И Германия забрани “Хизбуллах”- къде се крием ние?

Коментар на българския журналист Иво Инджев от блога му:

Германия обяви ливанската групировка “Хизбуллах” за терористична и забрани дейността ѝ на своя територия, откъдето политическото крило на проиранската милиция финансираше дейността си в Близкия изток.

За терористичната дейност на “Хизбуллах” се знае достатъчно много, но то все не достига на ЕС да вземе единно решение за забраната ѝ. Ето че Германия, след Великобритания, реши да даде пример.

Натискът това да се случи се засили обаче именно след онзи атентат край Бургас от 18 юли 2012 година, когато на летището в Сарафово при самоубийствен атентат срещу автобус с израелски туристи загинаха 7 души, един от които български гражданин.

Българските власти дълго отказваха да приемат разпространената в рамките на един ден след взрива информация на Израел, САЩ и Великобритания, че зад масовото убийство стои шиитската ливанска групировка. Едва през януари 2013 година Брюксел се съгласи с този факт и София се присъедини към тази оценка с половин уста, приемайки уговорката за атентат да бъде обвинено военното крило на организацията, а не самата Партия на бога, която на практика управлява Ливан в интерес на Дамаск и Техеран.

Можем само да гадаем защо точно България, която пострада от атентата и като мишена стана отправна точка за преосмисляне на европейското отношение към терористичната организация беше и продължава да бъде между европейските страни, които с най-голямо нежелание проглеждат за истината. И понеже нашите управници не желаят да ни просветлят по въпроса, на един политически коментатор с личен опит в нерадостните си отношения си с “Хизбулалах” на мястото на нейното раждане в Бейрут преди близо 30 години е позволено да гради собствени хипотези.

В държавата ни, управлявана еднолично от Борисов през този период – а дори и като формален опозиционер през 2013-2014 година той се държеше като началник на държавата и разпореждаше на служебното правителство да не дразни Путин - всички хипотези водят до Банкя.

Не трябваше ли всъщност България да бъде ако не първата, то в първите редици на заклеймяващите “Хизбуллах”? Ето защо това не се случи.

1. Борисов се страхува от “Хизбуллах” у дома.

2. Борисов иска да бъде добре с всички, ако може едновременно с Иран и с Израел.

3. Борисов се съобразява с иранско-руското сътрудничество, което включва участието на “Хизбуллах” в бойните действия в Сирия на страната на режима на Башар Асад.

4. Борисов по принцип не взима важни решения от международно значение без санкцията на Брюксел, откъдето черпи легитимност не само в политическо, но и в икономическо отношение по линия на еврофондовете.

5. Борисов не желае да следва Израел, САЩ, Великобритания ( а вече и Германия) по този въпрос, защото повече се бои от гнева на Москва, отколкото от това да разсърди Тел Авив, Вашингтон, Лондон и Берлин взети заедно.

Кое от предположения е вярно? Предлагам да заложим на сбора от тях.

Възможно е при развитие на европейската позиция в посоката, възприета вече от най-голямата и най-важната за България икономика на континента, нашият премиер да се присламчи, но само в случай, че се постигне европейско съгласие, зад което да се скрие. Точно както постъпва по въпроса за санкциите срещу приближените на Путин. Борисов гласува за продължаването им, но държи да се знае, че го прави с нежелание. На това той му казва “баланс”, но взима за балами онези, които си мисли, че баламосва.

На първо време след атентата от юли 2102 година имаше ясна индикация, че Борисов не само не иска да обвинява “Хизбуллах”, но дори правеше мили очи на Техеран. Нямаше как без неговата неофициално обявена санкция проправителствената по онова време телевизия TV7 да изпрати телевизионен екип на гости на сирийското правителство за отразяване на неговата пропагандна гледна точка, а след това същият екип да бъде радушно приет от самата “Хизбуллах”, ноторно известна с параноичното си отношение срещу желаещите да надникнат в нейните тайни.

Каква гордост и самохвалство се лееше само от екрана на TV7, че репортерката и операторът, водени за ръчичка от правителствените домакини и от внезапно осенените от гостоприемство параноици от “Хизбуллах”, били единствените на света, на които се оказва такава чест! Изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков не можеше да се насити на радостта от този факт, а когато моя милост си позволи серия от критични статии в ivo.bg по този повод, той се зае да “стреля” с обичайните храчки към автора на критиките.

Интересното е, че скоро след това същият Бареков, рязко обърна позицията си лично срещу Борисов, но никога не се отметна от хвалбите си, с които обслужваше иранско-сирийската пропаганда в проправителствения период на TV7.

След пряката намеса на Русия в Сирия през октомври 2015 година, където руската авиация и прочее инструменти на руската армия започна да обслужва на терен “Хизбуллах” като острие на сухопътните операции на сирийския режим, започна да се прояснява картината около мъглявата позиция на Борисов. Как да се разграничава рязко от нещо, което се оказва ценно за Путин!