Интересът клати на Борисов феса

Недоумявам, и не само аз, откъде се пръкна последната щура идея на правителството да бори високите цени на горивата, като построи 100 държавни бензиностанции. Допускам известна възможност да е плод на икономическия волунтаризъм на премиера. Като всеки неук човек той е склонен на вярва в съществуването на икономическа алхимия. Но мисля, че ще сме най-близо до истината, ако допуснем, че управляващите пак са намислили някоя далавера. Ще потрошат маса държавни пари, а някои наши хора ще изкарат някой лев.

В изграждането на държавни бензиностанции е трудно да се открие някаква икономическа логика, за пазарна да не говорим. Те са ненужни, а може дори да се окажат и вредни и в никакъв случай няма да решат проблема. В моменти на просветление самият Борисов е казвал неведнъж, че „държавата е лош стопанин“. Е, в други моменти, когато му изнася, е твърдял и обратното. Като например когато се опитваха да гушнат ЧЕЗ през Гинка от Пазарджик…

Реалните решения на проблема със скъпите горивата са известни отдавна, те са много по-прости и далеч по-евтини. И държавата има всички нужни инструменти да ги приведе в действие.

И защо сега се сетиха за този „древен“ проблем? Цените на петрола се сринаха, цените на горивата непрекъснато падат. У нас падат с яростна съпротива, но все пак падат. И явно ще продължават да падат. Обаче правителството точно сега реши да ги бута. След като години наред три правителства на Борисов си затваряха очите и за ограбването на българина с високите цени, и за ограбването на хазната чрез укриването на печалбите?

През 2016 г. Гражданско сдружение “Справедливи цени на горивата” констатира, че за последните 8 г. рафинерията „Лукойл Нефтохим” е отчела общо 55 млрд. лева приходи, но нито стотинка печалба. Веригата бензиностанции “Лукойл България” има 16 млрд. лв. приходи за последните 4 г. и отново никаква печалба. При сравняването на цените в Европа и у нас от сдружението установили, че в отделни моменти у нас цената на бензина е била с 30% по висока, а на дизела с 50%. И въпреки това печалба йок.

И сега изведнъж на Борисов му се отвориха очите!

Откакто чух за държавните бензиностанции и че правителството почва битката със скъпите горива ми се натрапва една аналогия – с контрабандата на цигари. Правителствата на Борисов си затваряха очите от 2009 до 2015 г. за тази контрабанда, която достигна и задмина 30%.

През януари 2015 г. тръгна мощна рекламна кампания срещу контрабандата на цигари, организирана от МФ, ДА „Митници” и БТ. Призоваваха ни да не купуваме контрабанда, защото така сме хранели престъпността и сме късали от залъка на бедните, на пенсиите, на децата… Което си е точно така, ама си беше така и през 2014, и през 2013, и през 2009… Различното тогава беше, че БТ беше държавен и на никой не му дремеше, че затъва, даже на тия, дето искаха да го купят, им ставаше по-добре. А през 2015 г. БТ вече беше на Доган и Пеефски. И по-важното, според разследване на „Биволъ“, 10% в БТ беше получил и самият премиер Борисов. Тази информация беше потвърдена и от банкера-беглец Цветан Василев, който бил чул това лично от Пеефски. И естествено е при това положение премиерът да прояви интерес за вкарване на ред в сектора.

Не е измислено нищо по-ефективно от личния интерес. Когато човек е заинтересуван лично от нещо, па бил той и най-принципният на този свят, пак ще обърне по-особено внимание на това нещо.

В „Законът” Фредерик Бастия казва: „Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и опасно от труда.” Същото е и с контрабандата. Дайте възможност на хората, на човека по-точно, да печели от борбата с контрабандата повече, отколкото от чадъренето ѝ, и тя ще изчезне автоматично.

Тогава писахме: „Този подход може да се приложи и спрямо алкохолната контрабанда. Босовете в бранша могат също да се лишат от едни десет процента. Лесно ще се разберат, те до един са колеги на премиера от времето, когато и той беше физическо лице. При горивата също…“

Ако не бяхме, подобно на премиера, скромен по рождение, точно тук щяхме да напишем, че понякога прогнозите ни граничат с ясновидство.

И впоследствие няколко пъти сме съветвал Валентин Златев да помисли и да отдели едно малко пакетче акции, не повече от 10%. Но той явно беше решил проблема по друг начин, също финансов, разбира се…

Така започна битката с вътрешната контрабанда на цигари. Но международната си вървеше с пълна сила.

