Крим: Полуостровът, откраднат два пъти от руснаците

През 2014 година Русия шокира света, изпращайки свои войски в Крим и след това анексирайки украинския полуостров. Хората по света наблюдаваха с недоумение и объркване как се развиха тези събития. Ходът, обаче, не беше безпрецедентен за Русия. Преди повече от 200 години Русия, тогава империя, взе незаконно Крим за първи път, пише турското англоезично издание „Дейли Сабах“ (Daily Sabah) в статия, озаглавена „Крим: История на полуостров, откраднат два пъти“.

През 1774 година дългата Руско-турска война завършва с подписването на Кючуккайнарджийския мирен договор. Според споразумението, Кримското ханство напуска османския сюзерен, за да стане „независима“ държава. Объркани от договора, който вещае установяването на автократичен владетел в Крим, кримските татари изпращат петиция до османците, искайки връщане на обичая за избирането на хан с одобрението на Истанбул. Но османците избират да се придържат към договора, докато руснаците не го правят, което води до турбулентен период от девет години, помрачени от непрекъснатата руска намеса в кримските дела и няколко бунта от кримските татари.

В крайна сметка, след дълги години на натиск от Русия да се приложат непопулярни реформи чрез хана-марионетка Шахин Гирай, Екатерина Втора Велика нарежда анексирането на Крим през 1783 година. По това време един от най-близките съветници на императрицата твърди, че османците не са искали да спазват договора, поради което Русия е била принудена на вземе полуострова. Историкът Алън Фишър обаче посочва в своята книга „Кримските татари“, че истинското противопоставяне на изискванията от договора никога не е било от Истанбул, а е идвало от Крим.

Според Фишър, диктуваната от Русия политика на Шахин Гирай е оставила елита на кримските татари без друг избор, освен да се противопостави. „Независимостта на Крим през този период не е нищо друго освен измама, извършена от силата на руските оръжия“, пише той. Руската колонизация на черноморския полуостров, започнала в годините на „независимостта“ му, набира скорост в края на 18 век. Кримските татари, които от векове са имали безспорно болшинство в Крим, съставляват едва 35% от населението при преброяването на населението в Руската империя (направено през 1897 година). Тогава руснаците са 33% от населението. Тридесет години по-късно тези цифри се променят до 42% срещу 25% в полза на руснаците, които продължават да се заселват в Крим през 20 век. Включително след депортирането на кримските татари през 1944 година, което някои определят като геноцид.

През 2014 година Русия нахлу в Крим, докато Украйна беше разтърсена от кървавата революция, свалила корумпираното и подкрепено от Москва правителство. Окупацията отново беше посрещната със съпротива, основно от кримските татари, коренното население на полуострова. Въпреки това в рамките на дни Русия проведе срамен референдум, под надзора на въоръжените си сили, и анексира отново територията срещу волята на народа на Крим.

Международната общност отхвърли руските действия в Крим като незаконни и нелегитимни. Съветът за сигурност на ООН не успя да предприеме никакви действия и дори да осъди анексирането, тъй като Русия, като постоянен член, има право да наложи вето на всяко решение, което не е в неин интерес. Откакто Русия установи де факто власт над Крим, имаше многобройни случаи на безсрамно нарушение на човешките права срещу всеки, който изрази несъгласие – включително сплашване, задържане и неоправдани нападения над домове и предприятия.

Тежките мерки бяха насочени предимно върху кримските татари. От 2014 г., техният Меджлис (парламент) беше обявен за извън закона, докато медийните организации на кримските татари бяха принудени да затворят. Няколко лидери от Меджлиса и активисти бяха обявени за персона нон грата. Десетки хиляди избягаха от полуострова, страхувайки се от последиците заради това, че са се противопоставили на руското управление. През миналата година „Амнести интернешънъл“ обяви, че преследването на общността на кримските татари, чиито членове биват разглеждани като нелоялни към руската власт, продължава непрекъснато от пет години. От организацията добавиха, че руските власти ще използват всякакви средства, за да потушат всяко разногласие и да заглушат гласовете на несъгласните с това управление.

Украински и кримскотатарски активисти бяха изпратени в руски затвори от полуострова, а мнозина получиха дълги присъди по политически мотивирани обвинения. През месец ноември един от тези затворници – украинският режисьор Олег Сенцов, спечели наградата за свобода на мисълта „Сахаров“. Сенцов прекара пет години в руски затвор по обвинения, свързани с тероризъм. Беше освободен при размяна на затворници. Сенцов се противопостави на анексирането на Крим и започна 144-дневна гладна стачка като протест срещу задържането на мнозина украинци в Русия.

И докато репресиите продължават, мнозина остават критични към анексирането на Крим и търпеливо се надяват за края на руското управление. Сега към тях се присъединяват тези, които са разочаровани от присъединяването към Руската федерация. Въпреки обилните инвестиции, икономическата ситуация в Крим е мрачна и някога леснодостъпният полуостров в момента е изолиран от света. На 18 март Русия ще проведе още едно помпозно празнуване на шестата годишнина от анексирането на Крим, докато огромна част от населението на полуострова (от над 2 милиона жители) живее в атмосфера на страх, създадена от окупатора.