Не спя до обяд, но се радвам да съм тулуп в очите на фатмака Борисов

Ядосаният премиер Борисов днес (б.р. вчера) добави нова обобщаваща обида към несъгласните с него. Мобилизира подчинения му генерал Мутфачийски с цел да го покаже пред медиите, че е жив и здрав и не го е уволнил от поста председател на Националния оперативен щаб за борба с китайски грип след заповедта той да престане с денонощните брифинги.

Борисов, един вид, натри носа на онези, които го подозират, че е разкарал Мутафчийски от екраните на телевизорите от ревност, че е станал прекалено популярен и че двамата са нещо скарани по тази причина. Не са. И двамата го декларираха, макар че Мутафчийски ясно даде да се разбере от няколко дни насам, че е бил противник на прекаляването с водопада от информация, чрез която именно Борисов е настоявал въпреки това да бъдат давени телевизионните зрители с явната цел да демонстрира бурна дейност като началник, наредил този стил на работа.

Борисов вероятно най-сетне е схванал, че липсата на мярка може да му навреди. Но не може да понесе мисълта, че го критикуват. Поради което изтърси нова обида към критиците си. Обяви ги за тулупи, които спят до обяд, докато той от 7 сутринта работи като се информира за борбата с епидемията и дава указания на щаба, който ни най-малко не е разпуснал, а продължава и без брифинги да работи на пълни обороти.

Що е то тулуп всеки може да прочете в тълковния речник. Не става дума за кожух и дебела дреха, което е едно от значенията на думата, а за преносния ѝ смисъл: за дебелокож, муден, безчувствен и направо тъп човек.

Моя милост, макар да не спи до обяд, но си позволява да не се съгласява с Борисов, се върна в спомените си в качеството си на бивш тулуп. Така наричаха в казармата новобранците от междинното попълнение през пролетта. Понеже бях тръгнал година по-рано на училище, не ме взеха войник заедно със съучениците ми след края на гимназията. Ощастливиха ме с призовка чак половин година по-късно и макар все още да не бях навършил 18 години в края на март 1973 години се оказах тулуп в сливенския гарнизон.

Тулупът беше най-нисшото същество в казармата. Явяваше се новобранец и за новобранците от есенния набор, преследвани от старите войници, на които им предстоеше уволнение. Очевидно ми е писано и днес да съм тулуп в очите на старото куче Борисов, което се кефи да обижда на тулуп.

Фатмашкият манталитет е толкова присъщ на генерала от милиционерския запас, че той не само не иска, но и явно не може да се отърве от навика да навиква опонентите си с обидни казармени квалификации. За поред път път се уверяваме, че си имаме старшина начело на държавата, който се дразни особено много от онези, които подозира в мързел, щом си позволяват да спят до обяд. Ще да са големи тъпаци в неговите очи, ако примерно творят нощем, а после си наваксват с повечко сън през деня.

Лили Иванова, която за разлика от Борисов чете по цели нощи и ми сподели този свой дългогодишен навик в телефонно обаждане (като възторжена реакция за книгата ми “Измамата “Сан Стефано”), също ли е тулуп? А?

Апропо, мнозина получиха без да искат и без да са виновни възможност да си поспят до по-късно в резултат на това, че са принудени да стоят затворени по домовете си и да не ходят на работа. Борисов може да не е виновен за необходимостта от карантината в условията на китайския грип, но все пак тя се случва по негова заповед. А да се караш на подчиняващите се на заповедите ти, че ги изпълняват, е доста съветски синдром, от заразяването с който Борисов явно не се е излекувал и никакви евроатлантически конски дози демократична ваксина не могат да го спасят от тази зараза.

Борисов обича да унижава онези, които зависят от него, точно както простите стари кучета правеха в казармата, раздразнени от момчетата, заподозрени, че са много учени или просто са софиянци, нещо недостижимo за повечето младежи, закрепостени от режима без право да се преместят в столицата, освен ако не се наемат да бачкат и да си заслужат софийското жителство чрез робуване на някой обект край града, където никой не се натиска доброволно да се наеме на черен труд. В този смисъл за мнозина от нашите връстници във войнишка униформа изглеждахме надути без основание, щом живеем в недостижимата за тях столица и подлежахме на унижения без да сме виновни.

Борисов не е направил и крачка напред пред строя в манталитетно отношение от кратните, разсъждаващи по този начин. Унижава де когото може, стига да му позволяват. Навиква подчинените си като “главанаци”, точно като хановете от Златната орда, които карали московските велможи да им пълзят в краката, когато им носят събрания данък, след което системно унижаваните от монголските си господари московски боляри си го връщали на своите безправни сънародници. Век след век…

Колко ли трябва да си “тулуп”, т.е. дебелокож, за да търпиш твоя работодател Борисов подигравателно да се заканва, че ще те кара да тичаш пред джипката му като глашатай и да разгласяваш добрите новини за строителството на магистралите? Точно това, най-буквално, макар в рамките на дебелашката шега, заяви премиерът Борисов на своя министър Нанков, когото влачи със себе си по обектите по време на авторекламните си турнета от пътуващия из родината премиерски видео цирк. Тази “шегичка” явно не излиза от главата на фатмака с генералските пагони, защото той отправи същата закана, но без грам усмивка, към онзи “главанак”, който беше нахокан от него пред телевизионните камери заради пропуски в информирането на населението как предстои да се задейства събирането на пътния данък. Накрещя му се и го прати да разгласява мерките по площадите, което “главанакът” и направи с преклонена главица.

На това му се казва субординация в управлението на държавата по строг йерархичен принцип. По казармен признак. Изразните средства, чрез които Борисов демонстрира този свои фелдфебелски начин на мислене, не са просто импровизация. Чрез тях той изпраща послание до раята. Ако тя му целува там каквото трябва, всичко е наред. Останалите са тулупи, най-вероятно някакви гнили интелектуалци и прочее подчовеци и той няма да търпи да му се мотаят из краката. Ще ги нарита при първа възможност.

А ти, читателю, ако случайно не ставаш в 7 сутринта, осъзна ли сега, че си едно нищожество, един нищо и никакъв презрян тулуп в държавата на Борисов? Ако още не си разбрал, време е да се събудиш!

Коментар на българския журналист Иво Инджев от блога му