Манол Глишев: Борисов не бива да подава оставка, той трябва да бъде извлечен на улицата

Коментар на Манол Глишев - писател и общественик

Борисов не бива да си подава оставката (а и вероятно няма да го направи). Борисов трябва да бъде смъкнат от кабинета и извлечен на улицата, треперещ за живота си. Същото трябва да се случи и с Радев, с Пеевски, с Гешев, с Доган, с Нинова, с Марешки, Фандъкова и прочие ченгета, мутри, министри, министърчета, управители, назначени "бизнесмени" и секретарки. Тук няма значение кой бил от ГЕРБ или от БСП, или от ДПС, или от "Левски". Това са еднакви свине. И следващото, и по-следващото правителство трябва да имат същата съдба. И във времето имаше шансове това да се случи. Поводи и причини има и сега, даже повече от всякога. Но тази проста истина невероятно силно плаши обикновения българин, който - вече доказано - не е нищо друго освен една не много успешно оцеляваща амеба. Не много успешно, защото дори и в страхливата си стратегия по снишаване и ослушване повечето тукашни жители (в никакъв случай граждани) пак не успяват да се справят. Те не смеят да се съпротивляват срещу корумпираната, опасна, безсмислена власт... за да останат живи. Но даже и това не им се удава, защото стресът от всекидневното потисничество и страхът от всичко ги водят към ранни болести и жалка смърт във вмирисаните, олющени, ограбени български болници, на две крачки от най-често доведени до безразлично безсилие лекари. Ракът и инфарктът са уместна награда за десетилетия робско търпение и навеждане на покорна главица пред меката п*шка на властта. Търпение, прикривано зад уж мъдри въпроси като "ама кой да дойде" и други рационализации на безгръбначието. Някои по-щастливи българи емигрират и откриват поне някаква глътка човешко спокойствие, макар и да не са се превърнали в истинска национална диаспора от изгнаници със свой облик. Малцина от оставащите тук запазват човешки облик и компанията им си струва. Но са недостатъчно, за да повлияят на масата от безсрамно търпящи и безропотно умиращи поданици. Ето защо Борисов още продължава да царува като едноок петел върху бунище.

Ще се радвам да бъда опроверган, но не с приказки, а от реалността. Ще съм безумно щастлив да доживея влизането в сила на българската Велика харта на свободите, на българската Декларация за правата - на върха на копието, както винаги и навсякъде е бил единственият възможен начин.