигнахме своите цели.

„Изнесохме въпроса за транзита на газ извън рамките на обсъжданията по темата за Донбас. Не сключихме нов конкракт, но не това беше и целта в Париж. Украйна ще преговаря за газа тепърва, вероятно няма да е лесно, може да се стигне и до „газова война“. Но ние сме напълно готови за това: нашите хранилища за запълнени, нашата логика се подкрепя от ЕС и от решението на Стокхолмския арбитраж, а „Северен поток 2“ още не е готов. Ние имаме нужда от дългосрочен договор. Подчертахме, че няма да подарим дълга. Един от възможните варианти е да разменим дълга срещу газ“, написа Гончарук.

Посланието за „газова война“ веднага бе подхванато от украинските и руските медии.

Съоснователят на Фонда за енергийни стратегии Дмитрий Марунич смята, че думите на Гончарук не бива да се приемат насериозно, тъй като може нещо да „не е доразбрал“. Но всъщност спирането на транзита от 1 януари 2020 г. е напълно възможно.

Нещо повече, Генадий Рябцев е убеден, че този вариант е повече от вероятен.

„До 1 януари по-скоро няма да има нов договор. Кога ще бъде възобновен – след седмица или месец – никой не знае“, твърди експертът.

И причината не е само в оставащия кратък срок от 20 дни. А най-вече в това, че разбиването на сегашната схема на газови доставки в Украйна няма да е толкова лесно, колкото изглежда.

Сега Украйна купува същия този руски газ, само че през европейски и украински посредници. И от това се печелят немалко пари.

„Средната надценка за хиляда куб. м. е около 40-50 долара и то в момента – при спад на газовите цени. А миналата година, например, стигаше до 90-100 долара за хиляда куб. м.“, коментира Скубченко.

Като се има предвид, че Украйна потребява около 12 млрд. куб. м. газ, „далаверата“ е от порядъка на 480 млн. долара или по 1,3 милиона долара на ден за реверса на „европейски газ“.

Тоест, ако се запаси съществуващата схема, то парите, както и досега, ще постъпват в джобовете на облагодетелстваните от тези схеми.

„Има желание да се запази контролът над тези потоци, като всичко това се дави в националистически сос“, смята анализаторът от Института „Крофърд“ ((Growford) Алексей Кущ.

„Даже от временно прекратяване на договора и „Газпром“, и „Нафтогаз“ ще заработят много пари. Веднъж - заради очакван ръст на цените в Европа, и втори път – за сметка на „газовата надценка“, смята Рябцев.

Другите печеливши (от ръста на цените) ще са украинските газодобивници. И в частност Игор Коломойски, който е съсобственик на „Укрнафта“.

Впрочем, има и други заинтересовани.

„Въпросът за газа е от особена важност за САЩ и Сорос, който е смятан за „куратор“ на „Нафтогаз“. Неслучайно преди срещата на МВФ ни обеща кредит и даже се съгласи да отложи въпроса за отварянето на пазара на земя. По всичко личи, че газовите интереси са негов приоритет. Кредитът бе отпуснат срещу условието Украйна да заеме твърда позиция в преговорите с Русия за газа“, казва Скубченко.

За САЩ въпросът за изтласкването на „Газпром“ от европейския пазар е стратегически, тъй като те имат планове да доставят тук втечнен газ. Именно по тази причина САЩ все още се надяват да попречат на „Северен поток 2“.

Неслучайно САЩ включиха санкциите срещу „Северен поток 2“ в законопроекта за бюджета за отбрана за 2020 г., надявайки се по този начин да спрат работата по изграждането на газопровода. Очаква се до Коледа законопроектът да бъде гласуван от двете камари на американския парламент и подписан от президента Тръмп.

Друг е въпросът, че реално нищо вече не може да спре „Северен поток 2“, особено след като Германия свали и последните ограничения, свързани с третия енергиен пакет на ЕС.

Именно на фона на тази война за газовите потоци в Украйна ще се разиграва картата с „предателството“ за газа, смята Скубченко.

Експертите са на мнение, че „Нафтогаз“ ще продължи да торпилира опитите на политическото ръководство за постигане на договорка.

„Ако договорът за транзита се подписва от вече новия независим оператор „Магистрални газопроводи на Украйна“, то споразумението за преките доставки е в правомощията на „Нафтогаз““, посочва Рябцев.

Но и в самия „Нафтогаз“ не всичко е толкова просто.

„Не случайно в преговорите в Париж участваше не Коболев (президент на "Нафтогаз Украйна"), а Витренко (изп. директор на "Нафтогаз", бел.ред.). В „Нафтогаз“ отдавна тлее вътрешен разкол: ако Коболев играе на страната на Сорос и САЩ, то Витренко е по-скоро на страната на Зеленски, както и министърът на енергетиката Алексей Оржел (който, впрочем, неотдавна анонсира оставката на Коболев, но по-късно бе опроверган от правителството, бел. ред.)“, отбелязва Скубченко.

Югозападна Украйна - на румънски газ, индустрията – на минус

На обикновените украинци игрите на „газова война“ може да им струват скъпо. „Възможни са проблеми с отоплението в редица области, и по-конкретно в Одеска, Харковска, както и в Донбас“, предупреждава Скубченко.

„Южната част на Одеска област може изобщо да изпадне в колапс. Ако бъде преустановен транзитът, ще спре да функционира тръбата Шебилинка-Кривой рог. Румънците вече заявиха, че са готови да доставят газ дотам. Най-сетне доживяха!“, недоволства Королчук.

За проблеми с газа се готви и Европа.

„Миналата седмица допълваха хранилищата с по 300 млн. Куб. м. на денонощие. България ускорява максимално пускането на частта от „Турски поток“ през нейна територия – вместо в началото на януари 2020 г., тя трябва да бъде готова още на 15 декември. А на 16 декември българският оператор е обявил търг за доставка на газ към Румъния и Молдова. Тоест, за молдовците, които са най-зле (тъй като нямат собствени подземни хранилища) въпросът се решава, въпреки че може да им се наложи да помръзнат няколко дни“, отбелязва Марунич.

Но дори краткосрочно спиране на транзита рискува да взриви цените на газа в Европа – на фона на целия този ажиотаж те могат да скочат до 400 долара за хиляда куб.м. Особено на спотовия пазар (краткосрочните договори), откъдето купува газ Украйна. Тоест, отново всичко опира до пари, които могат лесно да бъдат спечелени.

Неясен в случая остава въпросът с цените на парното и топлата вода, които Зеленски обеща да понижи с 50%. Цената на газа за населението и топлофикационните дружества за тази зима е фиксирана, тоест тарифите по принцип не би трябвало да се повишат. Но едва ли и ще паднат.

Докато индустрията, която купува газ по пазарни цени, може силно да пострада, което пък ще принуди предприятията да увеличат цените на продукцията си и ще задълбочи кризата в редица отрасли.

Превод: "Гласове"