Тема на ФАКТИ: Късно ли е България да започне отначало? (част 2)

В последния месец от изминалата 2019 г., ФАКТИ започна темата: ''Късно ли е България да започне отначало''? Прекрачвайки прага на Новата 2020 г., гражданското мнозинство в България като че ли все още не си задава този въпрос. А за лустрация на политически принцип, почти нищо и никъде не се чува. Освен от трибуната на ФАКТИ.

Въпреки не толкова оптимистичната картина в обществено-политическия ни кръгозор, днес ще Ви срещнем с един човек, който в доскорошната си политическа дейност бе радетел за провеждането на лустрация срещу комунистическия елит, бившите агенти на комунистическата Държавна сигурност и бившите членове на Българската комунистическа партия (БКП). Става въпрос за Методи Андреев, който е бивш народен представител от ОДС в 38-ото Народно събрание, след това и от гражданската квота на ГЕРБ в 43-ия парламент на България, а също така и председател на Комисията по досиетата.

С г-н Андреев разговаряхме за причините да не бъде осъществена лустрация в България след започването на Прехода, за историческите ѝ неволи (бел. ред. на лустрацията) след 10.11.1989 г., обсъдихме и това защо ГЕРБ, която се декларира като антикомунистическа и дясна партия, не предприема никакви смели стъпки по посока осъждането на властвалия в България комунистически режим (1944-1989). Разбира се, покрай започването на такава голяма тема, каквато е неосъществената лустрация, се споменаха и още редица неща.

Разговорът с бившия председател на Комисията по досиетата започна с въпроса: защо, аджеба, в България лустрацията не се осъществи? Методи Андреев никак не се затрудни с отговора и светкавично ми заяви: ''Причината е нежеланието на политиците да проведат истинска лустрация. За това може да бъде винено единствено и само мнозинството на ОДС в 38-ото Народно събрание. То беше носител на надеждите на хората, че може да проведе лустрация, а то не я проведе. Затова сега имаме мимикрия на БКП в две разновидности - БСП и ГЕРБ. Политиците, които носят най-голяма отговорност, това са лидерите на СДС, които и да са били те във времето.

Политикът, който пряко се изказа против лустрацията, обяви се против нея, е Петър Стоянов. Той излезе с името си, с позицията си на президент, и заяви, че е против провеждането на лустрация. Мотивът му беше много странен, а сега вече и много смешен - бившите комунисти щели да станат богати и щели да възприемат идеите на демокрацията. В тази връзка имаше едно инфарктно заседание на цялата парламентарна група на ОДС и тъй като бяхме най-голямата парламентарна група въобще в историята на Прехода - 137 човека, заседанието беше проведено в самата пленарна зала на Народното събрание, като тогава помня, че имаше много сериозно дюдюкане срещу Петър Стоянов, който изяви от трибуната тази своя позиция.''

За периода на Методи Андреев като председател на Комисията по досиетата:

''Първо - законът беше доста сериозно орязан. Въпреки нашето желание Комисията да управлява архива, тогава това не ни беше позволено поради факта, че Конституционният съд по онова време имаше едно решение N:10, което не позволи да бъдат обявени онези сътрудници на Държавна сигурност, чиито документи бяха унищожени и за тях имаше само картони. Например такъв е сегашният демократ и ''острие'' на ГЕРБ - Георги Марков (бел. ред. агент Николай). По онова време в Конституционния съд от 11-те съдии, 5 или 6 бяха с принадлежност към Държавна сигурност, която към онзи момент не беше известна. Един от тях е Георги Марков. Тогава те в тежък конфликт на интереси са гласували за защитата си от разкриване, създавайки и гласувайки споменатото решение N:10.

