България рискува да удвои държавния дълг за 10 години

През 2024 г. Румъния прескочи границата от 50% държавен дълг, като стана страната в ЕС с най-голямо нарастване на съотношението на дълга към БВП от началото на пандемията до днес. Високи бюджетни дефицити – нива от 6-9% от БВП – покачиха ударно дълга на Румъния от 35% през 2019 г. до 52% през 2024 г., с прогноза за близо 60% през 2026 г. Само след няколко години Румъния най-вероятно ще има по-висок дълг от този на Германия. На този фон България стои сравнително добре – държи дефицит около 3-те процента, но е изправена пред опасността да навлезе в период на сериозно покачване на дълговите нива. Възможно ли е в рамките на десетилетие държавният дълг в България да последва примера на северната ни съседка и да достигне до 50% от БВП?

Преди броени дни България прие своя Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., който е в основата на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС и дава не само посоката на публичните финанси до 2028 г., но и оценка за развитието на дълга до 2038 г. при различни сценарии. Според този план, при базовия сценарий (без промяна в структурния първичен баланс) дългът ще достигне 55,4% от БВП през 2038 г., а при сценария с фискална корекция (тоест корекция в структурния първичен баланс) дългът ще бъде 45,3% от БВП през 2038 г. И в двата сценария България остава под прага от ниво на държавния дълг в размер на 60% от БВП, но дава много ясна заявка за увеличение и на практика удвояване от текущото ниво (24-25% от БВП) на публичния дълг в следващите 10-12 години.

Тази рамка показва, че дебатът за държавния бюджет, който в момента се разглежда в парламента, е изключително важен. Оценката на фискално-структурния план е изцяло фокусирана върху ограничението на растежа на т. нар. нетни първични разходи. И тук свети една голяма червена лампа. Правилото е ръстът на нетните разходи да следва ръста на потенциалния БВП и на дефлатора на БВП – казано по друг начин, нарастването на разходите трябва да е обвързано с номиналния ръст на икономиката. Това категорично не е спазено с проекта на бюджет за 2025 г. Текущите разходи в предложения бюджет – това са парите за заплати, издръжка, субсидии и пенсии – нарастват с 16,4% на фона на номинален ръст на икономиката под 7%. Мащабът на разликата е 3% от БВП, тоест с толкова процентни пункта се покачва делът на текущите разходи спрямо икономиката на страната.

Раздуването на текущите харчове на държавата, начело със свръх увеличението на заплатите на полицаи и военни, е големият проблем в бюджета и трябва да се преразгледа между първо и второ четене в парламента. В противен случай рискуваме отклонение от фискално-структурния план и последващ натиск за увеличение на данъчната тежест – дори отвъд вече предвиденото увеличение на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г. Забележете, че прогнозата за ръста на нетните първични разходи е средно 4,9% на година за периода 2025-2028 г. Ние сме на път да изконсумираме голяма част от този ръст още през 2025 г. На хартия е направен опит да се санира това разминаване, като в средносрочната рамка е заложено почти замразяване на разходите за заплати в периода 2026-2028 г. (ръст на година от около 1,5%), което практически е почти невъзможно, отчитайки и автоматичните правила за заплатите в силовите ведомства, но в по-общ план и неизбежния ежегоден политически натиск върху управляващите.

Това обаче съвсем не е всичко. Другият голям проблем пред бюджета е наливането на 7,2 млрд. лв. (като капитал) в пробити държавни дружества и съответно извънредно високия ръст на държавния дълг. Заложеният нов дълг в размер на 18,9 млрд. лв. отива далеч отвъд нужните средства за финансиране на дефицита и очакваните плащания по дълга през годината. Разликата са въпросните 7,2 млрд. лв., с които държавата ще се опитва на ръчно управление, през държавните дружества, да прави различни инвестиции без това да минава през бюджета и да тежи (счетоводно) на дефицита. Най-големият бенефициент е Българската банка за развитие, която ще получи капиталова инжекция от 4 млрд. лв.

Няма как да не направи впечатление, че вече два проекта на бюджет предвиждат огромни средства за ББР. Първо проектът на служебното правителство заложи участие на ББР в екстравагантната идея за данъчна амнистия, а сега редовният кабинет предлага дори по-голяма подкрепа за банката, преследвайки „засилване на финансовия капацитет на ББР при финансиране на национални приоритети и сектори на икономиката“. Тази обща формулировка на практика казва, че банката ще се използва като бюджет в сянка (под черта) за провеждане на различни политики. На фона на трагичния публичен образ на ББР, както и фактът, че бивш изпълнителен директор е с европейска заповед за арест, подобна бюджетна еквилибристика е абсолютно недопустима.

Предвидените капиталови инжекции за 7,2 млрд. лв. ще тежат извънредно и спрямо фискално-структурния план. Там подобни извънредни схеми не са заложени. Затова се появява и голяма разлика в прогнозата за държавния дълг. Според фискално-структурния план дългът трябва да е 30-33% през 2028 г. (в зависимост дали има корекция в дефицита), а според средносрочната рамка към проекта на бюджет дългът ще достигне 36% през 2028 г. Разликата от над 3 проценти пункта идва основно от тази (твърде) спорна операция. И тук, както при правилото за ръста на разходите, имаме отклонение от плана още в първата година.

Общият преглед на фискално-структурния план за периода 2025-2028 г. ясно показва, че са необходими далеч по-смели мерки в бюджета, така че да влезем в нормални рамки:

• Текущите разходи трябва да се върнат (устойчиво) на своите обичайни нива (33-34% от БВП), което означава преразглеждане на правилата за свръх увеличение на заплатите в определени сфери;
• Приходната част може да се подкрепи с дискреционни мерки, без това да наказва всички работещи – с корекция например в тол системата и облагането на хазарта, вместо с вдигане на осигуровките;
• Опитите за извънредно увеличение на дълга и финансиране на държавни дружества също трябва да се пресече, тъй като се прави опит за създаването на бюджет в сянка, което носи огромен корупционен риск.

Ако всичко това се пренебрегне, влизаме в пътека, която ни води едновременно към по-висока данъчно-осигурителна тежест за предприемачи, инвеститори и работещи, както и сериозно увеличение на държавния дълг в следващите години.