Президентски избори в Хърватия: повече шоу, отколкото политика

Хърватия избира днес нов президент. Какъв ще е изходът от вота е трудно да се предвиди. Но какъвто и да е, той едва ли ще промени много хърватската политика.

Хърватската президентка Колинда Грабар-Китарович не се притеснява да показва емоции и патриотичен ентусиазъм. Така тя демонстрира близост с народа и едва ли не безгранична любов към страната. Сигурно си спомняте как през 2018 г. на Световното първенство по футбол в Русия тя седмици наред се представяше пред света като пръв фен на националния отбор, неизменно облечена в червено и бяло - традиционните цветове на спортния екип на отбора. Цяла Хърватия заговори за сълзите, които тя спонтанно проля при визитата си в почти разрушения от войната през 1990-те години град Вуковар, която визита беше излъчена на живо по телевизията.

Политиката като шоу

Подобни силни емоционални прояви са свързани обаче не само с настоящата предизборна кампания, казва политическият анализатор Зарко Пуховски. Според него, през петте години от първия си мандат Грабар-Китарович е превърнала ролята си на президент в шоу, в безкрайна сапунена опера. "Още в самото началото тя се опита да спечели благоразположението на различни хърватски знаменитости - футболисти, актьори, певци. Не много отдавна Грабар-Китарович се дистанцира донякъде от управляващата партия "Хърватска демократична общност" (ХДО), от чиито редици произлиза и самата тя. Но отново промени позицията си, когато видя, че се нуждае от подкрепата на партията, за да бъде преизбрана", обяснява Пуховски. Според него, досега Грабар-Китарович се е показала като "слаб и неуспешен президент".

Грабар-Китарович не е единствена в опитите за булевардизация на политиката. Включително фаворитите сред конкурентите ѝ за президентския пост обичат да си служат със сходна реторика и символика. Бившият министър-председател Зоран Миланович, който е част от ляво-либералния политически спектър, се опитва да се хареса с релативиращи съпоставки за историческата роля на усташите, хърватските фашисти през Втората световна война и на партизаните от антифашистката съпротива.

Мирослав Шкоро, който се опитва да спечели гласовете на десните избиратели, заяви, че ако бъде избран за президент, щял да амнистира четниците, осъдени за военни престъпления през 1990-те, на които затворът никак добре не им понасял.

По време на предизборната кампания нито един от тримата не представи ясна и съдържателна политическа програма. Фокусът бе върху мобилизирането на избирателите чрез емоции, а не толкова чрез съдържателни политически програми.

Ограничени отговорности

Функцията на президента в Хърватия е предимно представителна, пояснява политологът Пуховски. Но фактът, че тази политическа фигура се избира пряко от народа, създава впечатлението, че хърватските президенти разполагат с повече власт и възможности, отколкото е в действителност. И допълва: "Преди пет години Грабар-Китарович и обещаваше чудеса, които нямаше как да изпълни, защото оперативната власт е в ръцете на правителството и на премиера." Президентът в Хърватия е главнокомандващ и по време на война може да назначава или освобождава генерали, както и да назначава посланици и да контролира тайните служби. Освен това негова задача е да задава и да адресира определени теми и активно да участва в обществените дебати. През последните пет години обаче Грабар-Китарович нито веднъж не се възползва от това, а по време на настоящата предизборна кампания и тримата кандидати избягваха да участват в щекотливи дискусии, обяснява Пуховски.

Спорна външна политика

Според конституцията, хърватският президент разполага с известна независимост в конципирането на външната политика. Грабар-Китарович действително се възползва от това през петте години на управлението си. За голям свой успех тя смята инициативата “Три морета”, която е опит за установяване на по-тесни взаимоотношения със страните на Балтийско, Черно и Адриатическо море. Същевременно обаче Грабар-Китарович търси сближаване с Полша и Унгария, които са оспорвани в рамките на ЕС заради позициите им по определени въпроси, отбелязва Пуховски.

Той посочва също така, че Колинда Грабар-Китарович не винаги е действала в духа на добросъседските отношения спрямо непосредствените си съседи. Тя смята, че интересите на живеещите в Босна и Херцеговина хървати са застрашени и не пропуска възможност да критикува босняшкото мюсюлманско мнозинство в страната. По време на посещение в Израел Грабар-Китарович дори окачестви Босна като „нестабилна страна“, изпаднала „донякъде под влиянието на войнствения ислям“, и предупреди за опасността от „многобройните завръщащи се бойци на Ислямска държава“. Тя обаче не представи никакви доказателства за тези твърдения. Що се отнася обаче до бившия враг във войната - Сърбия, хърватската президентка неведнъж е правила опити за нормализиране на отношенията между двете държави, често въпреки съпротивата на партийните ѝ съмишленици.

Според политолога, в крайна сметка обаче не е толкова важно кой ще спечели изборите за хърватски президент. Защото реалната власт е в ръцете на премиера Андрей Пленкович, който е и председател на управляващата партия ХДО. Партията ще избере новото си ръководство през пролетта на следващата година, докато парламентарните избори са насрочени за есента. "Ако Колинда Грабар-Китарович се провали на президентските избори, това ще отслаби Пленкович", смята Пуховски. Защото тя всъщност е „неговата“ кандидатка.