През май 2015 г. авторитетният турски вестник „Миллиет”, позовавайки се на турските митници и финансовото разузнаване MASAK, съобщи, че голяма част от контрабандните цигари в Турция са произведени от „Булгартабак”. После главният прокурор Цацаров на два пъти ходи по спешност до Турция.

И през март 2016 г. Пеефски съобщи, че БТ спира продажбите си за Близкия Изток. „Вероятно оттеглянето им от този пазар, коментира Тихомир Безлов от ЦИД, е в резултат на мерки за закриване на каналите, по които пристигат цигари от кюрдските райони…”

През 2012 г. от Българска легия “Антимафия” обясниха, че през 2008 г. обложените с акциз цигари били 22 млрд. къса, а цялостното потребление било към 24 млрд. През 2010 и 2011 обложените цигари са по 10.9 млрд., а през 2012 г. 11.5 млрд. къса. Според МЗ отказалите се пушачи били между 5-7%. И като се тури чертата минимум 8 млрд. къса се губеха. В смисъл, те не се губеха, де… При среден акциз 155 лв. на 1000 къса, това прави 1 млрд. и 240 млн. лв. Другото е да повярваме, че 1/3 от пушачите да са минали на орехова шума…

През 2018 г. От Института за пазарна икономика на Красен Станчев пресметнаха, че за последните 10 г. (управлението на Борисов . бел. Т.Ф.) контрабандата на цигари е ощетила бюджета с 4 млрд. лв. Големият бум бил през 2010 г., когато контрабандните цигари достигат 30.7% от всички продажби. От което бандюгите печелели между 450 и 640 млн. лв., а бюджетът губел по 800 млн. от данъци и акцизи.

Реално за десетгодишния период в ръцете на престъпния свят били останали чисти между 2.5 и 3.5 млрд. лв. Ама като се казва престъпния свят, да не си помислите, че става дума за някакви подземни хора! Не, не! Съвсем известни и видими хора, някои от които по съвместителство управляват държавата.

Казано простичко, интересът клати феса.

Затова, ако искаме да си отговорим на въпроса защо правителството поведе сега тази безкрайно закъсняла битка със скъпите горива, трябва да се запитаме кога Борисов загуби интерес да защитава монополно високите цени на ЛУКойл и да се прави, че не знае за проблема с акцизните складове.

През 2015 г., когато цената на руския петрол Urals, основна суровина за бургаската рафинерия “Лукойл Нефтохим”, беше паднала от $101 на $45, но Лукойл продължаваше да продава горивата скъпо и прескъпо, Борисов обясни, че проблемът бил в компетенциите на КЗК. “Само те могат да кажат има ли картел на пазара или не.”

От КЗК обаче казаха друга истина, която се оказа по-истинска истина. Цените на горивата се диктували от притежателите на акцизните складове. Тоест, главно от Лукойл, който притежавал 80% от тези складове, а други 15% се държали от силно зависима от него фирма. А държавата на свой ред крепи това статукво, като продължава да държи високи прагове за лицензиране на нови складове. Наемите в тези складове пък били такава резачка, че обезсмисляли всеки внос на по-евтини горива. Именно това възпрепятствало конкуренцията на пазара. И от КЗК предлагаха държавата да вземе мерки като се договори със съседни държави да се ползват техни данъчни и акцизни складове или да отвори държавни акцизни складове. Но правителството не си мръдна пръста.

Нещо повече. През 2015 г. депутатите Мартин Димитров и Петър Славов поискаха справка за собствеността на акцизните складове. МФ отказваше да даде данните в продължение на около две години. Съобщи ги едва след решение на Върховния административен съд. И от тях стана ясно, че след отнемането на лиценза на „Нафтекс“ през 2015 г. „Лукойл” вече е притежавал 92% акцизните складове за бензин и 82% от складовете за дизел. Защо ли МФ оглавявано от Горанов се опитваше да скрие тези данни от обществото? А на пресконференцията онзи ден същият Горанов се оказа силно притеснен от същите тези цифри.

Само за този проблем Горанов отдавна трябваше да е изхвърлен от правителството! Но не беше и това оставя съмнението, че е действал и действа по поръка на премиера. Истината е, че без неговата скъпоценна подкрепа тази свинщина отдавна щеше да бъде спряна.

През лятото на 2018 г. депутатите – и управляващите, и опозиционните, промениха Закона за горивата в услуга на едрия бизнес и главно на Златев, с което на практика ликвидираха конкуренцията. На нас разказваха притчата за борбата със сивия сектор. И от този лицемерен разказ излизаше, че в лицето на Лукойл ще си имаме един чисто бял бизнес, който до този момент беше скрил 60-70 млрд. печалба, но за следващите десет години, след като се ликвидира и дребната конкуренция, ще може да скрие поне 100 млрд.