Другият важен и преломен момент законът да бъде несъвършен е, че още в първия му вариант, в който беше приет, септември 1997 г., той беше обжалван от Конституционния съд, заради което стана повод това решение N:10. Тогава имаше готовност да се обявят всички агенти на Държавна сигурност в парламента, независимо от това имаха или нямаха достатъчно документи, съгласно това решение за обява. Но това намерение беше преди да се произнесе Конституционният съд. Тоест законът беше още в първоначалния си вид, приет от Министерски съвет. Тогава пак Петър Стоянов се обяви за това да не бързаме с разкриването на агентите, а да изчакаме решението на Конституционния съд, което роди това решение N:10. На практика то върза ръцете на Комисията'', коментира Методи Андреев.

Впечатленията на Методи Андреев за ''антикомунизма'' в ГЕРБ, набавени с поглед отвътре:

''В мое присъствие, когато аз бях в парламента от гражданската им квота, не е имало стъпки в посока ''лустрация''. В предния си мандат ГЕРБ направи някакъв плах опит да не позволи на хора свързани с Държавна сигурност да вземат ръководни постове в Народното събрание. Не става дума за закон, а за промени от вътрешния правилник на Народното събрание, но Конституционният съд отхвърли и това решение. Такива решения, след многото пъти, когато Конституционният съд е решавал против лустрацията, е безсмислено да се правят. Прецедентното право - не е в полза на лустрацията. Самите конституционни съдии, ако ги погледнете, ще видите, че и в момента сред тях има доста бивши членове на комунистическата партия. В състава на Конституционния съд към момента, в който аз бях депутат от групата на ГЕРБ като гражданска квота, имаше мисля и партийни секретари.

Групата на ГЕРБ, когато аз бях там, гласуваха по мое искане и с помощта, не мога да скрия, на Цветан Цветанов, който тогава беше фактор в ГЕРБ, няколко интересни текста. По предложение мое, на Петър Славов и Мартин Димитров, гласувахме текст, който забрани да се подиграват с химна на Европейския съюз, а също и със знамето. Защото, спомняте си, при един от митингите на русофилите на язовир Копринка, стъпкаха знамето на Европейския съюз и НАТО. След това направихме опит, отново тримата, известни като ''Групата за натиск'' (Методи Андреев, адв. Петър Славов и Мартин Димитров), да накараме ГЕРБ да гласува за премахването на всички комунистически символи. В този случай обаче - ГЕРБ прояви своя генезис и това не беше прието. Въобще не беше подложено на гласуване. Имаше и предложение от наша страна, от ''Групата за натиск'', чрез чл. 108 от Наказателния кодекс да бъде инкриминирана агитацията на човеконенавистни идеологии като националсоциалистическата, там пишеше фашистка идеология, а ние искахме да стане: националсоциалистическа, комунистическа и други човеконенавистни идеологии. По това предложение, на ГЕРБ отново не им достигна ''антикомунистическа'' решимост.

Но в интерес на истината, предложението да отпадне давността по отношение на комунистическите престъпления - мина. Не мога да кажа, че групата на ГЕРБ беше въодушевена от това, но истината е, че Цветан Цветанов отново направи необходимото в тази посока, за да осигури кворум. Може би 7-8 месеца този текст беше част от Наказателния кодекс. В един определен момент, внукът на един висш комунистически деец - Борис Велчев, който сега е председател на Конституционния съд, не е поискал, в личен разговор с главния прокурор, Цацаров тогава, да бъде атакувана тази точка. Тогава бившият комунист Цацаров, който беше главен прокурор, а сега председател на КПКОНПИ - атакува това решение в Конституционния съд, като само един-единствен съдия подписа с особено мнение. Това бе съдията Филип Димитров. Аз го уважавам за неговата позиция, той единствен се възпротиви.

Голяма част от лидерите на ГЕРБ (бел. ред. Изпълнителната комисия) са бивши комунисти. Самият Бойко Борисов е такъв. Отношението на партията към агентите на Държавна сигурност и въобще към миналото, към лустрацията, е по-скоро популистко. Борисов говори това, което хората искат да чуят, но не го върши. Говори за антикомунизъм, но неговата група не искаше да забрани комунистическите символи, нито искаше да инкриминира проповядването на комунистическата идеология'', изложи впечатленията си от ГЕРБ Методи Андреев.

