Държавна помощ за "Левски" - плюнка в лицето насред коронавирус

Насред извънредното положение и фиксацията върху коронавируса, се случи нещо ново. Тишината по всички останали въпроси бе нарушена гръмко. В значим въпрос се превърна оцеляването на футболния "Левски". Някакъв си футбол, ще кажат мнозина. Чак в първия момент изглеждаше нелепо брифингът на премиера Бойко Борисов през тази седмица след края на заседанието на Европейския съвет, предвид теми като борбата с коронавируса, отношенията с Македония и т.н., изведнъж да бъде насочен по темата футбол. Само че случващото се в момента с "Левски" няма нищо общо с футбола. Напротив - показва големи дефекти на управляващото статукво. При това с шокираща показност. Днес Борисов попита с какво се меси в спорта. Ето и отговора.

Преди всичко трябва да кажем, че ПФК "Левски" АД е акционерно дружество. Частна фирма. И да не го забравяме, четейки всеки ред оттук нататък. Каква ситуация имаме? Частната фирма ПФК "Левски" е натрупала дългове за над 17 милиона лева през последните години, като има и текущи дела, след които числото може да набъбне. Предметът на дейност на ПФК "Левски" е професионален спорт. В тази си дейност футболният клуб няма никакви успехи през последните 11 г. Оттогава не е ставал шампион на България по футбол. Респективно не е участвал в Шампионската лига, откъдето може да набави солидни приходи. Не е печелил и Купата на България по футбол. Няма успехи в евротурнирите, които да го стабилизират финансово. Не е осъществил и сериозни трансфери. Не е развил талантливи български футболисти. В същото време е плащал заплати в размер на десетки хиляди евро. Т.е. фирмата ПФК "Левски" АД е управлявана изключително некомпетентно, от хора, които не разбират материята и съответно е доведена до практически фалит. Подобно нещо не е прецедент, случвало се е на хиляди фирми във всеки един бранш. Случи се и на другия най-популярен български футболен клуб - ЦСКА.

Към момента мажоритарният собственик на футболния "Левски" - Георги Попов, е с редица обвинения, укрива се в ОАЕ, а други фирми, които той управлява и които финансират "Левски" са с наложени запори. Т.е. клубът (фирмата) е в невъзможност да извършва дейността си. Това нямаше да е животозастрашаващо, ако същата нямаше договор с НАП за ежемесечни вноски, с които да се изплаща голям дълг към държавата. При необслужването му "Левски" няма как да получи лиценз за професионален футбол в България. Такива са правилата на Българския футболен съюз. Клубът има и други дългове. Разбира се има и активи.

Оттук нататък вариантите са няколко. Собственик на фирмата по документи е Георги Попов, а реалният е Васил Божков, също обвиняем и укриващ се в ОАЕ. Само и единствено те имат право да решат какво да правят с клуба си. Могат да поискат несъстоятелност, могат да продадат клуба, теоретично могат да го задържат и да го издържат. Последното на практика се оказва невъзможно, по думите на самия Божков. И тук вече идват истинските проблеми. Изведнъж в цялата кристално ясна и проста картинка като слон в стъкларски магазин влиза държавата. Това става едва ли не национален въпрос. Извинете, но откога пропитият от схеми и управляван изключително некомпетентно на всякакво ниво български футбол става нещо, от което трябва да се вълнуваме и то точно по време на епидемия, застрашаваща здравето и живота на целия свят? Защото се оказва, че същата тази каца без дъно, наречена ПФК "Левски" щяла да иска няколко милиона лева заем от държавата. Как ще се обясни това на свободните артисти, които стоят гладни, малките фирми, които фалират или по-големите, които едва оцеляват. Какво трябва да се каже на тези, които попитат защо футболният клуб като всяка нормална фирма не кандидатства сега по мярката 60/40, както го прави например "Лудогорец" (отделен е въпросът доколко и това е нормално). Може би просто трябва да се обясни, че властта е решила свръхпоказно да си купува гласове и влияние в предизборната година? И не го прави за първи път във футбола.

Защото тук става именно това. Премиерът Бойко Борисов публично казва, че държавата ще даде заем на една частна фирма, ако тя смени собствеността си. Тук вече имаме и рекет. Случайно пък тази фирма има фенска маса, измерваща се в милиони. Тук имаме неофициално купуване на гласове. И е изключително важно властта да отговори на един въпрос. За коя друга фирма с подобни показатели държавата би направила подобно нещо? Футболът е от обществено значение, ще каже някой. Ами не, не е. Особено този в България, който функционира на съвсем различен принцип от спортния. А дори да е, в далеч по-големи държави, далеч по-големи клубове са имали сериозни финансови проблеми и държавата не се е намесвала. Просто защото не ѝ е работа. Тук обаче трябва да се превземе още една удобна територия, на която да се дърпат конците. Шокиращото е, че това става пред очите на цяла България. В контекста на днешното интервю на Васил Божков можем да предположим, че държавата го рекетира, за да инсталира по някакъв начин в "Левски" например Делян Пеевски. Предвид лъскането на имиджа му напоследък. Тепърва ще видим с каква цел. А ако не е той, ще е някой друг от процъфтяващите около властта олигарси. Това казва Борисов с условието за смяна на собствеността. Ще си сложим някой удобен, че ще му дадем и пари. И така Борисов ще е затворил кръга във всички най-големи футболни клубове в държавата. Да не забравяме как скоро бяха дадени 37 милиона лева за дострояване на стадионите на "Ботев" и "Локомотив" в Пловдив. Поне част от тези пари клубовете трябваше да са си изкарали с футболен акъл, а не с наведени главици. Но не, и те като "Левски" и ЦСКА.

Интересно е къде бяха през цялото време досега феновете на "Левски". Чак напоследък ли видяха, че той загива, та се активизираха и те на диванчето на Борисов? Или бяха прекалено заети да бият журналисти и може би да се занимават с други криминални дейности? Или пък когато потрябват да протестират за всичко останало, но не и за управлението на любимия си футболен клуб. А именно това последното е работата на футболния фен. Да разбира от спорта и да държи сметка на тези, които взимат ежедневните решения. Но не е така нито в "Левски", нито в ЦСКА. А работата на държавата е да осигурява условията за този спорт. Да модернизира спортните бази, да насърчава хората да спортуват. Всичко останало е хунта. Която развива дейността си пред очите на всички без капка срам. И така днес към името Левски вече никой няма респект. Нито съперниците на терена се страхуват, нито политиците имат срам, когато ги гледа от кабинетите им.