Защо на Балканите въздухът е толкова отровен

Отровен смог над Балканите. През зимата много градове в региона се задушават под мръсна пелена. В Белград и Сараево въздухът нерядко е по-мръсен дори от този в Делхи. В София също страдат.

Всяка зима много градове в Югоизточна Европа потъват за дни в плътна, мръсна мъгла. Граждански инициативи и опозиционни партии изискват от правителствата си незабавни мерки, както и дългосрочни планове за опазване на чистота на въздуха и ограничаване на фините прахови частици. Правителствата обикновено успокояват, твърдейки, че вече е направено много, и че ситуацията всъщност не била чак толкова лоша. След което идва пролетта и с това дебатът по въпроса приключва - до следващата есен.

В статия на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" Михаел Мартенс отбелязва, че тази година спорът около лошия въздух е особено остър, тъй като някои столици от региона отбелязват печални рекорди – „в продължение на дни техните жители вдишваха най-мръсния въздух в света. Дори в Пекин или Делхи, които не се отличават с високо качество на въздуха, можеше да се диша по-свободно", четем още в статията.

Белград и Сараево - сред градовете с най-мръсен въздух в света

Проблемът се появи най-напред в Белград, припомня ФАЦ: в края на октомври 2019 сръбската столица за първи път влезе в първата петица на градовете с най-мръсен въздух в света.

На 14 януари Сараево дори излезе начело на тази класация. Стигна се дотам, че шведското посолство в столицата на Босна и Херцеговина призова правителството на страната да действа: "Това, от което имат нужда гражданите, са ефективни мерки. Положението постоянно се влошава и ние ПРЕДУПРЕЖДАВАМЕ, че досегашните мерки не дават желаните резултати".

Фактът, че сдържаните по темперамент скандинавски дипломати използваха главни букви, за да подчертаят тревогата на това предупреждение, е показателна, отбелязва германското издание. Правителствата в региона вече няма как да игнорират феномена, който безпокои избирателите им, коментира ФАЦ и споменава, че политиците са се опитали да внесат успокоение - обяснявайки, че ставало дума за моментни ситуации. „Някои политици дори се опитаха да внушат, се дебатът всъщност е разпален от паника, предизвикана от чужбина", пише изданието. А в Сърбия президентът Вучич дори обеща, че до шест-седем години проблемът ще бъде разрешен.

„Това е доста амбициозно начинание", коментира Михаел Мартенс, тъй като лошото качество на въздуха в много балкански градове е до голяма степен свързано с това, че регионът е икономически най-слабо развитата част от континента. Една от причините за лошото качество на въздуха през зимата е големият брой стари коли, камиони и бусове. В Сърбия например средната възраст на автомобилите е 17 години.

Проблемите в София също са сериозни

Автомобилният парк постепенно се обновява, но из югоизточноевропейските градове все още се движат превозни средства, които в повечето държави от ЕС биха били изтеглени от движение още при първа възможност. Виновни обаче са не само старите коли, пояснява германският ежедневник - в градове като Белград, Скопие или Сараево все още мнозина се отопляват с дърва или въглища, а в бедняшките ромски квартали често се горят и отпадъци.

Дори градове в България потъват в смог през зимата, макар че страната е член на ЕС и има достъп до европейските насърчителни фондове. „В София, където все пак има метро, общински власти предоставят т.нар. "зелени карти" за обществения транспорт. В дните с най-голямо замърсяване на въздуха тези карти дават право да се пътува в цялата градска мрежа само срещу 1 лев. Това действително е добре за въздуха, но пък обременява градския бюджет с до 150 000 евро дневно", пише ФАЦ.

Държавите от Западните Балкани, които не могат да разчитат на сериозни европейски средства, няма как сами да модернизират инфраструктурата. С други думи: Ако ЕС иска да има чист въздух и в своя балкански „вътрешен двор", ще трябва да помогне, заключава Михаел Мартенс.

По същия повод редица германски издания цитират и доклад на Програмата за околната среда към ООН, в която е направен анализ на данните от миналата година за замърсяването на въздуха в 19 града от Западните Балкани. Заключението на експертите е, че лошото качество на въздуха води до почти 5000 случая на преждевременна смърт годишно. Като основен източник на вредните емисии са посочени електроцентралите и отоплителните инсталации на твърди въглища.