Джулай диващината на Камен бряг и зелените талибани

Джип до джипа, таралясник до таралясник – така изглежда Джулая, 2020. Автомобили, мотоциклети и кемпери са паркирани на самите скали, почти на ръба, и явно са спрели малко преди да се катурнат надолу. Вероятно това е голямата гордост на любителите на Джулая. Дроновете на сутрешните новинарски блокове показаха отлично запълнена площ с моторни превозни средства. Добрата новина е, че това е наистина скала, а не свлачище, защото при този напън за супер най-първа линия, много ламарини щяха да се изтъркалят до самото море!

Странното е, че репортерите радостно отчитаха присъствието на ентусиасти, които очакват изгрева, интервюира хора, които твърдяха, че това е изключителна емоция, но никой от интервюиращите не показа, че е забелязал, че се намира насред незаконен паркинг. 

На много места по света хората посрещат изгрева сред природата, а понякога изминават тежки терени и то за часове нощен поход и накрая, благодарение на усилията си са там, където всеки залага своята надежда срещу новите лъчи на слънцето. 

Цинично, грозно и отблъскващо е посрещането на символичното утро насред гъст автопаркинг.

Едва ли съществува друга държава, която се радва на подобна феноменална гледка и не намира нито един механизъм, за да въведе порядък срещу насилието над природата и то от хората, които агресивно и откровено нагло превземат с колите си всяка площ, докъдето гумите могат да ги дотъркалят. Толкова важна е „първата линия“ в умовете на българите, че те са готови да блокират цял бряг с колите си, в името на това да гледат от колата този уж знаков изгрев. 

Това не е празник, а само обобщение на непримирима диващина, елементарна липса на култура и явно незачитане на онова, което уж е важно – природата.

Да помислим само за момент, какво би станало, ако всички кемпери, джипове, мотоциклети и обикновени автомобили са паркирани на 500 метра от скалата и на ръба застават само хората? Кое е вълнуващото в това да седиш с часове в колата на топло, като си блокирал „своето“ място, за да излезеш в последния момент и хоп – правиш Джулай. А баровците с кемперите, те са най-най от всички! 

Странното е, че повечето от тези хора бурно протестират срещу застрояването на морето, срещу бетона, срещу грубата намеса на хората. Но пак те нямат нищо против да стигат до всяко желано място с автомобилите си. 

Ако някой опита да им отнеме това право, се надига вой за самоуправство на местната власт, за това, че хиляди бременни, инвалиди, малки деца и старци са лишени от правото да се порадват я на изгрев, а на залез или на плаж. 

Джулай-агресията, изразена в автомобилно нашествие досами ръба на скалата, е общ симптом на всички българи, които считат, че нищо в света не може да им отнеме правото да си карат почивката в непосредствена близост – по възможност между метър и три метра – от личното возило. 

И ако Камен бряг не е достатъчно доказателство, то само преди ден в залива Болата отново джип нагази във водата. В предишни години се налагаше трактори да ги вадят, но през тази джипът се е изтеглил сам.

Някогашният опит на общинската управа да спре притока на коли към този красив залив се удари в бурната подкрепа на протеста от страна на новинари от различни телевизии и тогава пак се оказа, че „всички бременни, старци, бебета, инвалиди и чужденци“ не могат да оставят колите си на паркинг и да изминат около километър до плажа.

През настоящата година, най-пъргавите кемпърджии – и това е нова дума – собственик на кемпер – са минали по плажа и са се разположили върху самите скали, които са част от самия плаж. 

Там вече не може да приседнат летуващи, защото отгоре са частните домове на колела. Никой вече не може да направи снимка на залива, без автомобили в кадър, разположени до последния сантиметър – буквално – от извивката на плажа. Явно не съществува и държавен орган, който да ги санкционира. 

Терорът на автомобиладжиите е реалният проблем с чистотата на крайбрежието. 

Гледката с наблъсканите коли на Камен бряг е съставна част от своеволието, наречено „диво къмпингуване“, а то в същността си представлява повсеместен погром на всяко естествено красиво място.

В играта със зелените, все така неуспешно, опитва да се вклини и тъжно неуспешната в новите си начинания Мая Манолова. Тя упорито си търси кауза, зад която евентуално да застанат поддръжници. Конституционният съд обаче поряза нейните амбиции, както и анархистичните групи, гравитиращи около „Демократична България“. 

