За Пулев, правилата и отговорността

Водещата ни тема днес е отново за американски скандал с Кубрат Пулев. Този път драмата е имиграционна и последвана със запазената марка за боксьора ни за опит за изплъзване от отговорност и замазване с полуистини.

Предисторията вероятно сте я чули – в събота, когато се опитвал да влезе в САЩ пред граничния пункт на летището в Чикаго, Пулев е бил задържан и малко след това депортиран. Новината беше съобщена от един от най-добрите журналисти, отразяващи бокс – Майк Копингер от изданието The Athletic. Звучеше повече от невероятно, но не е и за първи път известна българска личност да има визови проблеми – певицата Деси Слава си отмени турнето поради същите само преди месец. А историята помни много хора със забрана да влизат в САЩ или отнети туристически визи от българския шоубизнес. И то от най-големите имена. Техните гафове обаче се случват преди 20-ина години, когато се знаеше много по-малко за реда и начина, по който трябва да се правят турнета тук и други подобни прояви.

Връщайки се на Пулев, виждаме отново същия шаблон на поведение както след скандала с целувката с Джени Суши, които му навредиха повече от самия инцидент. Мениджърът му Ивайло Гоцев първо отричаше да има проблем, после попита: „Това ли е най-голямата новина днес“, и накрая избяга от обещано интервю. Но най-шокиращо беше изказването на Пулев пред двете най-големи български телевизии – пред тях той излъга, че е в САЩ, когато в действителност вече е бил в Истанбул според нашето разследване. Три независими източника потвърдиха за BG VOICE последователността на събитията в събота вечерта – граничната служба CBP, български служители, работещи на международния пети терминал на летище О’Hare, и източници от Турските авиолинии. Всички данни сочат едно – униформените качват Пулев на полета на Тurkish в събота вечерта. Той каца в Истанбул около 16 часа българско време, а малко след това bTV и NOVA записват по телефона интервюта с него, в които той твърди, че е в САЩ, не е депортиран и няма никакви проблеми. Пулев излъга толкова умело в ефира, че самият аз започнах да поставям под въпрос думите в официалната позиция, която ни изпратиха от СВР, че не е допуснат в САЩ. Отне още няколко часа, в които намерихме очевидци на случката и потвърждение от Турските авиолинии (които, както знаете, са и наш дългогодишен рекламодател). Пулев категорично не е влизал в САЩ този път.

Но защо всъщност е важен поредният скандал с марка „Пулев“ в САЩ? Прочетох доста коментари в социалните мрежи с лайтмотив – какво значение има, Кобрата е велик и да му стискаме палци за мача с Джошуа (ако такъв все пак се състои). Но ми се струва, че този скандал отново повдига завесата за това как успелите и известни хора в България виждат себе си – като освободени от правилата, които иначе важат за всички, най-вече за тях. И като готови да излъжат, мажат и манипулират феновете си, когато са хванати в крачка.

Личният бранд на Кубрат Пулев е показният национализъм – аз съм българин, гордейте се с моите успехи и ме подкрепяйте дори когато греша, защото всички така или иначе са срещу нас. Истината е, че постиженията на Пулев са си само негови – строго индивидуални успехи на амбициозен и талантлив спортист, успял сам да стигне до задължителен претендент за пояса в тежката категория. България като държава и ние като общество нямаме никакви заслуги за тези негови успехи. Съжалявам, ако си мислите друго. Това дори не е спорт като футбола или баскетбола, в който държавата да е инвестирала в търсенето и развиването на таланти от невръстни деца до успели състезатели. Така, че горд с успехите си заслужава да бъде само Пулев, а за всички останали е въпрос на личен избор. Такива са провалите и скандалите му по света – индивидуални, а не национални. С тази особеност, че всеки път, когато се пише за Пулев – добро или лошо – изречението започва с Bulgarian boxer Kubrat Pulev. Така беше в скандала с Джени Суши, така е и сега. Така беше и преди, и след мача с Кличко в немските и австрийските вестници, които остро критикуваха думите и поведението на Пулев. Това определено не е добре за имиджа на България в чужбина, където малцина знаят нещо повече за Родината ни освен от проявите на хора като Пулев. И това е в ярък контраст със самопромотирания от него бранд на национален патриотизъм и внушението колко много прави той, за да прослави България по света. За съжаление скандалите му засенчват и задминават всичките му спортни успехи на ринга, а славата е скандална.

И още нещо за правилата – само ден-два преди имиграционната драма Пулев поиска проверка в спортната база „Белмекен“ и каза, че вижда светлина в тунела в действията на новия главен прокурор Иван Гешев. Оставяме настрана въпроса колко абсурдно е личният избор на Делян Пеевски да бъде светлина в тунела на справедливостта. Фактът, че той се самосезира по скандала с къщата в Барселона и Бойко Борисов месеци след като е получил сигнала и документите по темата и едва след публикацията в испанските медии, е показателен. Защото – да се върнем на основното в една нормална държава – правилата важат за всички – Пулевци, Борисовци и прочие. Но е адски лицемерно да настояваш за проверки за неспазени правила, когато самият ти не ги спазваш и после лъжеш в национален ефир, когато си хванат в крачка. Това е казусът „Пулев“ – не по-различен от всеки такъв в България. Малко по-пикантен, защото е с популярна личност, но все така показателен за тъжната картина на липсата на общи правила и отговорност, особено от силните на деня. Но не и в САЩ. Поне засега (въпреки всички усилия на Доналд Тръмп и неговото министерство на правосъдието начело с Уилям Бар, но за това друг път).