Честито, отново сте остров!

Немислимото се случи. Британците демонстративно заявиха преди почти 4 години, че не желаят повече да са част от ЕС. Отново искат да са остров. Е, вече сте!

Ако шамарът от Лондон бъде разчетен правилно, това може да се окаже чудесен подарък за всички европейци. Не че го направиха нарочно и от добри чувства към континента. И все пак. От британците за Европа. Напълно безплатно. Нещо като The Beatles, футболната игра и Шекспир. Стига да има кой да види най-после "червената" лампа, а тя отдавна удря като електрошок.

След бягството на Лондон топката е в ЕС. В историята нямаше държава, която да е напуснала съюза. Е, вече има. Федералистите се тревожат, че примерът на Лондон ще отвори апетит и на други да поискат същото. Крайно време е да спре да се мисли за това и да се насочи внимание към причините за проблема. Ако това отново не се случи, ЕС е чао!

Брюксел упорито избягваше болните теми през последните години. В някаква степен имаше своето оправдание, но слабо. Финансова криза, бежанска вълна, проблеми с използването на еврото, икономическа стагнация и възход на антиевропейските популистки партии. Драмата с гръцкия дълг и британското недоволство предизвикаха сигнали, но явно недостатъчно силни. Брекзит е първият реален удар в лицето на Меркел, Макрон и Юнкер, но последният се отърва и остави проблемите на гърба на Урсула фон дер Лайен.

Лятото на 2020 г. със сигурност ще е най-трудното в историята на ЕС. Европейската идея е едно от най-ценните неща в нашия свят и трябва, а и е крайно време да се брани. Може би е време и за преосмисляне на вярата. И който не разбира смисъла на обединена Европа и не иска да членува в нея – да си ходи!

Хората, които трябва да преведат кораба на ЕС през бурните води на проблемите - от ляво надясно: председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, председателят на Европейския парламент Давид-Мария Сасоли и новият шеф на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен - Брюксел, 31.01.2020 година

Тревогата е, че в дни на главоболие и световъртеж много често историята се формира от волята на случайността. Брюксел толкова силно повярва в „евролюбовта” на британците, че още няма готов вариант за реакция. А и вече е твърде късно за „план Б”, ЕС има нужда от нов „план А”.

Най-голямата тревога от Брекзита всъщност не е напускането на Лондон. Върховният повод за безпокойство е, че след целия процес на разширяване, който продължава и в момента, ставаме свидетели на първа крачка в обратна посока. Идеята за обединена Европа всъщност никога не се е ползвала с особена популярност на северния бряг на Ламанша. И британците не се притесняват да го демонстрират. Те твърде често гледат на нещата от собствената си камбанария. Когато имат полза са част от Европа, а когато не – бързо стават... остров.

Днес в центъра на дебатите не става въпрос за отслабване, а за мощ и сила. И не на Великобритания, а на цяла Европа. Забравете за икономиката, Брекзит е сигнал за нещо много по-голямо. Самото насрочване на референдума показа, че европейците са изцяло погълнати от собствените си проблеми. Още се притесняват от финансовата криза. Шокирани са от бежанския поток, който ги залива, и от терористичните атаки в домовете им.

Големият победител от Брекзит могат да се окажат върналите се на мода националистки политически формации на Стария континент. „Алтернатива за Германия”, Националният фронт на Марин льо Пен, Норберт Хофер, Фараж, Вилдерс. Ще има и други. Всичко това може да задейства процеси, които не подлежат на контрол.

Той ли е новото лице на европейската политика? Надявам се, че не! Архитектът на британското напускане Найджъл Фараж си тръгва от сградата на ЕП след гласуването на споразумението за Брекзит - Брюксел, 29.01.2020 година

Представете си следващата среща на върха САЩ-ЕС. С водещото участие на френския президент Льо Пен, британския премиер Найджъл Фараж и италианския президент Бепе Грило. Техен домакин в Белия дом е преизбраният Доналд Тръмп. Ако не беше тъжно, можеше и да е смешно. Истината е, че заради поредицата от трудности и някои спорни решения на своите лидери, много европейци загубиха доверие в традиционния политически модел на Стария континент. И изброените по-горе имена са израз на отчаянието.

