Нека сега всички бъдем Бойко Борисов

Иска Ви се или не, но извънредното положение в България официално е удължено до 13 май. Самият факт, че все още обсъждаме дали мерките срещу коронавируса у нас са точни, доказва колко добри са те. Някои мислят, че не е страшно, че няма нужда от извънредно положение и други рестрикции. А все още не е страшно, именно защото този път властта взе точните решения и мерките сработват. Това трябва час по-скоро да осъзнаят абсолютно всички. За да не дойде моментът, в който да признаем колко добри са били мерките, но вече гледайки страшни неща от екраните.

След първоначалния шок от непознатия коронавирус, който ни държа в тотален ступор около десетина дни, започнаха постепенно отново да се надигат низките страсти, типични за ежедневния ни бит. И сякаш бързо се забравя, че сега не сме в ежедневен, а в извънреден режим на функциониране. Започнаха да валят предупреждения от знайни и незнайни теоретици за подготвяне на диктатура, за ограничаване на човешки права. Сякаш това правителство с нетърпение е дочакало наличието на беда като коронавируса, за да ни сложи хомота. Едва ли точно от това има нужда.

Сега всеки дърпа към себе си. Бизнесмените искат старите си печалби, работниците - да имат работа, семействата - да не са вкъщи, планинарите - да ходят на планина и т.н. В години на пазарна икономика и досегашен непрекъснат растеж, стария живот всеки ще си получи бързо след края на кризата. Единствено се иска да е жив и здрав.

Отличителната характеристика на почти всички критики е, че те идват от хора с различна политическа насоченост от тази на управляващата партия. И решенията на Борисов в момента се коментират на политическа основа, сякаш това е някаква идейка за вдигане на данъците или за купуване на американски изтребители. Ами не, не е. Това е извънредно положение, заплахата е над всички нас и тук няма значение кой взима решенията, стига те да са правилни. Създава се усещането, че мнозина се дразнят единствено от това, че точно Бойко Борисов им казва какво да правят, а не някой друг партиен вожд например. Това е проблемът, а не толкова в самите ограничения на извънредното положение. Вероятно мнозина ще скочат първосигнално и срещу този коментар. Нека първо се замислят сега ли е моментът за пристрастия или да се опитаме да ги овладеем и за следващия малко повече от месец да приемем министър-председателя си такъв, какъвто е. С ясното съзнание, че това ще е от полза за всички нас. Месец, който започва с примамливо време през цялата следваща седмица.

Борисов не спира да повтаря, че едва ли не в цял свят ни дават за пример за навременните мерки. Често ни е дразнил с безкрайната си самовлюбеност, субективността, маниерите. Не промени България, така както много хора се надяваха. За мнозина той отдавна е лъжливото овчарче. Но в настоящия случай не е така. Когато това с коронавирусa отшуми колкото искате търсете отговорност за стотиците останали неточни решения или липсата на такива от управлението на Борисов. Догодина има избори, всеки ще получи тази възможност. Едва ли сте толкова нетърпеливи.

И за да е категорично ясна целта на този текст - той не идва от традиционен защитник на ПП ГЕРБ или Бойко Борисов. Напротив.

Разбира се, не трябва да не се дават никакви различни идеи или предложения, например за масовото тестване, за финансовите мерки, тъй като кризата има много нюанси. Добре знаем, че в България, ако не се грижим за благоденствието си, политиците едва ли ще го направят, но в този случай, що се касае до основните решения - извънредното положение, действията на правителството, Националния оперативен щаб и Медицинския съвет, сме от един отбор. Всякакви коментари, които точно сега подриват доверието към властта, могат да бъдат отложени. А от политиците се иска единствено да не злоупотребяват с това.

Няма адекватен политик в света, който да вземе мерки, различни от тези, които взима българското правителство. И дано никога управлението на държавата не попада в ръцете на голяма част от бунтуващите се сега. Отговорността за хиляди човешки животи не е шега работа и е съвсем различно от това да даваш акъл отстрани, за да се правиш на велик и различен. Сега не е моментът да сме нетърпеливи бунтари. За овладяването на тази криза оценка ще дава историята след време. Още отсега обаче за здравните мерки на българското правителство можем да дадем добра оценка. За да получим и ние самите тази оценка в края, трябва да осъзнаем, че и ние сме част от историята. А историята помни хуманистите, не егоистите.