Предвеликденска ретроспекция

Велики четвъртък е! Великият ден, радостта от Възкресението на нашия Господ Иисус Христос, за нас православните християни, наближава. В същото време Българската православна църка отново разочарова. Поне мен, но предполагам, че и хиляди други миряни. По времето, когато се очаква да е пикът на пандемията от коронавирус, а именно около Великден, тя отказа да затвори врати и да последва примера на католическите ни братя, а също и на православните ни такива в Гърция и Черна гора. Това донякъде не е изненадващо, защото БПЦ често мисли и действа наопаки, а не бива да се подценява и обстоятелството, че част от висшите ѝ служители са били агенти на комунистическата Държавна сигурност.

Упорството да не се приеме, че Бог е навсякъде, а не само в църквата, е неприемливо, но обяснимо по причини, които е по-добре сега да спестя. Всеки сам може да се досети, дет се вика. Каквито и мерки да се вземат, риска от разпространение на заразата ще го има, а нерешителността на правителството би могла да подкопае иначе не лошите му мерки в борбата срещу COVID-19 досега. Всъщност, какво правителство, след като всичко се решава от Борисов? А той, вероятно, просто не иска да разочарова поповете.

Доколкото споменатите не лоши мерки, които даже добри и навременни можем да наречем, в тях има и престараване. Затварянето на парковете и Витоша със сигурност е едно такова. Хората имат нужда от чист въздух и слънце, здравословно е. Дисциплинираността им можеше да се контролира. А това, че всички били давали България за пример, взели ''нашите'' мерки, са самохвални глупости на властта, с които тя се характеризираше и преди появата на коронавируса. Най-добрите примери са Израел и Германия, като тази констатация далеч не е само моя.

Защо да се лъжем? Мерките ни са такива, защото системата ни няма да издържи при друг подход. Което е така защо? Защото за около 10 години управление на ГЕРБ системата на здравеопазването у нас така и не бе реформирана.

Какво се наблюдава още? Прокуратурата, под ръководството на Иван Гешев, затвърждава досегашните впечатления. Повдига обвинение на експерт, какъвто е проф. Асена Стоименова, защото всявала паника у българските граждани, но не разследва случилото се в Българската банка за развитие. Аз лично не се чувствам паникьосан от изказванията на председателя на Българския фармацевтичен съюз, но се чувствам ограбен от това, че бившият вече шеф на ББР Стоян Мавродиев е одобрил кредит в размер на 75 млн. лева за колекторска фирма.

Пак в същото време, Йордан Цонев от ДПС в ''Панорама'' ни каза, че може да се лишим от свободата на словото, ако от това зависят човешки животи. Хитър опит, но по същество несъстоятелен. Някак не си представям как се запазва човешки живот с потискане на свободата на словото. Вижте, ако Цонев беше призовал за разумното ѝ използване, то щеше да си заслужи аплодисменти. Но какъв цинизъм... депутат от партия, имаща името Движение за ПРАВА и СВОБОДИ, е готов да се откаже, макар и временно, от свободата на словото. За да сме максимално честни, свободата значи нещо за твърде малко българи, като на тази база възползването от това е нещо съвсем логично. Ние нямаме демократични традиции, затова ни чака дългогодишен труд. Впрочем, в контекста на не важната за българина свобода и приоритизирането от негова страна на плюскането, може се вметне, че и Великден се приема от мнозина, афиширащи се като православни християни, за празник, на който масата е претрупана, а след като алкохолът подейства... музикалните ритми вземат връх.

Великден е много по-различен, от който и да е друг празник. Дано повече представители на младото поколение да го осъзнаят.

На финала е редно да огорчим отдавна копаещите гроба на Европейския съюз и НАТО привърженици и слуги на Кремъл в България. Вчера Европейската комисия одобри помощ от 1.5 милиарда лева за покриване на заплати в България. Та, приказите за ''несолидарния'' Европейски съюз са свободни да изтекат в канализацията.

НАТО, от своя страна, достави стотици тонове здравно оборудване на нас и още няколко страни, членуващи в Алианса. За това в мейнстрийма или не се говори изобщо, или се споменава между другото, защото и действително е нещо съвсем нормално за хуманния и цивилизован свят, от който за щастие част е и нашата страна.