Британският референдум е важен урок за Европа. Може би и най-критичният в историята. Ако Брюксел не обърне внимание на настроенията на Острова, цялата общоевропейска идея, както и годините усилена работа, ще отидат по дяволите. И ни чака поредица от подобни екзит-и с неясен край. Във Франция, в Испания, страх ме е дори да продължа. На Стария континент има достатъчно политици, които ще ви предложат такива референдуми в името на място в парламента или кметско кресло.

Лечението изглежда лесно. Европа трябва да реагира бързо на тревогите на своите граждани. За тероризма, бежанците, екологията, социалната система и здравеопазването. Ако не го направи, центробежните сили ще тръгнат нагоре. И силата им ще бъде сравнима със събитията от 30-те години на 20 век. Остра девалвация, конфликти и изблици на национализъм. Всички знаем, че тези процеси приключиха доста зле. Няма нищо учудващо в ситуацията, в която изпадна Европа. В последните години ЕС не може да намери общи решения на неотложните проблеми на своите членове. Народите в съюза престанаха да говорят, а и да разбират един и същ политически език.

В момент на криза няма нищо ненормално в това всеки организъм да изпадне в паника. Тя замъглява инстинктите, пречи на мисълта и те кара да забравиш поуките от историята. Точно това се случва в момента в сърцето и мозъка на Европа. Слуховете за смъртта на ЕС обаче са силно преувеличени, дори само заради това, което все още съществува от него. Но предупреждението вече е дадено, а събитията се случват по-бързо, отколкото Брюксел може да реагира.

В Германия всички се тревожат за мигрантската вълна, с която Меркел ги заля. Франция продължава да живее в условия на извънредно положение или по-точно – на война. Поляците се карат за действията на евроскептичното правителство, което ограничава свободата на словото. В Централна и Югоизточна Европа дебатът е за това как да се устои на германския натиск за разпределение на бежанците. Климатичните проблеми са извънредно положение и всички започват да схващат проблема.

На северния бряг на Средиземно море остават на честота – повишаване на икономическия растеж и спасение от дългогодишните проблеми с банките. Прибавете към сметката каталунския сепаратизъм, страховете от Путинова Русия, мръсния въздух и замразените конфликти на Балканите. Едва ли е изненада, че когато лидерите се събират на среща в Брюксел, те често не могат да се разберат какво трябва да обсъждат.

Лондон бързо си намери нов приятел. Британският премиер Борис Джонсън посреща американския президент Доналд Тръмп на срещата на върха на НАТО - Лондон, 04.12.2019 година

Разводът с Лондон заплашва да унищожи присъствието на Брюксел на геополитическата сцена. Говорим за „довиждане“ с ядрена сила и европейска държава с постоянно кресло в Съвета за сигурност на ООН. Звучи ми като прогноза за катастрофални проблеми пред дипломацията и политиката за сигурност на ЕС. И това след Париж, Копенхаген, Брюксел и Лондон. На фона на човешкото „цунами“ от югоизток, Тръмп, амбицията на Ердоган и подновената политика на Кремъл за отслабване на Европа. Идваме си на думата.

На практика големите празнуващи, ако нещата тръгната в грешната посока, по време и след Брекзит, работят в Кремъл и в Белия дом. И е крайно време това да бъде разбрано от всички, които вярват в ЕС. Ако ли не, Меркел, Макрон и сие ще заменят активната политика със сладки приказки в кварталната кръчма и писане на мемоари на чаша бира. Дейвид Камерън, ако някой още помни кой беше той, отдавна работи по темата.