Как е това на български? А, на английски – или на руски?

Коментар на Георги Даскалов във "Фейсбук"

В края на 96-а година, началото на Виденовата зима, най-тежката криза в България за последните 25 години, отидох командировка в Москва. Беше мероприятие, организирано от покойния Емил Кюлев и Светослав Божилов, маскирано като научна конференция. Всъщност целта беше да се представи в Русия Българо-руската инвестиционна банка.

По ирония почти същите хора по-късно бяха замесени в създаването на Българо-американската кредитна банка.

Ориентацията няма значение. Важното е да има пари.

Така.

В Москва събитието беше доволно осигурено с присъствие на фактори в руската политика и икономика и дискусиите се водеха на руски.

Не щеш ли, настана парламентарна криза, факторите се изнесоха, но българите в залата на хотел „Савой“ продължиха да си говорят на руски.

И тогава Деян Кюранов се изправи и вика – другари, предлагам да прекратим тази перверзия. Руснаци няма, можем да си говорим на български.

Деян, който е син на Чавдар Кюранов, обясни и как трябва да се общува с руснаците в новото време. Вика – аз като им говоря на руски, ме мислят за грузинец – и уважение нанай. Затова им говоря на английски с немска интонация. Ще си счупят краката.

Дотук - интродукция.

Почнах да уча руски в предучилищната, преди българския. Във втори клас – немски, по семейни причини. Английски понаучих около 30-ата си годишнина, не ми е толкова добър като първите три.

Най съм добър в българския, а още по-добър (граматически парадокс) в драгошинския. На него съм проговорил.

Ако Константин Фотинов беше наложил самоковския говор при превода на Библията, щях да говоря литературен български.

Ама сега - не.

От първи клас до днешно време съм си общувал хора, изтъкващи владеенето на чужд език като предимство.

За учителите си в началното и основното училище не искам да отварям дума, все пак са ми учители. Но като студент четох „Капиталът“ в превод от руски и като сверявах с немския, беше ужас.

Но знам, че има доста хора, направили кариера, използващи русизми по онова време.

Както сега – англицизми.

Бенчмарк, тайминг, да не казвам за вече почти побългарените опиниън мейкър, копирайтър…

Както и след 9-и, така и след 10-и изплуваха полуграмотни хора. Способни да усвоят 2-5 фрази на господстващия език.

Но сме българи и говорим български.

Първото е да знаем езика, с който сме родени.

Ако него не знаем, нищо няма да можем да разберем.

Със здраве.

Как е на английски – или на руски?

И - да, мисля, че българите трябва да знаят български.