ИПИ: Бюджет 2013 – копие под индиго

За Бюджет 2013 отново няма предвидени структурни реформи, гледаме копия на текстове от предишните проектобюджети, на моменти само с променени цифри.

Това заяви Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, при представянето на разработен от неговата организация алтернативен държавен бюджет.

На практика последиците от

неефективната администрация винаги падат върху средната класа и бедните.

Вече 5 поредни години ще трупаме дефицити, продължи Ганев. Средната класа дефинираме икономически активни лица, които си плащат данъците и осигуровките, те попадат под линията на бедността и с условни доходи в рамките на 500-2 500 лв., поясни икономистът. Условно можем да кажем, че това са 1.2-1.3 млн. българи. Алтернативния бюджет разглеждаме като проект, в който има стимули за тази средна класа – чрез стабилност, нови работни места и избор в осигуряването, допълни той.

В предложението на ИПИ е предвидено премахването на неефективни данъци, например този върху наследството, както и намаляването на държавни и общински такси, продължи Ганев. Към данъчните помени предлагаме и премахване на данъчни преференции на земеделските производители, както и на ваучерите за храна, които представляват необлагаеми 200 млн. лв. през 2013 г., разясни той. Това може да бъдат добри приходи, не казваме, че трябва всички да се премахнат заедно, има много места за дебатиране, поясни Ганев.

Според Ганев проектът за бюджет 2013 не предлага нищо различно от предходните години.

Ние сме в грешка, в последните 5 години ние правим един експеримент, а заетостта пада,

заяви той. Според икономиста, на България й трябва икономически ръст над 2%, за да може да генерира работни места. По информация на Ганев ако се вземат предвид данните за предходни години, с предложените в алтернативния бюджет промени може да се достигне до ръст на заетостта в рамките на 2-3%, но по-важното е, че може да се създаде възможност за развитие и инвестиции.

Сред предложените от ИПИ мерки за балансиране на бюджета, са свиване на текущите разходи в публичния сектор с 10% от планирането. Предвидено е преглед, оценка и въвеждане на ранг в програмите, чрез които те могат да се приоритезират по важност, разясни Ганев.

Предлагаме разбиване на монопола на НЗОК и прехвърляне на 2% здравна вноска към избран частен фонд от работещите, допълни икономистът.

Дефицитът на фонд пенсии често бива прикриван, 60% от разходите за него идват от данъци, а не от осигуровки, каза още Ганев. Ние нямаме дефицит на фонд пенсии, а имаме една система, в която държавата трябва да поеме плащането на пенсиите, като се появява една дупка от 4 млрд. лв., добави той. Като реформа в сектора предлагаме избор на работещите, нека всеки избере дали иска да се осигурява в НОИ или в лична пенсионна сметка, каза икономистът.

Тази политика, която се води до момента, не води до нищо добро по отношение на заетостта,

заяви икономистът Калоян Стайков. "Политиката на шаблонни административни решения, които се спускат за цялата страна очевидно не помага. Една от причините това да е така е фиксираната работна заплата, при нея се наблюдава сериозен ръст през последните години. Не можем да имаме свиваща се икономика и в същото време да товарим бизнеса с нови разходи", заяви той. Между тях Стайков включи и постепенното увеличаване на минималната работна заплата през годините на финансова криза.

Използваният в момента подход допълнително отдалечава областите една от друга и не помага за подобряването на стандарта на живот, заяви Стайков. Той критикува и колективните трудови договори, които той определи като сериозна пречка за развитието на работниците и работодателите. На пазара на труда се създава тежест заради редица административни изисквания, които са стари и недомислени и лесно могат да бъдат премахнати, допълни Стайков.

Политиките на уеднаквяване водят до сериозни сътресения в различните региони, както и на пазара на труда,

продължи той. Според него не е работа на държавата да определя административно какво трябва да е заплащането на всички. Предложението за диференциране на заплатите може и да помогне, но не е това решението, трябва да се остави пазарът да си реши този проблем, посъветва икономистът.

Постепенно политиката от 1997 г. насам е от една страна за намаляване на данъчната тежест на лицата, а от друга страна на намаляването на разликата между максимална и минимална ставка, докато се стигне до плоския данък, каза Десислава Николова, главен икономист на ИПИ.

"През 2009 г. беше рязката загуба на приходите за бюджета, основно заради данъчните приходи. Подоходният данък е единственият, който отбеляза ръст през кризисната 2009 г. и продължи да расте стабилно през 2011г. Това е голямото изключение от общата криза за бюджета", разясни икономистката. Очевидно плоският данък е бил в услуга, коментира тя.

От 2009 г. пазарът на труда също е в криза, имаме намаляване на хората, върху които се облага този данък, а същевременно имаме увеличаване на неговите постъпления в бюджета, продължи Николова. По нейна информация дори да отчетем натрупаната инфлация, събраният подоходен данък е нараснал с 15%. Плоският данък очевидно работи за нашата икономика и бюджета, отбеляза Николова.