На 16 юни 2020 г. Конституционният съд отхвърли жалбата на Мая Манолова и гласовитите ѝ поддръжници за отмяна на разпоредби в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), който регламентира създаването на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани. Протестите всъщност бяха срещу отпора на собственици на частни имоти, които не ги застрояват, а ги оставят в естествения им вид, но не са съгласни техните територии да бъдат ежегодно съсипвани от хора с палатки, каравани, автомобили и всевъзможни приспособления. 

Със становището си, Конституционният съд потвърждава, че в сила остава написаното в ЗУЧК, което защитава собствеността на общини, частни и юридически лица. Туризмът под небето – независимо дали с къща на колела, с палатка или на гол дюшек, може да се осъществява само на категоризирани за това територии.

Мнозина в България реагираха, че цената от 6000 лева на сезон за професионално направен къмпинг е безумна. Но там и сега стои списък на чакащи. Следователно – това е цена, която пазарът е склонен да плати.

Намесата на държавата не може да бъде в ценообразуването в пазарното общество, а единствено в създаването на условия и ред, за да бъде наистина опазена природата, да не бъдат погазвани ничии права.

В тази връзка: правото на придвижване е конституционно право. 

Шофирането откъдето ти скимне и спането където намериш за добре – това не е конституционно право, а самоуправство. 

Затова всеки е свободен да отиде до плажа, но никой не може да решава сам дали ще паркира колата си на метър зад дюшека, с който ще плува в морето. 

Предвидените санкции в ЗУЧК са глоби от 2000 до 5000 лв., а при груби нарушения – от 10 до 20 хил. лв. Според тежестта на посегателството срещу природата, максималният размер може да достигне 60 хил. лв.

Защо и в Гърция дивото къмпингуване е забранено и нашенци го научиха по лютия начин – с глоби, а и с арести, когато опитаха да обяснят на гръцката полиция нещата така, както го правят с българската? Защото при своите 11 хил. километра брегова ивица, гърците не желаят нито километър от нея да се превръща в клоака. Затова е предвиден и затвор до три месеца за нарушение, а при палене на огън на произволно място, цената е 2000 евро, а разполагането на кемпер на плажа може да струва 3000 евро. 

Някой удачно би посочил, че в някои скандинавски държави дивото къмпингуване е разрешено. Е, който обича спане на прохлада и между дъждовни капки, може да се възползва, когато намери за добре. За целта първо трябва да стигне дотам. 

През лято 2020 – кризисно или не, палатките неудържимо запълзяха по родните плажове. Затова и ентусиасти от плажа Карадере, вече отнесоха глоби и актове на стойност между 500 и 1000 лв., съобщи БНТ. 

Там по своя воля са се разположили 40 каравани и кемпери – просто така, направо на пясъка. За кумова срама са донесли и своя химическа тоалетна, макар да била непригодна за ползване, затова подходът с криенето в крастите остава водещ. 

Проверката на плажа Вромос показва стотици коли, събрани практически на плажа, безразборно разпръснати каравани и положението ще остане непроменено до края на лятото. 

Местни жители коментират, че попълзновението и пълната безнаказаност на агресорите по плажовете е в пъти по-сериозен проблем, от строителството на каквото и да е на „първа линия“. Оказва се, колкото и абсурдно да звучи, че застрояването крайбрежните зони ги пази от вандалството на „любителите“ на природата. 

Най-малкият проблем на този етап е потенциалната възможност от зараза – агресията на моторизираните самоуправци ще надживее всеки вирус. 

Еднакво безпомощни са община, РЗИ, РИОСВ, Министерство на околната среда, Министерство на туризма, органи на реда.

Когато полиция влезе в такъв катун, всички скачат да ги записват с телефони, изпращат записите в телевизиите, а медиите душа дават да стане скандал и независимо от безпринципната позиция на ваканцуващите с ауспух на плажа или насред гората, излиза, че едни мили и добри хорица са лишени от правото просто да си изберат коя част от земята на България да използват, както намерят за добре. 

С активното участие на медиите у нас, достъпът на автомобили директно върху плажа Болата бе благословен. Пак с медийна подкрепа всеки опит да бъде наложен контрол в самоуправството сред природата, отново се проваля. В България се стига до пълния абсурд каравани да се настанят директно върху банкета на пътя! Подобен абсурд не съществува в света, като в това число слагаме и африканските държави. 

