(Не)случайно разпределени дела от (не)случайни хора

Под булото на коронавирусната криза, която тресе света, минава един важен за България сюжет, който следва да получи по-сериозно внимание. Главният прокурор Иван Гешев съобщи, че Софийска градска прокуратура е образувала проверка след сигнал от страна на членове на ВСС. Темата? (Не)случайното разпределение на дела в съдебната система. Възможността на случаен принцип да се разпределят всички дела, които са достигнали до съдебната си фаза, е един от фундаментите на правосъдната система. Без такъв елемент на случайност е невъзможно да сме сигурни, че зловредни влияния не се опитват да наклонят везните на Темида в този или онзи правен спор.

Каква е фактологията? В края на 2014 г. едни определени политически среди започват масирана атака срещу системата за случайно разпределение на дела. Претекстът е съмнението за вмешателство в разпределянето на делото за КТБ. Истерията беше оглушителна, напомням за хората с по-слаба памет. Сутрешни блокове назидаваха с гневен взор, гневни журналистки щурмуваха на всеки кръгъл час Съдебната палата, разпенени статуси, жлъчни попържни и люти клетви се сипеха из профилите в социалните мрежи на най-активните тогавашни поборници за „съдебна реформа“. Вярно, сега по днешния казус мълчат оглушително, но това е тяхно право. Калин Калпакчиев, тогава член на ВСС, инициира проверка за случайното разпределение на дела през 2014 г. след сигнал на оскандалената организация „Съюз на съдиите“, на която пък днес е председател. След дни на публичен линч в крайна сметка ВСС решава да смени системата.

По думите на главния прокурор Иван Гешев тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов „е натискал“ коя конкретна фирма да създаде новия софтуер. Избрана е компанията „Смарт Системс 2010“, която се оказва, че към днешна дата, пет години след като е създала системата, я поддържа... безвъзмездно. Хвала на таквиз алтруисти, би възкликнал народният гений, ако не оставаха съмнения, че има „нещо гнило в Дания“. Правосъдният министър Данаил Кирилов съобщи, че системата за (не)случайно разпределение е била манипулирана, включително чрез влизания по нощите и опити за разпределяне на дела от екзотични туристически дестинации. За да е веселбата пълна, на искания за независим одит на системата се е противопоставял публично не кой да е, а същия този Калин Калпакчиев, който широката общественост познава основно около това, че пусна на свобода на убиеца Джок Полфрийман.

Такива са фактите до момента. Ситуацията оставя съмнения, че едни хора, които са копали гроб, сами са паднали в него. Как ще продължи прокурорската проверка, предстои да видим. Но е безспорно, че този въпрос следва да бъде щателно проверен и ако се открие и сянка на съмнение, че е направено нещо нередно, трябва отговорните да си понесат последиците. Истината е, че случайното разпределение на дела е крайъгълен камък във всяка уважаваща себе си правосъдна система. Недопустимо е след толкова скандали и толкова медиен шум да се окаже, че сме скочили „от трън, та на глог“. Да няма случайно разпределяне на делата е като да махнеш превръзката от очите на Темида. Така се нарушава по безпрецедентен начин независимостта на системата. Създават се предпоставки независимото правосъдие да стане „бухалка“ в нечий недобронамерени ръце. Например чрез съдебен активизъм могат да се „удрят“ неудобни на кукловодите лица като се подбират „правилните“ съдии, които да разрушат я нечия репутация, я нечия кариера, я нечий живот.

Правосъдието трябва да е независимо и честно. Трябва всеки (всеки!), който опре до съда, да знае, че казусът му се решава от независим съдия, който решава по съвест. Бърникането в системата за случайно разпределение на делата е като да човъркаш в самото сърце на правосъдната система. Това е недопустимо и не бива да се случва. Иначе изписахме сто тона мастило дали ВСС да е на една или две колегии, което има отношение към ежедневното правораздаване, колкото аз имам отношение към леката атлетика. Но случайното разпределение на делата сякаш потъна в маранята на бурните ни политически времена и нрави, а това не бива да се допуска. Хубаво е, че прокуратурата се е заела да повдига булото, което беше обвило темата в последните години. Дано от проверката излезе, че няма нищо нередно. Иначе ще излезе, че в последните години сме живели в антиутопия, от която Оруел би се изчервил в моминска свян. Ще видим.

Автор: Петър Кичашки