На няколко пъти по време на разговора ни, Методи Андреев изтъкна положителния принос на бившия втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов към някои инициативи свързани с осъждането на комунистическия режим в България.

''Бойко Борисов има твърде много контакти със знакови лица от бившата Държавна сигурност. Още повече - той не се срамува от това. Това показва, че неговата позиция по отношение на ДС е по-скоро поза. ГЕРБ защитава добре позицията си на поредната мимикрия на БКП. Самият Борисов е ходил на откриването на паметника на Тодор Живков, поднасял е цветя на същия паметник, като това не му пречи да говори против комунизма, но.. както казах - това е фалш. С тези хора, които са в момента, е абсурдно да се проведе лустрация. То е същото като с конституционните съдии, които трябваше сами да се лустрират. Няма как да стане. Затова и напуснах парламентарната група на ГЕРБ, защото видях, че там всичко е проформа дясно и проформа антикомунистическо.

За да се осъществи лустрацията трябват конституционни промени, но тя можеше да бъде осъществена и по друг начин. Ако политическите партии, които са управлявали през годините, бяха възприели това за своя изконна политическа позиция, просто можеше да не бъдат приемани на съответните държавни постове такива хора - агенти на комунистическата Държавна сигурност и бивши членове на БКП. Без да има специален закон. Tримата, от т.нар. ''Група за натиск'', направихме така, че за всички важни постове в държавата - да се прави проверка за принадлежност към ДС.

В първото издание на темата на ФАКТИ: ''Късно ли е България да започне отначало?'', започнахме с въпроса ''Късно ли е вече да се проведе лустрация в България?'' към събеседника ни тогава - Асен Генов. В този случай, така завършихме.

''Една работа, като не стане на време, знаете.. никога няма да стане. В България, ако някога се прави лустрация, трябва да се разшири диапазонът. Аз имам една идея, която от много години разказвам, а именно - лустрация против корупцията, която да включи и лустрация, каквато е трябвало да бъде проведена в началото на Прехода. Какво имам предвид с лустрация против корупцията? Голяма част от корупционните схеми, да не кажа 90/100 от тях, се базират на неразрушените зависимости по линия на Държавна сигурност. Избират се министри, зависими от своето минало, които дават обществени поръчки на бизнесмени, също зависими от своето минало. Така се формира съвременната олигархия, която политически се подкрепя изключително много от ГЕРБ и присъдружните ѝ политически партии, които са в коалицията. ГЕРБ се оформя като защитник на олигархичната класа в България, като мисля, че именно на това може да отдадем нейните политически успехи, тъй като хората, които държат финансовата власт, всъщност подкрепят политиката на Бойко Борисов. И обратното - той подкрепя тях, зареждайки ги със сериозен обществен ресурс чрез доста съмнителни практики, каквито например са обществените поръчки в България'', заяви бившият председател на Комисията по досиетата и два пъти народен представител - Методи Андреев.

На финала на разговора ни, Методи Андреев доуточни идеята си за лустрация срещу корупцията: ''Лица, в качеството им на физически или юридически такива, ако са засечени в корупционни практики, ако са засечени в източване на европейски средства, ако са засечени като агенти на Държавна сигурност, или нещо друго - да не могат да се кандидатират за участие в обществени поръчки от общинския или държавния бюджет. Банките, например, без значение какви, при по-тежки условия да им дават кредити. Ако това нещо се осъществи, в България доста ще се промени картината на бизнеса. Необходими са обаче 2/3 политическо мнозинство, за да се реализира тази идея.''

П.П. Всяка една политическа партия, която желае дебат по темата, може да се свърже с автора, пишейки до редакционната поща на ФАКТИ - [email protected]