Веруюто, че „моето право си е мое и никой не може да ми пипа правата, когато аз реша, че нещо е мое право“, е в основата на разрухата по нашето Черноморие. 

Вандалите се радват дори на укора и възмущението, което предизвикват. Те са готови да скочат на бой, ако им кажете, че стореното е наглост, безочие и простащина. Те са „бунтарите“, които голи до кръста скачат на полиция и представители на институциите и крещят истерично, че им отнемат правото на…здраве, любов, мир, гледка, щастие, безгрижие, покой, чалга…
Всеки път, когато при обиск от страна на полицията в някой от биваците са намерени и наркотици, мантрата е, че полицията ги подхвърля, за да ги махнат насилствено от място, на което по закон нямат право да бъдат. 

И сякаш не ни стига собствената институционална немощ и простотия, а на същото идват у нас и от съседни държави – от Румъния, от Сърбия, Македония – там, в България всичко може и никой не може дума да ти каже, нищо, че се гавриш с ясно разписани закони.

Докато властта не вземе твърдото решение, че всеки нарушител с каравана, палатка и кемпер ще бъде санкциониран така, сякаш е застанал на граничната будка на пункта Кулата с неплатени актове, нищо и никога няма да започне да се променя. Наглостта е видна, тя е известна, но не е недосегаема. Въпрос на държавна воля е справянето с плажните и природни агресори. 

За да не спира обаче ентусиазмът обаче, от Асоциация на парковете в България и сдружение „Балкани“ започват конкурс „Застъпници на природата“ за предложения за нови защитени територии и вековни дървета в страната. Това ще рече, че всеки, който посочи неизвестно вековно дърво, може да се окаже инициатор на поредно запрещение в неизвестен радиус около дървото и всички прилежащи пътеки, инфраструктурни съоръжения и дори населени места.

Зелените талибани отново са призовани „на оружие“ и повелята гласи:
„Гражданската кампания е отворена за предложения за местности от цялата страна, които да бъдат запазени за бъдещите поколения като национално и общочовешко богатство. Неправителствените организации дават следните примери: ценни местообитания на редки и застрашени животински и растителни видове, уникални природни образувания, широколистни гори в равнинни местности, вековни иглолистни и букови гори в планините, карстови извори, пещери с прилепи и др.“

Учтиво са пропуснати паяци, бръмбари, листни въшки, но и те ще се появят, когато им дойде времето. 

България е държавата с невероятните 34% територии по НАТУРА 2000, при средно 10% за развитите европейски държави. Тук мантрата е, че нито една друга държава нито в Европа, нито в света, не притежава нашето биологично разнообразие и затова, по възможност, нека процентите станат 50, например. 

През миналата година от Брюксел публично признаха, че в териториите по НАТУРА из целия Европейски съюз са допуснати не малко груби грешки и в повечето случаи, те са в полза на определени лобита. А тези лобита се борят за усвояване на грантове в размер на стотици милиони евро, чрез които защитават места, които нямат нужда ни от опазване, ни от защита. Затова, след като неправителствените организации правят теренните си проучвания, те не ги предоставят на държавата, защото нямали такова задължение. За сметка на това, всички засегнати няма на кого да се оплачат. 

Затова акцията по новата серия от набиране на места за защита от рано предупреждава, че ако вековно дърво е на територията на частен собственик, то пак трябва да си остане защитено, а собственикът да се съобрази с всички мерки по опазването му. 

Защо обаче не е стартирана нито една програма за опазване на плажове и гори от автомобили, за опазване на Камен бряг, на скалите на Болата, за всяко място, където българи и чужденци своеволно разрушават и природата, и частни имоти?
Защото от опазването на пясък, скали и незначителни горски масиви, никой не е спечелил нито цент. Няма пари – няма опазване. 

Дребните имитации на протести по отношение на няколко плажа са винаги, ако там се строи нещо и никога, ако на същото място се разполагат зелени, еко, природни или както се наричат – катуни. 

Джулай с аромат на гориво се прелива плавно в август в сянката на авто ламарини и продължава до когато е възможно. Еколозите нехаят, защото още никой не е осигурил пари за спиране на автомобили сред природата. 

Коментарът на Стефан Джендов е публикуван в Гласове