В едни от грамите на американските амбасадори Байърли и Макълдауни, публиквани в «Уикилийкс», в които се потвърждаваше тъмното минало и настояще на премиера ни, се споменаваше и „регента“ и „политически брокер“ Валентин Златев. Регент! Нали знаете какво е това? Назначава се да напътства малолетен или малоумен владетел.

Свикнали сме да мислим, че зад всяко действие се крие някаква мотивация, някакъв интерес. Но същото се отнася и за всяко бездействие. Всеки път, когато властта примижава, някой трупа пачките.

По времето на управлението на Борисов империята на Златев се разшири във всички посоки – рекордьор по приходи от продажба на зелена енергия, сериозно участие в строителството, апетитни концесии по плажовете и какво ли още не… Например “Джи Пи Груп”, фирма, за която се твърди, че е на/свързана с Валентин Златев, е създадена през 2006 г., но възходът ѝ в инфраструктурните проекти съвпада, вероятно съвсем случайно, с идването на власт на Бойко Борисов. Само за няколко години, през 2014 г., вече е трета в класацията на “Капитал” за строителния бранш.

Дето викат братята сърби, я ке ти дадам, ама морам дека и ти да ми вратиш… Приятелството си е приятелство, но услугите са с пари!

Като се чу за онази къща в Барселона, купена от човека на Златев Александър Чаушев, ми мина през акъла, че тя може да е част от дивидентите на Борисов в бизнеса с горивата. Много малка част, щото бизнесът е много голям. Но бързо прогоних тази мисъл, защото си спомних какво каза премиерът през април: “Всеки, който ме познава знае, че парите изобщо не ме интересуват и това е мое много хубаво качество.”

Така е. Парите не го интересуват, освен ако не са в милиони и милиарди…

Спомняте ли си как през 2011 г. Валентин Златев лъжеше, че Лукойл е на-големият данъкоплатец у нас и внасял 40% от данъците в хазната, а Борисов повтаряше като папагал след него. Но истината беше, че тия 40% са ДДС и акциз, които ние плащаме. И нула данък печалба! Въпреки, че по някои информации по това време Лукойл печели по 60 ст. от литър бензин.

Единствено министър Трайчо Трайков каза директно, че „Лукойл” ни цака със скъпа нафта: “Акцизът на дизела в страната е един от най-ниските, но в десет страни в ЕС цената на горивото е по-ниска. Вероятно производствената цена е висока…”

И настъпи мотиката.

Нещата явно се промениха и то коренно със свалянето на Валинтин Златев от поста управител на “Лукойл България”. На 19 април 2019 г. договорът на Златев е прекратен и той не представлява българското дружество. Мястото му заема 44-годишният Булат Субаев, генерален директор на “Лукойл” за Централна и Източна Европа.

Битката със скъпите горива стана възможна.

Първата стъпка, обясни Горанов, щяла да бъде всички бази на Държавния резерв да бъдат лицензирани за данъчни складове до 3 месеца. Ако вместимостта им се окаже недостатъчна, щели да се построят още. Според него идеята за държавните бензиностанции е спомагателна към основната идея за нови данъчни складове.

Признайте си, че тук клишето за откриването на колелото или топлата вода би било съвсем на място. Години наред, десетилетие вече им се казва, че основният проблем е монополът върху складовете и те не предприемат нищо. Явно управляващите начело с Борисов и неговият фаворит финансовият министър са бавноразвиващи се!

Другата възможност е ние да сме такива. И тя май не е за подценяване. Един лъжец и манипулатор от най-елементарните ни върти на малкия си пръст. И като заеме тази поза, нещо средно между християнски мъченик и плачеща върба, та направо ми къса сърцето…

Мълчи си народът и си трае и три лева бензин ще плаща, ако му поискат. Тук-там из социалните мрежи някой се възмущава от този пладнешки грабеж. Но възмущението, казваше Ницше, е доблестта на роба. Друго, друго трябва вече! На село му викат гьостерица! Но тя има тази особеност, че някой трябва да я подхване откъде дебелия край. А няма кой.

Пък и, да ви кажа честно, да правим този заамет в името на Корнелия Нинова… Айде нема нужда!

И ще чакаме възмездието. Е, то поне ще дойде, възмездие ще има. Ако не на този, на другия свят. Борисов ще разделя шарена сол в ада. На една страна чубрицата, на другата пипера, на трета солта… Това е наказанието за тарикатите като него на оня свят.

Автор: д-р Тони Филипов

Източник: "Редута"