133 милиарда лева струва на България войната срещу Хитлер

На утрешния 9 септември, през 1944 година властта в България е насилствено завзета от Отечествения фронт – обединени леви, опозиционни на доскорошния режим в страната ни партии. Събитието има огромни исторически последици за България и поставя началото на дълбоки преобразования в цялостното развитие на българското общество.

Дълги години след навлизането на съветските войски в Северна България обаче не беше ясно финансовото измерение на издръжката и задълженията на България към съветските окупатори в края на Втората световна война. Истината все пак излезе наяве. По данни на Българската народна банка (БНБ) разходите по участието на България във войната срещу Хитлерова Германия възлизат на колосалните 133 280 719 447 лева, или приблизително 300 милиона долара (тогавашни).

Само в рамките на няколко месеца в последната фаза на Втората световна война (от септември 1944 г. до май 1945 г.) разходите на България са колосални, сочат данните на Българската народна банка, която в „История на външния дълг на България” описва в конкретика финансовите и човешки загуби. Съвременните историци, позовавайки се на архивни документи, дават отговор на въпроса какви финансови загуби търпи България в конкретния период.

Макар да не е участвала в активни военни действия, като бивш сателит на Берлин страната ни отново се оказва в лагера на победените и трябва да понесе последиците от това. По време на окупацията на Червената армия България е подложена на тотален и несправедлив грабеж. Съветският съюз, победител във войната срещу Хитлер, не гледа на България като на съюзник, а като на плячка, чиито богатства ѝ принадлежат. Предаването на огромни количества пари, стоки, въоръжение и извършва­нето на ремонти и използваните за тях материали започва веднага след навлиза­нето на съветските войски в България и се изпълнява безропотно от българско­то правителство до края на военните действия въпреки критичното положение на държавните финанси и българската икономика.

Става ду­ма за едно бреме, непосилно за финансовите и стопанските възможности на България, при това осъществено в изключително кратки срокове - само за по-малко от 9 месеца. Като пример може да се отбележи, че по официални данни целият национален доход на страната за 1945 г. възлиза 141.8 млрд. лв. Освен преките разходи за военните действия българската икономика и фи­нанси се натоварени с изпълнението на множество задължения, произтичащи от Съглашението за примирие, които продължават и доста време след края на вой­ната, като повечето от тях приключват чак към лятото на 1947 г.

Историкът Веселин Ангелов, който изследва този период, стига също до извода, че съветската окупация подчинява не само политически, но и икономически България на СССР. Външните финансови задължения, обслужвани от края на Втората светов­на война до подписването на Парижкия мирен договор, както и изнасянето от страната на значително количество стоки, материали и суровини имат сериозни и трайни икономически и политически последици за по-нататъшното развитие на българското общество. Тежкото състояние на държавните фи­нанси и на националното стопанство подготвят условията за бързото налагане на съветското икономическо и политическо влияние в страната. Чувствително­то обедняване на населението вследствие девалвацията на лева, паричната обмя­на, огромните данъци, както и острата липса на продукти за масово потребле­ние на дело унищожават възможностите за развитие на частната инициатива в производството и търговията много преди официално да се предприеме прави­телствената политика на национализация.

Червената армия освен това изнася и т.нар. „трофейна плячка” – архивни документи, произведения на изкуството и др., не само от България, но и от другите окупирани страни в Източна Европа. Очакванията, че след май 1945 г. непосилните за страната плащания ще бъдат прекратени, не се оправдават. По изпълнение на Съглашението за примирие България посреща едни изключително големи плащания, които се отразяват крайно неб­лагоприятно на стопанското ѝ развитие. Съществени проблеми се появяват по повод многобройните случаи, когато разни представители на служби в съветските войски, пребиваващи в страна­та, искат направо от държавните и обществените организации, от индустриални­те и занаятчийските предприятия и частни лица услуги или доставки на матери­али и предмети, без за това да имат издадени по установения от Съюзната контролна комисия ред наря­ди. Естествено българските административни власти и частни юридически лица изпълняват исканията на съветските представители, а после правят постъпки пред държавата да им бъдат изплатени предадените материали или направените услуги. На много места из провинцията съветски военни съвсем безконтролно изземват средства, които дори документално не са оформени.

България има своя принос в успешните операции сре­щу Германия в района на Югоизточна Европа. Поведението на българските власти улеснява концентрирането на съветски войски в близост до Моравската долина и подстъпите към Белград; спестява на Трети украински фронт необхо­димостта да покрие сектор от 300 км, за което са нужни не по-малко от 15 диви­зии; привлечени са значителни германски сили на новообразувания фронт, кои­то иначе биха били използвани в други райони на бойните действия и биха заба­вили съветската офанзива; а в сраженията при Драва - Соболч Първа българска армия има важен дял за разгрома на елитни германски части. Жертвите и материалните средства, дадени в хода на активните бойни действия, потвърждават сериозното участие на страната в заключителния ста­дий на войната. Броят на убитите български войници и офицери възлиза на 8337, изчезналите са 9155 и ранените - 22 958. Така общо жертвите и пострадалите достигат 40 450. Особено голямо е количеството на изразходваните стоки, ма­териали, въоръжение и пари не само за нуждите на българската войска, но и те­зи, предадени на Трети украински фронт и на Народноосвободителната армия на Югославия.

А в какво се изразяват колосалните финансови загуби на България само в заключителната част на войната? Интендантските средства, включващи отпуснатите хранителни при­паси, фуражи и др. на българската армия, съветските войски и югославската народоосвободителна армия, а също загубеното и разпиляното вещево имущество в хода на военните действия възлиза общо на 23 390 804 209 лв.; отпуснатите су­ми за заплати и за закупуване на храни, фуражи и вещево имущество са 3 501 361 555 лв.; унищожените, използваните и изоставените оръжия и боеприпаси в хода на бойните действия се изчисляват на 10 527 473 801 лв.; по параграфа относно изоставените в Македония и Тракия, както използваните и унищожени инже­нерни средства разходите възлизат общо на 3 593 470 084 лв. Дългият списък на употребените стоки и материали за нуждите на военните действия обхваща още свързочни средства, санитарно и ветеринарно имущество, автомобилен парк, горива и смазочни материали, превози, обезщетения, издръжка на военноплен­ници, въздухоплавателно и морско имущество, средства, изплатени от Минис­терство на социалната политика и т.н. По всички тези точки разходите се опре­делят на 63 262 141 733 лв. Към тях се добавят и извършените до 8 май 1945 г. разходи по изпълнение и на други точки от примирието, които надхвърлят 30 млрд. лв. и така похарчените средства в пряка връзка с воденето на войната въз­лизат на 95 241 582 054 лв. Освен тези разходи в доклада основателно се отбеляз­ват и загубите за националното стопанство от мобилизирането на работната ръка, откъсването ѝ от икономическата дейност и реквизирането на транспортните средства. Косвените щети са определени на 27 059 286 810 лв. Прибавени са и раз­ходите, свързани с обезщетенията, които българската държава ще изплати в след­ващите около 10 години на инвалидите и вдовишките семейства под формата на пенсии, стипендии, еднократни помощи и др. Сумата за тях е изчислена на 10 979 850 583 лв. Като се съберат числата по отделните параграфи, се получава колосалната сума от 133 280 719 447 лв., която представлява общият размер на разходите по участието на България във войната срещу Хитлеристка Германия.